Р Е Ш Е Н И Е № 462 София, 28 октомври 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1366/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Д. П. П. за възобновяване на производството по ВНОХД № 487/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и отмяна на постановеното по него решение № 192/14.12.2012 г. В искането за възобновяване се изтъркват доводи за допуснати процесуални нарушения, нарушение на закона, явна несправедливост на наложеното наказание. Отправените претенции са за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание осъденият П. не се явява, редовно призован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 534/30.11.2011 г., постановена по НОХД № 4386/2011 г. от Районен съд – Пловдив, подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 22.12.2008 г., в [населено място], в съучастие като подбудител умишлено склонил А. Ж. и Я. Я. да извършат престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта (дознател при ІІ РУ на МВР), устно съзнателно да затаят истина, поради което и на основание чл. 290, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК е осъден на „пробация”, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият е оправдан да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление. С въззивното решение № 192/14.12.2012 г., постановено по ВНОХД № 487/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик (след промяна на подсъдността от ВКС), присъдата е потвърдена. Посочените съдебни актове не са единствените по делото. С присъда № 88/09.02.2011 г., постановена по НОХД № 6443/2010 г. от Районен съд – Пловдив, подсъдимият П. е бил признат за виновен в това, че умишлено склонил другиго – Я. Я. да извърши престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта (дознател при ІІ РУ на МВР), устно съзнателно да затаи истина, поради което и на основание чл. 290, ал.1 във вр. с чл. 54, ал.1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Подсъдимият е бил оправдан да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление, в съучастие с А. Ж. и Я. Я. като подбудител, както и по отношение на А. Ж.. Срещу така постановената присъда подсъдимият П. е подал въззивна жалба в осъдителната й част, с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. С решение № 215/29. 06.2011 г., постановено по ВНОХД № 645/2011 г. от Окръжен съд – Пловдив, тази присъда е отменена, а делото върнато за ново разглеждане на районния съд. Съображенията за това са били, че е налице противоречие в диспозитива на присъдата, както и между последния и мотивите, които процесуални нарушения са довели и до ограничаване правата на подсъдимия П.. При новото разглеждане на делото е постановена сега атакуваната присъда и въззивно решение. ІІ. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Възразява се, че съдът при оформилите се две групи свидетелски показания (едната, поддържаща тезата на обвинението, а другата на защитата), не е обсъдил противоречията между тях и не е коментирал в мотивите си редица установени обстоятелства. Счита се още, че е нарушена разпоредбата на чл. 335, ал.4 от НПК, тъй като при първоначалното разглеждане на делото подсъдимият е бил оправдан да е подбудил свидетеля Ж., а с атакувания съдебен акт е постановено осъждане и за това. Въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал. Извършената от този съд проверка и анализ на доказателствените средства е съобразена с процесуалните изисквания и не съдържа елементи на превратност и/или едностранчивост. Втората инстанция е констатирала, че гласните доказателствени средства съдържат противоречива информация и е изложил подробни съображения защо дава вяра на показанията на свидетелите К., Ж., Я., Г., а отхвърля обясненията на подсъдимия. Изводът, направен от съда, за достоверност на показанията на посочените свидетели е резултат от оценката както на тяхната последователност и убедителност, така и на подкрепата, която тези доказателствени източници са намерили в останалия доказателствен материал. Данните по делото опровергават и следващото възражение, че в мотивите на решението не са коментирани установени обстоятелства, а именно – подсъдимият не е давал съвети на свидетелите да прикрият извършителя, само отговарял на техни въпроси, както и че те (свидетелите) вече имали собствена позиция и версия за случилото се в заведението на 29.08.2008 г. срещу 30.08.2008 г. Безспорно, такива обстоятелства се съдържат в обясненията на подсъдимия, но съдът е отхвърлил същите като компрометирани, не само защото са опровергани от останалите доказателствени източници, но и защото е направена вярна констатация за тяхната вътрешната противоречивост и непоследователност. Съдът не е игнорирал и показанията на свидетелите П. и Т., колеги на подсъдимия, а е обяснил защо не ги кредитира. Подчертал е, че данните по делото отхвърлят възможността П. и Т. да са възприели съдържанието на водените в друго помещение разговори между подсъдимия и свидетелите, както и че за присъствието на Т. по време на срещата (според подсъдимия единствена), не се съдържат данни дори и в обясненията на П.. Обобщено казано, мотивите на втората инстанция дават ясна представа за достоверността на доказателствените средства, за несъмненост на установените факти и следващите от тях изводи относно предмета на доказване. Всъщност, подсъдимият не е доволен от резултата от направената надлежна оценка на доказателствените източници, но това не сочи на релевираното касационно основание. Следващото възражение на подсъдимия обаче има своето основание, макар и то да не е точно формулирано. Процесуалното развитие на делото, посочено в п. І., очертава, че с първата присъда № 88/09.02.2011 г., постановена по НОХД № 6443/2010 г. от Районен съд – Пловдив, подсъдимият П. е бил оправдан за това умишлено да е склонил свидетеля А. Ж. да затаи истина пред надлежен орган. С атакувания сега съдебен акт на Окръжния съд - Пазарджик е потвърдено осъждането на подсъдимия П. и за това умишлено да е склонил освен Я. и Ж.. Допуснатото процесуално нарушение се изразява в това, че след като първото въззивно производство е било образувано само по жалба на подсъдимия, без прокурорът да е оспорил оправдаването му за склоняване на Ж. към лъжесвидетелстване и присъдата е отменена по тази жалба, по -нататъшното влошаване на положението на подсъдимия е процесуално недопустимо. Това следва от правилата, визирани в чл. 335, ал. 4 във вр. с ал. 2 от НПК и от чл. 336, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК. Посочените разпоредби сочат, че не се допуска отмяна на съответния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, съответно осъждане на оправдан подсъдим, съобразно обвинението срещу него в първата инстанция, без наличието на съответно искане от страна на прокурора, частния обвинител, частния тъжител. Ако първият въззивен състав не беше върнал делото за ново разглеждане, той не би разполагал с правомощието да осъди обжалващия подсъдим и за онази част от обвинението, за която е бил оправдан, поради липса на съответно искане от надлежна страна. По аргумент за по - силното основание, с такова правомощие не разполага и първоинстанционният съд, на когото е върнато делото за ново разглеждане. Неспазването на ограниченията както от районния съд, така и от окръжния съд е форма на нарушаване на забраната да се влошава положението на обжалващия. Последната е предвидена като гаранция за правото на защита и затова нарушаването й е съществено нарушение на процесуалните правила. Несъобразяването с ограничението за влошаване на положението на обжалващия може да се преодолее от ВКС и без да се връща делото за ново разглеждане, както става по принцип, при спазване на нарушеното процесуално правило. При тези съображения подсъдимият П. следва да бъде оправдан за това умишлено да е склонил и Ж. да затаи истина пред надлежен орган на властта. ІІ. По доводите за нарушение на материалния закон. При установените факти законът е приложен правилно. След като подбуждането на свидетеля от дееца към лъжесвидетелстване е било успешно и свидетелят е депозирал показания пред надлежен орган, то извършеното е престъпление по чл. 290, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3 от НК. Последващият отказ на свидетелите Я. и Ж. от лъжливото им свидетелстване има за последица единствено отпадане на наказуемостта по отношение на тях, но не повлиява върху отговорността на подсъдимия, защото престъплението, за което той ги е подбудил вече е извършено. ІІІ. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Не се установява при индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия, да са недооценени данните за неговата личност, каквото твърдение се съдържа в жалбата. Предходните инстанции са приели, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК – пробация, като са наложени само задължителните пробационни мерки. В основата на това решение, освен друго, стоят както добрите характеристични данни за подсъдимия, така и че поведението му е изолирана проява в практиката му. По тези съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 487/2013 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и ИЗМЕНЯ въззивно решение №192/14.12.2012 г., като го ОТМЕНЯ в частта, с която е потвърдена присъда № 534 от 30.11.2011 г., постановена по НОХД № 4386/2011 г. от Районен съд – Пловдив, признаваща подсъдимия Д. П. П. за виновен в това, че на 22.12.2008 г. умишлено е склонил А. И. Ж. да извърши престъпление по чл. 290, ал.1 от НК и го ОПРАВДАВА по тази част от обвинението по чл. 290, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.