1 Р Е Ш Е Н И Е № 197 София, 11 февруари 2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 837/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.Е. Б., служебен защитник на подсъдимия Т. К. срещу определение № 328 от 10.07.2019г., постановено по н.ч.д. № 732/2019г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата се твърди, че атакуваното определение, с което молбата на К. за възстановяване срока за обжалване на въззивното решението по внохд № 139/19г. е оставена без уважение, е неправилно и незаконосъобразно. В съдебното заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия – адв.Б. пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения. Оспорва извода на съда за липсата на уважителни причини за пропускане срока за обжалване, като излага аргументи в подкрепа на тезата си. Счита, че искането за възстановяване на срока за обжалване на въззивното решение е било основателно, поради което моли за отмяна на атакуваното определение на САС. Адвокат Л., повереник на частните обвинители Л. А., Н. Н., А. Н. и А. Й., намира молбата на подсъдимия за възстановяване на срока, за неоснователна. Счита, че не е достатъчно да се сочат уважителни причини за пропускане на срока, а е необходимо същите да бъдат доказани. Твърди, че в производството пред апелативната инстанция е събрано само едно доказателство, което сочи, че касационната жалба е била подадена след определения срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, а атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Счита, че съдът подробно и ясно е мотивирал верен извод за просроченост на касационната жалба, поради което законосъобразно искането за възобновяване е било оставено без уважение. Моли определението на САС да бъде оставено в сила. Подсъдимият Т. К., моли молбата му да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Предмет на касационна проверка е определение № 328 от 10.07.2019г., постановено по н.ч.д. № 732/19г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия Т. К. за възстановяване срока за обжалване на постановеното по внохд № 139/19г. решение. С въззивно решение № 135 от 28.03.2019г., постановено по внохд № 139/19г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав е потвърдена присъда № 239 от 13.11.2018г. на Софийски градски съд, НО-17 състав, по нохд № 2457/18г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от подсъдимия, приета в САС с вх. № 9008/08.05.2019г. С разпореждане на съдията-докладчик/което е без дата/, жалбата е върната като просрочена. Срещу разпореждането е подадена частна жалба от подсъдимия. Също така той е депозирал и молба до САС за възстановяване на срока с правно основание чл.186 от НПК. Двата процесуални документи са били изпратени на ВКС, където е било образувано н.ч.д. № 585/19г. по описа на ІІІ н.о. С определение № 73 от 20.06.2019г. касационното производство е било прекратено и делото върнато на САС за произнасяне по молбата на подсъдимия за възстановяване на срока по реда на чл.186 от НПК. В САС е било образувано н.ч.д. № 732/19г. по което след разглеждане на молбата на подсъдимия по реда на чл.186, ал.6 от НПК е постановен атакуваният акт, предмет на настоящото касационно производство. Касационната жалба е допустима и основателна. Въззивното решение по внохд № 139/19г. по описа на САС, НО-8 състав е постановено на 28.03.2019г. Подсъдимият е получил съобщение за изготвеното решение на 04.04.2019г., като срокът за обжалването му изтичал на 20.04.2019г. Жалбата е изпратена по пощата, видно от приложения пощенски плик – л.89 от внохд № 139/19г. на САС. Принципно е положението, че меродавна относно срочността на жалбите, подадени от лица, намиращи се в пенетенциарни заведения - изтърпяващи наказание лишаване от свобода или с мярка за неотклонение “задържане под стража”, е датата на завеждане на кореспонденцията под регистрационен номер в съответния регистър на затвора. В случая на пощенският плик липсва щемпел, който да установява такава регистрация. От събраните от апелативната инстанция писмени доказателства и по-точно писмо от началника на затвора гр.София се установява, че кореспонденцията на лишените от свобода се завежда под регистрационен номер в регистъра на затвора, само ако те изрично писмено са поискали това. Както и, че в регистъра на затвора София не се установява рег.номер за подс.К. във връзка с подадена жалба срещу решението по внохд № 139/19г. При тези данни от значение при преценката на срочността на жалбата е клеймото, поставено в пощенската станция, в която е подадено пощенската пратка. В случая на плика, с който подсъдимият е изпратил жалбата си са положени два щемпела на пощенски станции при „Български пощи” /по изпращане и по получаване на писмото / - единият е с дата 25.04.2019г./приета за дата на депозиране на жалбата/, а другото клеймо е положено на гърба на плика и е нечетливо. При тези данни изводите на апелативния състав, че следва да приеме жалбата за просрочена са лишени от необходимата безспорност, а и от доказателствена обезпеченост. Липсват мотиви, от които да е видно защо съдът приема, че клеймото с дата 25.04.2019г. е това положено в пощенската станция, в която е подадена жалбата. Без констатация и коментар е останал факта, че е налице и второ клеймо върху пощенската пратка на подсъдимия. С оглед на горните констатации е необходимо САС да положи максимални усилия за установяване датата на подаване/в станция на „Български пощи”/ на жалбата на подсъдимия, което ще обуслови и правилни изводи за това дали е депозирана в законовия срок. При невъзможност да бъде установено, кога писмото е постъпило в пощенската станция по подаване, следва да се приеме най-благоприятния за подсъдимия вариант. Преценката за наличието на уважителни причини, налагащи възстановяване на определен от закона срок е необходима само когато той е бил пропуснат/чл.186 ал.1 от НПК/, поради което е безпредметно обсъждане на доводите в жалбата и изводите на съда по този въпрос. Необходимо е да бъде посочено, че задължение на съда е да гарантира по всякакъв начин упражняване правата на подсъдимия в наказателния процес, съгласно принципа на чл.15 от НПК, още повече, когато се касае за лица, които не могат свободно да се придвижват. Обобщено, настоящият състав намира, че постановеният отказ да бъде възстановен срокът е в нарушение на правилата за събиране и оценка на релевантните доказателства. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА определение № 328 от 10.07.2019г., постановено по н.ч.д. № 732/19г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на САС. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: