Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
София, 23.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 437 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Ломско пиво“АД срещу Решение № 2362 от 30.10.2019г. по т.д.№ 4749/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1562/2017г. на Софийски градски съд, 16 състав в частта за обявяване на основание чл.59,ал.5 ЗБН за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД/н/ изявление за прихващане с вх.№ 12169/21.11.2014г., изходящо от ответника „Ломско пиво“АД, с активно вземане към банката от 100 000 евро, придобито с договор за цесия, сключен с Р. Н. В., освен за частта, която ответникът би получил при разпределение на осребреното имущество. Първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.59,ал.2 ЗБН във вр. с чл.26,ал.2 ЗЗД за признаване за установено, че същото изявление за прихващане с вземане за същата сума, придобита от Р. В., е нищожно поради неспазване на установената форма за действителност, не е обжалвано пред САС и е влязло в сила.
В касационната жалба е въведен довод за недопустимост на въззивното решение по съображения за преклудиране на правото на иск на синдиците на банката от формирана сила на пресъдено нещо с обявяване на същото изявление за прихващане за относително недействително с влязло в сила решение. Посочва се, че с диспозитива на влязлото в сила Решение № 774 от 24.04.2017г. на СГС, VІ-6 състав по т.д.№ 3862/2015г., съдът е признал изявление за прихващане с вх.№ 12169/21.11.2014г. за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД/н/ на основание чл.59,ал.3 ЗБН, поради което, със сила на пресъдено нещо процесното изявление вх.№ 12169/21.11.2014г. в неговата цялост, е вече обявено за относително недействително. Поддържа се, че съобразно непротиворечивата съдебна практика /т.18 ТР №1/04.01.2001г. на ВКС и решението по т.д.№ 561/2010г. на 1 т.о. на ВКС/ диспозитивът на решението представлява източникът на силата на пресъдено нещо. Изложени са и доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК - неправилност на извода, че актуалната към момента редакция на чл.59,ал.5 ЗБН е приложима към процесното прихващане, което е реализирано преди изменението на нормата с ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г., на което изменение е придадено обратно действие от 20.06.2014г. по силата на пар.8 ЗИДЗБН ДВ.бр.22/13.03.2018г. Поддържа се, че приложимата редакция за спора е разпоредбата, преди изменението й с ДВ бр.98/2014г. - тази, приета с ДВ бр.92/27.09.2002г., при действието на която е извършено процесното прихващане. Оспорва се правилността и на извода, че процесното прихващане е породило действие като се поддържа, че прихващане не е извършено, не е настъпила правна промяна, не е налице погасяване на две насрещни задължения като резултат от процесното прихващане. Оспорва се правилността на извода, че основателността на иска по чл.59,ал.5 ЗБН не е обусловена от събиране на доказателства какво би получил касаторът съгласно окончателната сметка за разпределение. Въведено е и оплакване за допуснати процесуални нарушения.
В писмен отговор синдиците на банката са оспорили основателността на касационната жалба.
В откритото съдебно заседание касаторът не изпраща представител, а представителят на синдиците счита, че въззивното решение е допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
С определение № 573 от 11.11.2020г. касационното обжалване е допуснато за извършване на преценка дали въззивното решение е недопустимо с оглед евентуално формирана сила на пресъдено нещо с уважаване на иск, с който е признато за недействително, на основание чл.59,ал.3 ЗБН, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Кооперативна банка”АД /н/, извършено прихващане от „Ломско пиво” АД, обективирано в изявление с входящ номер по входящия регистър на банката № 12169/21.11.2014г., с влязло в сила решение № 744 от 24.04.2017г. по т.д. № 3862/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл.290 ГПК, констатира следното:
Въззивната инстанция е била сезирана от касатора-въззивник с произнасяне по въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение поради отсъствие на правен интерес, тъй като целената правна промяна е вече настъпила - спрямо същото изявление за прихващане е уважен иск по чл.59,ал.3 ЗБН с влязло в сила решение по т.д.№ 3862/2015г. на СГС.
Съставът на САС е констатирал, че с определение от 05.10.2017г. първоинстанционното производстводство е било прекратено изцяло по съображения за отсъствие на правен интерес от предявените искове, тъй като спрямо процесното изявление за прихващане, е уважен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН с решение от 24.04.2017г. по по т.д. № 3862/201 г. на СГС, VІ-6 състав, влязло в сила на 09.05.2017г. Констатирал е също така, че с определение от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 250/2018 г. на САС е отменено определението от 05.10.2017г. на СГС в частта, относно главния и евентуалния искове с предмет изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г. с активно вземане в размер на 100 000 евро, придобито чрез цесия с уведомление с вх. № 12016/19.11.2014г., отправено от вложителя Р. Н. В., което прихващане е останало предмет на настоящото исково производство. Въззивният съд е съобразил от фактическа страна релевираните в исковата молба твърдения, че:
- с уведомление от 19.11.2014г. Р. Н. В. е уведомил банката, че на 06.11.2014 г. е цедирал на „Ломско пиво“ АД част от вземането си към банката в размер на 100 000 евро по договор за индивидуален срочен депозит № 9474/12.08.2009г.;
- с уведомление от 19.11.2014, уточнено на 26.11.2014г., банката е уведомена, че на 31.10.2014г. Р.В. е цедирал в полза на „Ломско пиво“ вземането си към банката в размер на 21 158.53 щатски долара по договор за индивидуален срочен депозит № 23481/20.08.2012г.;
- с изявление с вх. № 12169/21.11.2014 г. цесионерът „Ломско пиво” е уведомил банката, че на основание чл. 103 ЗЗД извършва прихващане с двете посочени по-горе вземания, цедирани му от Р. Н. В. в общ размер в левова равностойност на 228 586.07 лв., от които 21 158.53 щатски долара /с левова равностойност 33 003.07 лв./ и 100 000 евро /с левова равностойност - 195 583 лв./, срещу насрещното му задължение към банката, произтичащо от рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 11.11.2011 г., договор за банкова кредитна линия от 11.11.2011 г. и рамков договор за издаване на банкови гаранции от 11.11.2011 г., изменени с анекси, което задължение към датата на изявлението е в размер на 304 840.60 лв.
Въззивната инстанция е констатирала, че предмет на въззивното производство е единствено уваженият от СГС евентуален конститутивен иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН относно изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014 г. с активно вземане от 100 000 евро, придобито с договор за цесия, сключен с Р. В.. /Производството по делото по иска с правно основание чл.59,ал.5 ЗБН по отношение на изявлението за прихващане вх.№ 12161/21.11.2014г. с активното вземане от 21 158.53 щатски долара е прекратено с влязло в сила определение като недопустимо по съображения, че същото е било предмет на иска по чл.59,ал.3 ЗБН по т.д.№ 3862/2015г. на СГС/.
Произнасяйки се по допустимостта на въззивното решение - въпрос, по който е бил сезиран и от въззивника, съставът на САС е приел, че първоинстанционният акт не страда от такъв порок. Обосновано е, че доводът на „Ломско пиво“ за недопустимост на решението поради обявяването на процесното прихващане с активно вземане за 100 000 евро за относително недействително по реда на чл. 59, ал. 3 ЗБН, с влязло в сила решение по т.д. № 3862/2015 г. на СГС, е бил разгледан от друг състав на САС, ГО, 12 състав в определение от 15.03.2018 г. по ч.гр.д. № 250/2018г., с което е отменено прекратителното определение от 05.10.2017 г. на СГС в частта относно процесното прихващане за сумата 100 000 евро. В обжалваното решение е възприета аргументацията на състава, постановил определението по ч.гр.д.№ 250/2018г. на САС, че предмет на приключилото с влязлото в сила решение по т.д. № 3862/2015г. на СГС е прихващане с друга сума - 21 158.53 щатски долара /също посочена в процесното изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г., по отношение на което производството по делото е прекратено/, но не и прихващането с вземането в размер на 100 000 евро.
Изложени са съображения, че действително, макар в диспозитива на решението от 24.04.2017г. по т.д. № 3862/2015 г. на СГС да е посочено, че се обявява недействителността на изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г. в неговата цялост, то от мотивите към решението и от приложеното копие от исковата молба е видно, че предмет на иска по приключилото дело, е било само прихващането с активното вземане в размер на 21 158.53 щатски долара, а не и това в размер на 100 000 евро, макар и двете да са предмет на едно прихващане - изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г. От това е изведено, че по отношение на едностранното изявление за прихващане с вземането срещу банката за сумата 100 000 евро, не е бил уважен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН, следователно целената с предявения по настоящото дело иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН правна промяна не е настъпила и е налице правен интерес от провеждането на иска. За неоснователно е счетено и възражението на въззивника за липса на правен интерес и поради това, че чрез процесното изявление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г. не бил намален размерът на задълженията на ответника към банката, а тези задължения били изцяло заплатени от ответника на 31.08.2015г. по банков път. По съществото на спора е прието, че приложима за разрешаването му е актуалната редакция на чл.59,ал.5 ЗБН по силата на придаденото обратно действие през 2018г. с пар.8 ЗИДЗБН на разпоредбите на чл.59,ал.5,6 и 7 ЗБН, поради което искът по чл.59,ал.5 ЗБН е основателен. Решението е подписано от докладчика с особено мнение, че спрямо процесното прихващане е приложима първоначалната редакция на чл. 59, ал.5 ЗБН /ДВ, бр. 92/27.09.2002 г./, при чието действие е извършено прихващането, поради което предявеният иск е неоснователен.
В определението по чл.288 ГПК настоящият състав изложи съображения и аргументи, че няма основание за извод въззивното решение да е недопустимо с оглед твърдяното от касатора последващо погасяване на задълженията му към банката; че е изключена възможността въззивното решение да е недопустимо поради постановяването му при висящо пред ОСТК на ВКС тълкувателно дело /№1/2019г./.
Съставът на ВКС счита, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими на основание чл.299 ГПК, тъй като с влязлото в сила решение по т.д.№ 3862/2015г. на СГС, VІ-6 състав е признато за недействително на основание чл.59,ал.3 ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ”АД/н/ извършеното от „Ломско пиво”АД прихващане, обективирано в изявление по вх.рег. на банката № 12169/21.11.2014г., а както се посочи, предмет на това прихващане са две вземания, придобити от цесионера по силата на два договора за цесия - от 06.11.2014г. в размер на 100 000 евро - вземане на цедента по договора за индивидуален срочен депозит № 9474/12.08.2009г.; и от 31.10.2014г. в размер на 21 158.53 щатски долара - вземане на цедента по договор за индивидуален срочен депозит № 23481/20.08.2012г. Независимо от разликите във фактическите състави на исковете по чл.59,ал.3 и чл.59,ал.3 ЗБН, разпоредбите уреждат потестативното право за обявяване на извършено от кредитор на банката прихващане за относително недействително. Резултатът от уважаването им е преодоляване на преференциалното удовлетворение, което кредиторът, извършил прихващането, е получил в сравнение с това, което би получил при разпределението на осребреното имущество на банката. И двата иска имат една и съща правна последица, поради което за синдиците не е налице правен интерес при уважен иск с правно основание чл.59,ал.3 ЗБН, да искат същото прихващане да бъде обявено за относително недействително на основание чл.59,ал.5 ЗБН.
Произнасянето по въпросите, включени в обхвата на силата на пресъдено нещо - чл.298 ГПК /страни, основание на спорното право, предявено с исковата молба и заявеното искане/, се съдържа в диспозитива на съдебното решение като краен и синтезиран извод дали спорното право на предявеното основание съществува за ищеца, съответно при предявен отрицателен установителен иск - дали ответникът притежава отричаното от ищеца право. Диспозитивът на съдебното решение изразява волята и постановеното от съда по спорното право - чл.236,ал.1,т.5 ГПК, а мотивите, които се излагат към решението - чл.236,ал.2 ГПК съдържат анализ на доказателствата, приетата за установена фактическа обстановка и подвеждането й под приложимата правна норма. Мотивите към съдебното решение не са източник на правни последици. Приетите в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти и преюдициалните правовотношения не са елемент от спорния предмет и по отношение на тях не се формира сила на пресъдено нещо.
Трайно установената съдебна практика, закрепена в т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение и той е източникът на СПН. Последователна е и съдебната практика, че констатацията на съда относно спорното материално право се включва в диспозитива на съдебното решение, той е източник на силата на пресъдено нещо и въз основа на него се преценява забраната на чл.299 ГПК за непререшаемост на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Както е посочено в решението по т.д.№ 3230/2015г. на ВКС, ІІ т.о., при предявяване на иск между същите страни за решаване на спор относно съществуването на право или правоотношение, по повод на което между тях има влязло в сила съдебно решение по друго дело, сезираният с иск съд следва да съпостави диспозитива на влязлото в сила решение с исковата молба по заведеното пред него дело.
В случая диспозитивът на съдебното решение по т.д.№ 3862/2015г. на СГС ясно индивидуализира спорното право, по отношение на което е формирана силата на пресъдено нещо и това е прихващане, обективирано в изявление по вх.рег. на банката № 12169/21.11.2014г., а както се посочи, предмет на това прихващане са две вземания на „Ломско пиво” за 100 000 евро /процесното/ и вземането за сумата 21 158.53 щатски долара, придобити чрез два договора за цесия.
Съпоставката между диспозитива на влязлото в сила решение по т.д.№ 3662/2015г. на СГС, който е източникът на силата на пресъдено нещо и въз основа който следва да се преценява забраната на чл.299 ГПК за разглеждане на настоящия спор, несъмнено сочи, че по прихващането с процесното вземане за 100 000 евро, е формирана сила на пресъдено нещо с уважаването с влязло в сила решение на иск по чл.59,ал.3 ЗБН между страните по настоящото дело.
Съдът е задължен да зачете формираната сила на пресъдено нещо без да има правомощие да извършва преценка дали произнасянето с влязлото в сила решение съответства на диспозитивното начало в процеса или е „свръх петитум”. Ако исковата молба по т.д. №3862/2015г. на СГС е съдържала искане по чл.59,ал.3 ЗБН единствено по отношение на прихващането със сумата 21 153.53 щ.д. и това искане е възпроизведено в мотивите към същото решение, след като петитумът - решаващата воля на съда по спорното право обхваща изявлението за прихващане № 12169/21.11.2014г. в неговата цялост, по отношение и на двете придобити вземания, включително и това за сумата 100 000 евро, произнасянето е извън пределите на търсената защита, но този порок може да бъде отстранен единствено по реда на инстанционния контрол и не може да бъде установяван „инцидентно” в настоящото производство. Дори и да е недопустимо, решението по т.д.№ 3862/2015г. на СГС е влязло в сила като необжалвано /аргумент от разпоредбата на чл.269, изр.първо, предл.второ ГПК/ и е формирало сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена.
При постановяване на обжалваното решение въззивната инстанция е дължала самостоятелна преценка дали с окончателния акт по т.д.№ 3862/2015г. на СГС е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като тя не е обвързана от становището другия състав на САС - ГО, 12 състав, който е постановил определението по ч.гр.д.№ 250/2018г. /за отмяна на определението на СГС за прекратяване на производството по отношение на процесното изявление за прихващане за сумата от 100 000евро/. Въззивният съд дължи независима проверка за допустимостта на иска, по който е постановено обжалваното решение - чл.269, изр.първо, предл.второ ГПК. Неправилно е позоваването на разрешаването на този въпрос от състава на САС, постановил определение № 567 от 15.02.2018г. и преценката, основана на анализ на исковата молба, по която е постановено влязлото в сила решение.
Обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са недопустими на основание чл.299 ГПК. На основание разпоредбата на чл.293,ал.4, предл. второ ГПК във вр. с чл.270,ал.3,изр.първо ГПК, те следва да бъдат обезсилени и производството по делото да бъде прекратено.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като отсъства заявено искане от касатора.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Обезсилва на основание чл.293,ал.4, предл. второ ГПК във вр. с чл.270,ал.3,изр.първо ГПК решение № 2362 от 30.10.2019г. по т.д.№ 4749/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав и потвърденото с него решение по т.д.№ 1562/2017г. на Софийски градски съд, 16 състав.
Прекратява производството, по иска, предявен от синдиците на „КТБ”АД/н/ срещу „Ломско пиво”АД, за обявяване на основание чл.59,ал.5 ЗБН за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ”АД/н/, изявление за прихващане с вх.№ 12169/21.11.2014г., изходящо от „Ломско пиво“АД, с активно вземане към банката от 100 000 евро, придобито с договор за цесия от 06.11.2014г., сключен с Р. Н. В., с който цедентът е прихвърлил част от вземането си към банката по договор за индивидуален срочен депозит № 9474/12.08.2009г. в размер на 100 000 евро.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|