Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие


Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
[населено място], 22.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 577/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството по делото е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
С влязлото в сила осъдително решение №219 от 1.06.2010г., постановено по гр.дело №1502/2009г. на Разградския районен съд [фирма] е осъдено да заплати на Р. П. Д. от [населено място] сумата от 4650 лв., представляващо договорно възнаграждение за предоставяне на журналистически материал за рубриката “Полезни съвети” на списания “На кафе” за времето от м.февруари 2007г. до м.май 2008г. В молбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на правилата за местната подсъдност - чл.105 и сл. ГПК, както и в нарушение на процесуалните правилата, осигуряващи участието на дружеството в процеса чрез системното нарушаване от районния съд на нормите за връчване на призовките и съобщенията – чл.47 и чл.50 ГПК.
Ответникът по молбата Р. Д. я оспорва по същество, като поддържа правилното приложение от съда на чл.50, ал.4 и чл. 47 ГПК, с оглед на установено по време на процеса, че дружеството е напуснало адреса на регистрация, без да впише нов такъв адрес.
Молителят не се е явил в съдебно заседание. Ответникът е представил писмена защита с изложени съображения да не се уважава молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение №166 от 24.06.2011. молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.
Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, когато вследствие на нарушението на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана по делото, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства. В конкретният случай молителят се позовава на първата хипотеза на чл.303, ал.1, т.5 ГПК – страната, вследствие на нарушение на процесуалните правила за призоваване не е могла да участвува по делото.
Исковото производство е образувано при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008г. В исковата молба е посочен адрес за призоваване на ответника [фирма] [населено място], р-н “Изгрев” [жк], №1, [жилищен адрес] вписан в търговския регистър, видно от удостоверението за актуално състояние изх. № 20091201130057/1.12.2009г. Приложено е и второ извлечение от търговския регистър към 30.12.2009г. с адрес на управление посочен в първото удостоверение.
По делото е приложено уведомление от 9.11.2009г. до ответника, върнато със забележка, че по сведение от собственика на ап.136 Костова фирмата е напуснала адреса. Първата призовка от 2.02.2010г. за съд. заседание на 29.03.2010г. е върната със забележка, че по сведение на лицето М. Костова на адреса няма фирма [фирма]. Същата констатация е отбелязана върху съобщението за връчване на препис от исковата молба. С разпореждане от 2.12.2009г. РС е разпоредил връчването на книжата / съобщението за връчване на искова молба/ да се извърши по реда на чл. 47 ГПК. За съдебното заседание на 29.03.2010г., както и за следващите две съдебни заседания съдът е дал ход на делото, като ответникът се е считал за призован на основание чл.50, ал.2 ГПК.
Съгласно чл.50, ал.2 ГПК когато лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени, какъвто е процесния случай. Ответникът е бил призоваван по адреса на регистрация на дружеството, с което съдът е спазил разпоредбата на чл.50, ал.1 и ал.3 ГПК - призовката на търговеца да се връчи в канцеларията му по последния посочен в регистъра адрес. В случая, след констатацията на длъжностното лице по призоваване за напускане от ответника на вписания в регистъра адрес на управление, съдът правилно е приложил чл.50, ал.2 ГПК и го е приел за редовно призован. Съдът е направил и нещо в повече за да осигури участието на ответника в процеса - разпоредил е залепване на обявлението на вратата по чл.47, ал.1 ГПК, разпоредба прилагане за връчване на призовки и съобщения за случаите когато ответникът не може да бъде намерен на адреса и не се намери лице, което е съгласно да я получи / чл.50, ал.4 ГПК/.
Установените по делото факти налагат заключението, че при призоваването на молителя, съдът не е допуснал нарушение на правилата за връчване на призовки и съобщения, поради което не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Разградския районен съд. А. за нарушаване на правилата на местната подсъдност не може да обоснове извод за отмяна на решението, доколкото лишаването на молителя от възможността да упражни правото си да десезира Разградския районен съд и да иска делото да се разгледа от съда по седалището на ответника, не се дължи на нарушени от съда процесуални правила. Съдът следи служебно само за родовата подсъдност на делата по чл.119, ал.1 и ал.2, а в останалите случай се произнася само при направен отвод от ответника / чл.119, ал.3 ГПК/. Освен това отмяната не засяга всички видове порочни решения и всички техни пороци. Тя е средство за защита срещу неправилните решения и то когато неправилността се дължи на несъответствие между решението и действителното правно положение.
По изложените съображения молбата за отмяна на [фирма] – София ще следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, затова ВКС, ТК състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] – София за отмяна на влязлото в сила решение №219 от 1.06.2010г., постановено по гр.дело № 1502/2009г. на Разградския районен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: