О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 321 гр. София, 22.07. 2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2198 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца П. П. В. срещу разпореждане № 280 от 12.04.2022г. на съдията –докладчик по ч. гр. дело № 18/2022г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ГО, трети състав, с което е върната като просрочена подадената частна касационна жалба с вх. № 2281/22.03.2022г. срещу постановеното по делото определение № 29 от 18.01.2022г., с което е потвърдено разпореждане № 283 от 21.12.2021г. по ч. в. гр. д. № 1597/2021г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба против определение № 528/11.10.2021г. по в. ч. гр. д. № 1597/2021г. на Окръжен съд - Стара Загора, поради неотстраняване в срок на констатираните от администриращия съд нейни нередовности. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и моли то да бъде отменено. Излага твърдения, че причина за отказа за получаване на препис от процесното определение от 18.01.2022г. е нарушаването на конституционното му право по чл. 34, ал. 2 от Конституцията, доколкото връченото съобщение било без плик, разпечатано и станало публично достояние. Посочва, че неправилно апелативният съд е приел, че процесната жалба е подадена на 11.03.2022г., тъй като същата е депозирана в деловодството на затвора още на 10.03.2022г.. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, след като съобрази доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от апелативен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да върне като просрочена подадената на 11.03.2022г. частна касационна жалба срещу определението от 18.01.2022г., Пловдивският апелативен съд е приел, че препис от последното е бил изпратен за връчване на жалбоподателя, като същият е отказал да получи съобщението с преписа от определението, а отказът е удостоверен от връчителя и от двама свидетели на 24.01.2022г.. В резултат на това, с разпореждане № 72 от 26.01.2022г. апелативният съд е постановил на основание чл. 44, ал. 1, изр. 5 и изр. последно от ГПК те да бъдат приложени към делото и да се смятат за редовно връчени на дата 24.01.2022г.. Поради това е счел, че срокът за обжалване на горепосоченото определение е изтекъл на 31.01.2022г., а частната касационна жалба срещу него е подадена едва на 11.03.2022г.. С оглед на тези обстоятелства, Пловдивски апелативен съд е върнал подадената частна касационна жалба с вх. № 2292/11.03.2022г. срещу постановеното по делото определение № 29 от 18.01.2022г. поради изтичане на законоустановения срок за обжалване. Атакуваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. пето и шесто ГПК, отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, като отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Съобщението е достигнало до адресата и приемането му е било отказано – това са обстоятелства, които жалбоподателят не оспорва. Причините за несъгласието да бъде прието са ирелевантни, самият факт на отказа, удостоверен по установения в ГПК начин, е достатъчно основание да се приеме, че връчването е редовно. Предвид това, правилно апелативният съд е приел, че обжалваното определение № 29 от 18.01.2022г. следва да се счита надлежно връчено по реда на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК на 24.01.2022г.. С оглед на гореизложеното, законоустановеният едноседмичен срок за обжалване е изтекъл на 01.02.2022г., а частната касационна жалба е подадена по пощата едва на 11.03.2022г., видно от положеното върху пощенския плик пощенско клеймо. В тази връзка, са ирелевантни за изхода на настоящото частно производство изложените от жалбоподателя доводи, че процесната частна жалба е подадена в деловодството на затвора на 10.03.2022г., тъй като срокът за обжалване е бил изтекъл още на 01.02.2022г.. На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 280 от 12.04.2022г. на съдията –докладчик по ч. гр. дело № 18/2022г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ГО, трети състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: