Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 28 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора Б. Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 145/2017 г. по описа за 20176 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от ОП – Русе срещу решение № 156 от 1.12.2016 г. на ОС-Русе по внохд № 540/16 г. В протеста е релевирано оплакване за нарушение на закона, тъй като съдът неправилно е отменил първоинстанционния съдебен акт и е прекратил наказателното производство, позовавайки се на нарушение на принципа ne bis in idem. Според прокурора Окръжният съд не е взел предвид разясненията залегнали в ТР № 3/15 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които принципът се прилагал само на национално ниво и не можел да се реализира на международно. Твърди се също така, че санкционирането на подсъдимите по административен ред от румънските компетентни власти не е пречка за реализирането на наказателната им отговорност в България, където прокуратурата е образувала досъдебно производство срещу тях още на 13.10.2009 г. На следващо място прокурорът защитава становище, за липсата на идентичност на фактите, за които се провеждат двете производства, което е още едно основание за отказ от приложението на принципа. Според него се касае за две самостоятелни престъпни деяния – първото по напускане пределите на Република България и второто –по влизане на територията на Румъния. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с изложените в него съображения и моли да отмяна на въззивното решение. Адв. С. М. – служебен защитник на подсъдимите Р. Н., С. Н. и Ю. И., които редовно призовани не се явяват, изразява позиция, че оспореният съдебен акт е правилен, съобразен с практиката по приложение на ЕКЗПЧ и следва да бъде оставен в сила. Аргументите на прокуратурата намира за лишени от основание, поради пледира отхвърляне на протеста. Подс. Е. Е. и защитника му – адв. К. не се явяват редовни призовани. В молба адв. К. настоява протеста да не бъде уважаван. ВКС –Трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и след като провери атакувания въззивен акт, в рамките на правомощията си по чл. 347 ал. 1 от НПК намери следното : С присъда № 82 от 7.06.2016 г. постановена по нохд № 61/16 г. РС- Русе е признал подсъдимите С. А. Н., Ю. Р. А., Р. А. Н. и Е. А. Е. за виновни в това, че 28.09.2008 г. в [населено място] в района на съвместен ГКПП „име“ – /населено място/-/населено място/ излезли през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта , поради което и на основание чл. 279 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК е наложил на всеки от тях наказание пробация, изразяващо се в задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, като за подсъдимите Н. , И. и Е. за срок е от една година и шест месеца, а за подс. Н.- една година и три месеца. По жалби на подсъдимите чрез защитниците им в ОС- Русе е било образувано внохд № 540/16 г. С решение № 156 от 1.12.2016 г. Окръжен Съд- Русе е отменил присъдата на Районен съд- Русе и е прекратил наказателното производство на основание чл. 334 т. 4 вр. чл. 24 ал.1 т. 6 от НПК. Атакуваното въззивно решение е постановено при съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание по см. на чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съображението на ВКС за това е следното : Съдът е признал, че с воденето второ наказателно производство пред Районен съд- Русе за престъпление по чл. 279 ал.1 от НК е допуснато нарушение на принципа ne bis in idem, съгласно който никое лице не може да бъде съдено или наказвано два пъти за едно и също деяние. Според въззивния съд подсъдимите вече са били санкционирани за същото деяние в Република /държава/ с влязло в сила наказателно постановление, поради което присъдата на РС- Русе постановена по нохд № 61/16 г. следвало да се отмени и на основание чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК наказателното производство срещу подсъдимите следвало да се прекрати. В решението е прието, че дублирането на наказателните процедури е недопустимо, когато някоя от тях е започнала или продължава своя ход, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Тази принципно вярна позиция обаче, не е била защитена убедително в съдебния акт, тъй като в него липсват аргументи. Това препятства възможността касационната инстанция да извърши проверка за начинът, по който съдът е стигнал до извода за нарушение на