Р Е Ш Е Н И Е № 261 Гр. София, 22 януари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ :РУМЕН ПЕТРОВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря М. Петрова, с участието на прокурора от ВКП Ст. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 1055/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подс. Н. Г. Я. чрез защитниците му- адв. Кр. Е. и адв. М. и жалба на адв. М. Х.- повереник на гражданския ищец и частен обвинител Х. Г. П. срещу решение № 154 от 29.07.2019 г. по внохд № 388/17 г. на Пловдивския Апелативен съд. В жалбата на адв. Е. са заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- т. 3 от НПК. Според него присъдата почива на предположения, като извършеното деяние не е съставомерно по чл. 116, ал.1, т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 от НК, а следва да се субсумира в състава на престъпление по чл. 133, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 1 от НК. Излагат се твърдения за това, че присъдата е постановена при неизяснени обстоятелства, съществените от които са размерите на сачмите в патрон калибър 12, с който е извършено прострелването на пострадалия и дали те са в състояние да причинят смърт. Допуснати са процесуални нарушения, тъй като не са предявени веществените доказателства, съгласно чл. 283 и чл. 284 от НПК. Изразява се несъгласие с оценката на доказателствата по отношение субективната страна на деянието- пряк умисъл, като не е съобразено, че се касае за произволен и неволен изстрел от страна на подсъдимия. Игнорирано е заключението на СМЕ, като вместо това е придадена тежест на съобщеното от св. Г. Я. за твърдостта на спусъка, който изключвал възможността за произволно, неволно прострелване и от там е направен извод за липсата на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Не са обсъдени доказателствата сочещи на преднамереност и настойчивост в св. П. на всяка цена да осъществи среднощното си посещение в дома на подс. Я., който се намирал на 120 км. от [населено място], като в тази връзка са подценени доказателствата за проявата на агресивно поведение от страна на жертвата осъщественото нападение над подс. Я. и средството, с което то е осъществено, което е било забелязано от двама свидетели- Х. и С.. Според защитата последните доказателства са убягнали от вниманието на съдебните състави, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Настоява се за преквалификация на деянието по чл. 118 от НК, алтернативно в такова по чл. 133, вр. чл. 129, ал.1 от НК, за изменение на решението и намаляване на наказанието и за отхвърляне на гражданския иск или за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при въззивния съд. В касационната жалба на адв. М. се изразява несъгласие с приетите от съдилищата изводи по фактите и правото, които са довели до наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- т.3 от НПК. Акцентът е поставен върху интерпретацията на събраните по делото доказателства, които според нея не установявали наличието на пряк умисъл за умъртвяване на жертвата. Цялото поведение на подсъдимия сочи, на това, че то не е било в състояние да изплаши пострадалия, като отправените заплахи не са били приети за сериозни от него. Твърди се, че подсъдимият е стрелял веднъж за да сплаши пострадалия и че ако е имал намерение да убие П., то той би стрелял втори път. Не е отчетено, че поведението му е насочено към защита на имуществото и живота на близките му, поради което деянието е извършено при неизбежна отбрана. Доказателствата в тази насока са напълно игнорирани, а други са превратно оценени. На следващо място се сочи, че отсъствието на доказателства за част от инкриминираните събития е запълнено по недопустим начин от съда с предположения и произволни съждения. Съдебното решение съдържало порок, който представлява основание за отмяната му - а именно в него съдът не е дал отговор на възраженията на страните. Направено е искане за изменение на решението като се намали наложеното наказание и се приложи закон за по- леко наказуемо престъпление, като се отхвърли гражданския иск за причинените неимуществени вреди, алтернативно да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец П. чрез адв. Х. са релевирани оплаквания по см. на чл. 348, ал.1 т. 2 и т. 3 от НПК за явна несправедливост на наказанието, което неправилно е определено при условията на чл. 55 от НК. Излагат се доводи, че съдебният акт не отговаря на изискванията на чл. 339 от НПК, тъй като от него не става ясно какви са съображенията за частично отхвърляне на гражданския иск. Направени са искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане по отношение на размера на наложеното наказание с даването на задължителни указания за приложението на закона, алтернативно за увеличаване на размера на присъденото обещетение. Направено е искане за присъждане на направените разноски за възнаграждение на повереник. В съдебното заседание пред ВКС, адв. М.- поддържа касационната жалба с релевираните в нея доводи и направени искания. Подс. Я. в последната си дума изразява съжаление за стореното и моли за намаляване на наказанието. Представителят на ВКП поддържа становище, че предходните съдебни инстанции са дали отговор на всички наведени в жалбите съображения. Не са допуснати нарушения в аналитичната дейност на съда и материалния закон е приложен правилно. Наказанието не е явно несправедливо, поради което решението следва да остане в сила. Частният обвинител и граждански ищец и неговия повереник не се явяват пред ВКС. ВКС след като се запозна с доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Касационните жалби на защитниците на подс. Я. и на частния обвинител и граждански ищец П. са неоснователни. С присъда № 34 от 16.06.2017 г. постановена по нохд № 57/2017 г. Пазарджишкият Окръжен съд е признал подс. Н. Г. Я. за виновен в това, че 12.07.2015 г. в [населено място] на [улица] направил опит умишлено да умъртви Х. Г. П., като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини и е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. А и б. Б от НК и чл. 54 от НК е осъден на шестнадесет години лишаване от свобода, като му е определен първоначално строг режим на изтърпяването. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспаднал времето, през което подс. Я. е задържан под стража. На основание чл. 45 от ЗЗД е осъден да заплати на гражданския ищец П. обещетение за претърпените неимуществени вреди от деянието в размер на 45 000 лв., считано от 12.07.2015 г. , като е отхвърлил иска до пълния му размер от 65 000 лв. Срещу присъдата в Пловдивския Апелативен съд са депозирани жалби от подсъдимия и гражданския ищец, по които е образувано вохд № 388/17 г. С решение № 154 от 29.07.2019 г. ПАС е изменил присъдата като намалил размера на наложеното наказание на осем години лишаване от свобода. Осъдил подс. Я. да заплати направените по делото разноски в размер на 3 877,12 лв. по сметка на ПАС и е потвърдил присъдата в останалата и част. По жалбите на подс. Я. депозирани чрез защитниците му Следва да се отбележи, че в преобладаващата си част и двете касационни жалби съдържат съображения за необоснованост на съдебния акт, която не е сред касационните основания. Това налага формулираните в тях възражения срещу приетите от съдилищата фактически обстоятелства и доказателствената интерпретация да бъдат обсъдени като нарушения в аналитичната дейност на съда. Отделно от това ВКС дължи преценка и за това дали при формиране на вътрешното убеждение съдът е спазил изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК. Отклонението от заложените правила при оценката на доказателствения материал, би дало основание на касационната инстанция да приеме наличието на порок в дейността на съда, отнасящ се до релевантните за предмета на доказване факти и би станало повод за намесата й в исканата от касатора насока. В конкретния случай, при осъществяване на правомощията, извън претендираната проверка за необоснованост на акта, ВКС прецени, че наведените доводи, обосноваващи пороци в аналитичната дейност на съдебните състави, свързани с превратна и едностранчива оценка на доказателствения материал са неоснователни и не могат да ангажират наличието на касационно основание по см. на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. При извеждане на правнозначимата фактология по делото съдът се е ръководил от изискванията да изследва всестранно и пълно обстоятелствата, като подложи на внимателна проверка доказателствата. Апелативният съд е провел въззивно съдебно следствие, с което е допълнил доказателствената съвкупност, която не е довела до промяна в приетите от първоинстанционния съд факти и тяхната правна оценка. В този смисъл възражението на касатора, отнасящо се до въззивната интерпретация на гласните доказателствени средства - показанията на св. К., св. П. / от ДП и пред двете съдебни инстанции/, св.К., св.Г. Я., св. П., които са поставени в основата на инкриминираните събития е лишено от основание. Въззивната инстанция е ценила посочените източници съобразно действителното им съдържание и от тях е установила поведението на пострадалия и подсъдимия непосредствено преди деянието, предприетото от св. П. пътуване до [населено място], липсата на противоправно нападение от негова страна пред дома на подсъдимия, характеристиките на използваното от подсъдимия средство, невъзможността с него да бъде произведен неволен изстрел, насочеността на оръжието към тялото на пострадалия и разстоянието, от което е произведен изстрела. Оплакването, че тези фактическите обстоятелства почиват на произволни твърдения и предположения не е основателно. Съдът не си е позволил едностранчива, тенденциозна или превратна интерпретация на доказателствения материал, а описаната фактология е изведена след обективен и безпристрастен прочит на показанията на изброените по- горе свидетели и на приложените писмени материали поотделно и в тяхната съвкупност. Основният въпрос, върху който защитниците акцентират е неспособността наличните по делото доказателства да обосноват пряк умисъл за умъртвяване на св. П., като според тях те индикират на случайно деяние -на неволно произведен изстрел, попаднал в тялото на пострадалия. По този въпрос, прочита на въззивния акт сочи на професионален подход при изследване на относимата доказателствената съвкупност, без да се констатира подценяване значението на оправдателните доказателствени източници – обясненията на подс. Я., показанията на св. Х. и частично показанията на св. П., депозирани пред въззивния съд, за сметка на обвинителните такива – показанията на св. К., св. К., св. Г. Я., св. П. и частично на св. П., депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени към материалите по реда на чл. 279 от НПК. Не са останали встрани от вниманието на съда правнозначимите обстоятелствата- дали пострадалият е държал предмет в ръцете си при излизането си от колата и дали го е хвърлил към подсъдимия, непосредствено преди произвеждането на изстрел от последния. Обсъдил е с нужното внимание показанията на св. Х. и св. П. пред въззивния съд, в които се съдържат данни, че в ръцете си пострадалият е държал предмет : брадва - според св. Х., дървена пръчка - според втория и нож - според подсъдимия Я. и чук –според св. М.. Съпоставил ги е с протокола за оглед на произшествието и с показанията на свидетелите К., К. и на полицейските служители и убедително е изключил лансираната версия за наличието на предмет, който да е използван за провокиране действията на подсъдимия, отчитайки противоречията, както между тях, така и обективни данни – предметите, иззетите при огледа на местопрестъплението, измежду, които липсват брадва, нож или дървена пръчка. Не е подминат факта, че едва при разпита си пред съда св. С. е заявил, че часове след деянието в лекия автомобил на жертвата, паркиран пред болничното заведение видял брадва, като този факт е намерил правилно разрешение в мотивите на съда. Лишено от основание е оплакването, че съдебният състав при Окръжния съд- Пазарджик не е изпълнил задълженията си по чл. 283 и чл. 284 от НПК, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, неконстатирано от въззивиня съд, лишаващо страните от възможността да оспорят приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Видно от протокола от проведеното на 6.06.2017 г. /л. 210 – л. 211/ съдебно заседание първоинстанционният съд на основание чл. 283 от НПК е прочел и приел подробно изброените от него и вписани в протокола писмени доказателства, както и на основание 284 от НПК е предявил веществените такива – пушка „С.“ калибър 12 заедно с протривател, 40 бр. гилзи и 134 бр. патрони, четка за шомпол, след което страните са заявили, че нямат други искания по доказателствата и не са направили възражения срещу приемането им. Въззивната съдебна инстанция не е оставила без коментар наведения довод от защитата по този въпрос, поради което оплакването й е голословно. Не представлява нарушение на процесуалните правила предявяването в съдебно заседание на 16.06.2017 г. на докладната записка на л. 16 от ДП на св. П., тъй като няма съмнение, че същата не представлява писмено доказателствено средство в наказателния процес и като такова не би могла да се ползва за установяване на описаните в нея обстоятелства. Това разбиране не се конфронтира с разписаното в чл. 122, ал. 1 от НПК право на свидетеля- да си служи с бележки за цифри, дати и др., които се отнасят до неговите показания. Вярно е, че в цитираната норма е добавено, „когато бележките се намират“ в него, но от това на още по силно основание би следвало да се приеме, че ако те не се намират в него, то той би могъл да ползва писмени бележки, които са приложени в кориците на делото и които са съставени от него, без това да представлява законово нарушение. В конкретния случай, по- важно е да се посочи, че предявяването на докладната записка, съставена от св. П. и предявяването на фотоалбума на л. 76- л. 95 от ДП е станало едва след като вече е бил проведен обстоен разпит на свидетеля от Окръжния съд, в който той е възпроизвел спомените си за случилото се. Отделно от това при изграждане на фактическите си изводи, съдебните състави са обсъждали именно показанията на св. П., но не и съдържанието на докладната записка, поради разбирането за процесуална й нелигитимност в наказателния процес. Не се споделя възражението на защитата, че съдът е ценил в ущърб на подсъдимия резултатите от назначените от въззивния съд Техническа експертиза, изследвала информацията от иззетия от подс. Я. мобилен телефон и заключението на Компютърно-техническата експертиза, изследвала профилът с име „Н. Г.“, която установява, че не са съхранени данни относно потребителскта активност на профила за инкриминирания период, тъй като той се деактивирал автоматично. Напротив, съдът е спазил изискванията на чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от НПК и е събрал доказателства по свой почин и по искане на защитата, като не е правил изводи във вреда на подсъдимия, поради това, че приложения от него способ за доказване не е могъл да внесе допълнителна светлина по отношение на релевантни за обвинението факти, каквито са съдържанието на електронната и мобилна комуникация между участниците в събитията. Съдът е изградил изводите си за тях въз основа на останалите налични доказателства, приложени в хода на досъдебното производство- разпечатки от фейсбук кореспонденция л. 22, както и показанията на св. К., К. и П., протокола за доброволно предаване от св. К. от 12.07.2015 г. на 1 бр. СД с файл /л. 154 /. Лишено от аргументация в жалбата е оплакването, че съдът не е изяснил какъв бил размера на сачмите, поместени в патрон 12 калибър. Съдът изрично не е изследвал размера на сачмите, въпреки това е обсъдил подробно обстоятелствата, имащи към тях пряко значение : вида и разположението на нараняването, което попада по предната повърхност на лявото бедро, неговите размери – 15см. -17 см. предна и 10-12 см. задна големина, локализацията му на около 50 см. от големите магистрални съдове. В балестичната експертиза /Протокол № 25/ изрично са описани иззетите ловни патрони, служещи за стрелба с оръжието и е описан техния вид, размери и диаметър на металната част от 20,50 мм., който отговаря на патрон 12 калибър. В приетата комплексна съдебно медицинска и балестична експертиза е даден ясен отговор, че всички сачми са прониквали в бедрото /тъй като липсват наранявания по други части на тялото/ като по-голямата част от тях са счупили лявата бедрена кост и са преминали през задната част на лявото бедро, като са оформили изходна огнестрелна рана, като по- малка част от сачмите са останали в меките тъкани на бедрото. От т.2 на заключението става ясно, че вещите лица са взели предвид големината на сачмите и цевта на оръжието за да направят извод за разстоянието, на което са се намирали стрелящия и св. П.. В заключение следва да се посочи, че от значение за правната преценка на съдебните състави е установяването на пробивната сила на патроните с оглед техния калибър и вида на оръжието, от което те са изстреляни и тези въпроси са били изяснени в достатъчна степен за нуждите на процеса с приетите от съда две експертиза. На последно място, оспореният съдебен акт отговаря на стандартите залегнали в чл.339, ал.2 от НПК и в него е даден отговор на възраженията на страните и съображенията, поради които не счита, че жалбата на подсъдимия по правната оценка на първоинстанционния съд за извършеното от него деяние е неоснователна. Последният не съдържа предположения или противоречия, които да правят неясна волята на съда, както по отношение на фактическите му констатации, така също и по отношение основанията за намаляване на размера на наказанието и за потвърждаване на гражданския иск. Той съдържа съображения по отношение оценката за допустимост, относимост и достоверност на доказателствения материал, поради което отправената критика от гражданския ищец и защитата срещу качеството на съдебния акт не дава основание за упражняване на правомощията по чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК на касационната инстанция. След всичко изложеното до тук, след като ВКС не съзря пороци в аналитичната дейност на съставите по същество, при установената от тях фактология, обвързваща касационната инстанция, в която следва да извърши проверка, ВКС счете, че материалния закон е приложен правилно и не е налице касационно основание по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Споделяем е извода на решаващия съд, че деянието не е случайно и подс. Я. следва да носи наказателна отговорност по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал.1, т. 12 вр. чл.115, вр. чл. 18, ал.2 вр. чл. 29, ал. 1 б. Б от НК. Обсъждането на хронологията на събитията и цялостното поведение на подсъдимия обективират наличието на пряк умисъл за умъртвяване на П., като не се касае за неволно произведен изстрел, случайно попаднал в тялото му, тъй като подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди, че зареждайки предварително ловната пушка и държейки я насочена директно и от близко разстояние към пострадалия, след натискането на спусъка тя ще изстреля патрон, като в резултат от разпръскването на намиращите се в него сачми ще причини телесни наранявания, които да доведат до смъртта му. Не е аргумент в подкрепа на становището, че подсъдимият не е имал пряк умисъл за умъртвяване на жертвата обстоятелството, че е бил произведен само един изстрел и че ако действително е желаел смъртта му той е има възможност да произведе и втори изстрел за да довърши деянието си, но не го е направил. Субективното отношение на дееца не се определя от броя на изстрелите, а от използваното средство, причиненото с него увреждане и естеството му. Наличието на пряк умисъл за причиняване на смъртта на пострадалия с основание не е бил изведен само от вида на използваното средство- огнестрелно оръжие, годно да причини смърт, нито от отправените от подсъдимия преди, по време и след осъществяването на деянието на закани, че ще убие П., а от цялостната обстановка, при която е осъществено деянието. Не е оставен без коментар въпроса за възможността с използваното средство- огнестрелно оръжие- ловна пушка 12 калибър да се произведе неволен изстрел, но той е отхвърлен аргументирано, позовавайки се на становището на в. л. и показанията на св. Г. Я., сочещи че за произвеждането на изстрел е необходимо полагането на усилие, като въззивният съд е обсъдил този въпрос подробно на л. 19-21 в решението . В съзнанието на дееца е формирана целта да умъртви лицето, тъй като е използвал огнестрелно оръжие, насочено от близко разстояние към пострадалия и макар и той да не е имал конкретно решение какво точно увреждане по своите медикобиологични характеристики ще причини / средна, тежка или лека телесна повреда/, то следва да отговаря за опит към причиняването на по- тежкия резултат опит за убийство, след като в съзнанието му е формирана именно целта да умъртви жертвата. Причиненото увреждане е било от естеството си да причини смърт, ако сачмите са засегнали магистрален кръвоносен съд, като раната се е намирала на около 50 см. - 60 см. от такива, както и от корема, черен дроб, черва и др. Изходът от такова прострелване би бил фатален, без оказването на медицинска помощ. За това се явява неоснователно искането за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 1 от НК. В този смисъл трайната съдебна практика Р №328/91 г. н.д. № 868/90 г. 1 НО, Р. № 250/15 г. по н.д. № 621/15 г. 1 НО, Р № 450/14 г. н.д. № 1356/14 г. 1 НО и др. /. При правилно установената фактология по делото, при която е прието отсъствието на непосредствено противоправно поведение от страна на пострадалия, следва да бъдат споделени изводите за несъответност на осъщественото от подсъдимия деяние по чл. 119 от НК. Аргументите с които е защитена тезата на съда заслужават подкрепа, тъй като правилно е посочено, че отправените от св. П. обидни реплики са били часове преди извършване на деянието, поради което липсва елемента непосредственост и второ – не е установено при пристигане на местопрестъплението пострадалият да е извършил противоправно нападение по отношение на подсъдимия или правнозащитени интереси на негови близки или имущество.а само е осъществено информационно позвъняване от телефона, пет минути преди излизането на подсъдимия с оръжието и прострелването на жертвата. След изложеното до тук настоящият съдебен състав прецени, че в пределите на установената фактическа обстановка, въззивният съд е приложил правилно закона, като е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 116, ал.1, т. 12 вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.2 вр. чл. 29 ал.1 от НК , поради което не е налице заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК По оплакването за явна несправедливост на наказанието, което се съдържа в касационните жалби на подс. Я. и частния обвинител П.. Настоящият съдебен състав прецени, че определеното при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК наказание от осем години лишаване от свобода извършеното престъпление не е несправедливо и съответства на степенна на обществената опасност на деянието и дееца и е в състояние да изпълни целите предвидени в чл. 36 от НК. При определянето му въззивната съдебна инстанция е дала отговор на всички значими за преценката му обстоятелства, в резултат на което е намалила първоначално определения му от ОС размер от 16 години лишаване от свобода. По този начин съдът не е проявил необоснована снизходителност, нито е компенсирал подсъдимия, поправяйки „допуснатата с присъдата очевидна несправедливост“ по отношение правната квалификация на деянието , без да я промени, както сочи в жалбата си адв. Е.. Съображенията на въззивната инстанция за изменение на присъдата в тази част са ясно и недвусмислено изложени в съдебния акт и не създават съмнение относно основанията, довели до смекчаване на наказанието на подс. Я. с приложението на чл. 55, ал.1 т. 1 от НК. Въззивният съд е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като към изложените такива от първата инстанция е добавено и здравословното състояние на подсъдимия. Отказано е да се отчетат като отегчаващи такива многобройните криминални регистрации за подсъдимия и обществената опасност на деянието, която е съобразена от законодателя при определяне на санкционната част на нормата. В жалбата на частния обвинител не са наведени нови, необсъдени доводи, от въззивната инстанция, които да налагат отмяна на въззивното решение и връщане ня делото с оглед увеличаване на размера на наложеното наказание. Не са налице основания за допълнително смекчаване, изводими от твърдение за неправилно приложение на материалния закон, с оглед преквалифициране на престъплението в по- леко наказуемо по изложените по- горе съображения. Размерът на присъденото на основание чл. 45 от ЗЗД обещетение от 45 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от частния обвинител П. в резултат на инкриминираното деяние също така не налага намесата на касационната инстанция, тъй като той е съобразен с принципа за пропорционалност, като са отчетени в пълнота преживените болки и страдания, за които е намерен справедлив материален еквивалент от съда. В жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец е направено изрично искане за присъждане на направените от доверителя му разноски пред касационната инстанция. Адв. Х. не се е явил в съдебното заседание пред ВКС, както и не е приложил с жалбата доказателства за направени разноски, поради което ВКС не констатира наличието на основания по чл. 189, ал. 3 ат НПК за осъждане на подс. Я.. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154 от 29.07.2019 г. по внох № 388/17 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.