Р Е Ш Е Н И Е № 209 София , 16.12.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Петя Шишкова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 882/2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби от защитника на подсъдимия И. Н. А. адвокат П. Д. Д. и от подсъдимия С. И. Ш. против решение № 88 от 18.06.2019 г. по внохд № 68/2019 г. по описа на Бургаския апелативен съд. В жалбата от защитника на подсъдимия И. Н. А. се релевират касационните основания на чл. 348 , ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Заявява се, че механизмът на пътно-транспортното произшествие е установен по несъмнен начин от събраните в съдебното следствие доказателства. В него обаче няма място виновно поведение на касатора А., тъй като инкриминираното му нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП не е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Той не е могъл да предполага и да очаква, че подсъдимият Ш. ще се движи със скорост, двойно превишаваща разрешената за този пътен участък. Алтернативно жалбоподателят намира наложените му наказания за явно несправедливи. Доводите в тази насока са развити от позиция на сравнение с тежестта на определената на другия подсъдим санкция. Наред с това се обръща внимание върху подцененото значение на смекчаващите отговорността обстоятелства, които, правилно преценени, биха довели до отмерване на санкция при условията на чл. 55 от НК. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и оправдаване на касатора по повдигнатото обвинение или изменение на решението и намаляване на наложените наказания. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговите защитници –адвокатите Д. и Х., поддържат жалбата по изложените в нея съображения. В жалбата от подсъдимия С. И. Ш. се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона, представляващо касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. В подкрепа на тезата си жалбоподателят изразява несъгласие с извода на съда за момента на възникване на опасност за движението. Заявява, че за него не е съществувала техническа възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие дори при движение с 50 км/ч не само в момента, когато автомобилът на другия подсъдим - И. А. е пресякъл разделителната линия, но и когато се е намирал на повече от един метър от лявата граница на платното за движение. В жалбата се акцентира върху становището, че подсъдимият не е бил длъжен да съобразява скоростта на движение на управлявания от него автомобил с насрещно движещия се автомобил докато последният се е намирал в определената му пътна лента. С тези доводи подсъдимият пледира решението на въззивната инстанция да бъде отменено и подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал.3, б.”б”, пр. 1 във вр. с ал. 1, б.”в” във вр с чл. 342, ал. 1 от НК. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник адвокат Ж. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Повереникът на частния обвинител Й. К. намира и двете жалби за неоснователни и настоява атакуваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът пледира за отхвърляне на доводите на жалбоподателите. Насочва вниманието на касационния състав върху нарушенията на ЗДвП, допуснати от двамата подсъдими, чиято съвкупност довела до тежкия инцидент на пътя. На следващо място държавният обвинител обяснява различната тежест на наложените наказания с обстоятелството, че починалият при произшествието е баща на подсъдимия Ш.. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, с присъда № 2 от 22.01.2019 г.по нохд № 413/2018 г. признал 1. подсъдимия И. Н. А. за виновен в това, че на 19. 06. 2017 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка ”М.”, нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост, при независимо съпричиняване със С. И. Ш., причинил смъртта на И. С. Ш. и средна телесна повреда на Й. П. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.”б” пр. 1, вр. ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години от влизане на присъдата в сила; 2. подсъдимия С. И. Ш. за виновен в това, че на 19. 06. 2017 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „М.” нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки със скорост 89 км/ч - надвишаваща разрешената за пътния участък – 50 км/ч, и по непредпазливост, при независимо съпричиняване с И. Н. А. причинил смъртта на И. С. Ш. и средна телесна повреда на Й. П. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б.”б”, пр. 1, вр. с ал. 1, б.”в” и вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия И. Н. А. за право да управлява моторно превозно средство за срок от три години от влизане на присъдата в сила, а подсъдимия С. И. Ш. - за срок от една година и шест месеца от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски. Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, с решение №88 оат 18.06.2019 г. по внохд № 68/2019 г. потвърдил първоинстанционната присъда. По жалбата от защитника на подсъдимия И. Н. А. Жалбата е неоснователна. От фактическа страна двете предходни инстанции установили следното: На 19. 06. 2017 г. подсъдимият С. Ш. управлявал лек автомобил марка „М.” в посока от [населено място] към [населено място]. В колата, на задната дясна седалка, пътувал баща му - пострадалият И. С. Ш.. В района на отклонението от път II-66 към кв.Р. скоростта му била около 89 км/ч. По същото време подсъдимият И. А. управлявал лек автомобил марка „М.” в посока към [населено място]. Той имал намерение да завие наляво към кв.Р., но решил да спре в уширение и да изчака преминаващите в двете посоки автомобили. След това предприел маневра завой наляво и пресякъл косо пътното платно без да изчака преминаване на автомобила, управляван от подсъдимия Ш.. Двете превозни средства се сблъскали, а лекият автомобил ”М.”, при пълна загуба на управление от водача, ударил спрелия на Т-образното кръстовище лек автомобил марка „ Р. К.” с водач свидетеля Я. А.. Автомобилът се завъртял и блъснал преминаващата от дясната му страна велосипедистка – пострадалата Й. П. К.. В резултат на произшествието И. С. Ш. получил увреждания, които довели до смъртта му. На Й. К. била причинена травма, квалифицирана като средна телесна повреда. При тези данни законосъобразно предходната инстанция е констатирала , че подсъдимият А. е нарушил правилото на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, вменяващо на водача на пътно-превозно средство задължение преди да завие наляво за навлизане в друга пътна лента да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. По експертен път е изяснено, че касаторът е имал възможност да възприеме лекия автомобил „М.” на не по-малко от 180 метра т.е. от разстояние, надвишаващо опасната зона на спиране на лекия автомобил „М.”. Не са съществували технически пречки подсъдимият да изчака управлявания от подсъдимия Ш. автомобил да премине и тогава да извърши безконфликтно завоя наляво. Предприетата в нарушение на правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП маневра е в пряка причинна връзка с настъпилата серия от удари на автомобилите в кръстовището, поради което апелативният съд е приложил правилно закона, ангажирайки отговорността на касатора за престъпление по чл. чл. 343, ал. 4, вр.ал. 3, б.”б” пр. 1,вр. ал. 1, б.”в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК . Тук е мястото да се отбележи, че искането на защитата подсъдимият да бъде оправдан е напълно лишено от процесуално основание. Като инстанция по правото ( принципно приоритетна за касационния съд функция с изключението по чл. 354, ал. 5, изр.3 от НПК ) настоящият съдебен състав не може да дава правна квалификация извън установените от предходните инстанции факти, както и да установява нови такива. Доказателствената база по делото напълно изключва твърдението на защитата за обективна и субективна несъставомерност на деянието, поради което то не подлежи на удовлетворяване. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложената санкция - три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. Подходът на защитата да обоснове несправедливост, сравнявайки санкциите по отношение на двамата подсъдими, не държи сметка за принципа на индивидуализация на наказанието, който не е нарушен от проверявания съд. В мотивите на неговото решение са посочени всички , изтъкнати и пред настоящата инстанция, смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е изследван каузалния принос на всеки от подсъдимите за настъпване на пътно-транспортното произшествие в светлината на обществената опасност на инкриминираните деяния. Налага се да се подчертае, че смекчаващите обстоятелства са оценени по най-благоприятен за жалбоподателя начин, но те не удовлетворяват критерия за многобройност или изключителност, посочен в чл. 55, ал. 1 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на легалния минимум, който не е несъразмерен на тежестта на извършеното престъпление. Същите аргументи са относими и към справедливостта на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Минималният обем наказателна принуда е адекватен на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в този вид, размер и начин на изтърпяване е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генерална превенция без да бъде изменен в желаната от подсъдимия насока. По жалбата на подсъдимия С. И. Ш. Жалбата е неоснователна. Основният довод на касатора е липса на причинна връзка между допуснатото от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и изследваното пътно-транспортно произшествие, тъй като то би настъпило и при управление с разрешената скорост от 50 кв/ч . Възражението е подробно обсъдено от въззивния съд. Той е констатирал, че при скоростта, с която С. Ш. навлязъл в кръстовището – 89 км/ч , опасната зона на спиране на автомобила била 69 м, а при разрешената скорост от 50 км/ч тя би била 29 м. Касаторът е имал видимост към лекия автомобил „М.” от 170- 180 метра и възможност както да възприеме подадения светлинен сигнал за завой наляво, така и потеглянето с косо насочване към пътното платно . При движение с разрешената скорост той би могъл да реагира с намаляване на скоростта и спиране, тъй като в този момент, макар и в нарушение на правилата за движение, управляваният от А. автомобил е представлявал опасност за движението. Както е известно моментът на възникване на опасността за движението е фактически въпрос, който се определя съобразно конкретните пътни условия, свързани с безопасността на трафика. В контекста на ангажираното нарушение на режима на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП неспазването на ограничението от 50 км/ч е поставило подсъдимия в невъзможност да реагира на опасността, възникнала от неправомерното движение на лекия автомобил „М.”, поради което е неприемливо твърдението на защитата, че не е налице причинна връзка между допуснатото нарушение и настъпилия вредоносен резултат. Тезата на касатора би имала поле за коментар при хипотеза, в която и при управление с разрешената скорост внезапна и непредвидима поява на друг участник в движението би направила неизбежен инцидента. Данните по делото опровергават тази възможност за интерпретация на механизма на произшествието, поради което апелативният съд законосъобразно е отказал нейното верифициране. В жалбата некоректно се твърди, че апелативният съд не е дал отговор на възраженията на защитата относно липсата на връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на режима на скоростта и удара между двете коли. Напротив, предходната инстанция много обстоятелствено е изследвала този решаващ за изхода на делото въпрос и на стр.19 – стр.22 от мотивите си е изложила съображения защо опасността за движението е възникнала в момент, когато подсъдимият Ш. се е намирал на 56 м от мястото на сблъсъка, акцентирайки върху включения ляв мигач и специфична траектория с косо насочване към платното, предпоставящи рисково развитие на ситуацията, което би било избегнато при управление с 50 км/ч. Обобщено, квалификацията на деянието като престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б.”б”, пр. 1, вр. с ал. 1, б.”в” и вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е законосъобразна, а искането за отмяна на обжалвания съдебен акт – лишено от процесуална подкрепа. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК , Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от 18.06.2019 г. по внохд № 68/2019 г. по описа на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.