принципа ne bis in idem. На първо място съдът не е изложил съображение за това възможно ли е да са налице дублиращи се наказателни процедури, когато едната е протекла и приключила с влязъл в сила акт на територията на друга държава - Република /държава/, където е било издадено наказателното постановление. От отговора на този въпрос зависи дали следва да бъдат обсъждани останалите въпросите за приложението на принципа ne bis in idem. В решението съдът се е позовал на практика на съда по ЕКЗПЧОС и по приложението на принципа, като това не може да замести конкретиката по казуса и необходимостта от анализ на критериите „Енгел“, залегнали при преценката на вида на двете процедури. Количественото съдържание в оспореното решение и препратките към практиката на ЕКЗПЧ не могат да преодолеят дефицита на правни аргументи по конкретното производство, което в случая следва да се приравни до липса на мотиви. ВКС не веднъж е имал повод да посочи, че в случаите при които съдилищата констатират наличие на две дублиращи се производства, поставящи въпроса за нарушение на принципа ne bis in idem, те имат задължение не само да го заявят, но и да го обосноват, стъпвайки на критериите „Енгел“. Само чрез тяхната проверка те биха могли да преценят дали второто производство се води в нарушение на принципа. Декларативната констатация в съдебния акт за това не е достатъчна, тъй като лишава страните и контролиращата го съдебна инстанция от възможността да разберат какви са съображенията на съда и от там дали даденото разрешение от съда е правилно. В ТР № 3/2015 г. ВКС е акцентирал на фундаменталното значение на критериите „Енгел“ за преценката дали са налице две дублиращи процедури от наказателен характер, които да обосноват нарушение на принципа, че никой не може да бъде съден и наказван два пъти за едно и също деяние. Отправна точка за тази преценка е квалификацията на деянията по националното производство, като съдът дължи обсъждане и на другите два критерия - характера и естеството на нарушението и вида и тежестта на предвиденото наказание. Според приетото в ТР за приложението на чл. 6 пар. 1 от ЕКЗПЧ и чл. 4 от Протокол 7 е достатъчно само един от разглежданите признаци да отговаря на критериите за наказателно обвинение за да се приложи принципа ne bis in idem. В проверявания съдебен акт липсва преценка за това дали и двете производства имат наказателен характер по смисъла на чл. 6 пар. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 4 от Протокол № 7. В него ОС се е позовал на решението З. срещу Русия и е направил теоретични препратки към практиката на ЕСПЧОС, без да обсъди този критерий на плоскостта на събраните материали от двете производства в Румъния и в България. Съдът е следвало да обсъди дали приетото за административно нарушение поведение на подсъдимите - влизането през границата на Румъния, за което са санкционирани с Наказателно постановление и са наказани с глоба, защитава същите обществени отношения по осъществяване на ефективна защита на границите и дали нормата е адресирана към неограничен кръг субекти, така като разпоредбата на чл. 279 ал. 2 от НК на РБ. На следващо място от вниманието на съда е убягнала преценката за вида и тежестта на наложената с Наказателното Постановление санкция -глоба и дали това наказание сочи на наличието на сходство с наказанието предвидено за престъпление. В страни от интереса на съда е останал въпроса дали двете процедури имат за предмет сходни факти и дали се касае за едно единно деяние или за отделни такива, дали са извършени от едни и същи субекти , по едно и също време и място. Ето защо настоящият съдебен състав прецени, че съдържанието на атакувания съдебния акт не му позволява да извърши проверка за начина, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение, както и да даде отговори на възраженията в протеста по същество. Това налага упражняване на правомощията му по чл. 354 ал. 1 т. 4 от НПК за отмяна на решението и за връщане на делото на въззивната инстанция, която следва да обсъди приложението на принципа ne bis in idem в светлината на ТР № 3 /15 г. на ОСНК на ВКС. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354 ал. 1 т. 4 от НПК ВКС Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 156 от 1.12.2016 г. постановено по внох №540/16 г. по описа на Окръжен съд- Русе. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при съда от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.