Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 19.09.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кристина Павлова в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 264 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Г. А., чрез адв. Д. А., против решение № 9/17.01.2019 г. на Апелативен съд - Пловдив, НК, първи състав, постановено по ВНОХД № 566/2018 г., с което е била потвърдена присъда № 61/11.07.2018 г. Окръжен съд–Пловдив, НО, по НОХД № 578/2018 г. В касационната жалба, поддържана пред ВКС лично от подсъдимия А. и защитника му адв. А., се изтъкват доводи за присъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че съдилищата не са оценили правилно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и неправилно са отказали приложението на института на условното осъждане. Излагат се съображения, че подсъдимият А. изцяло е съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. По отношение на него не били отчетени тежкото му здравословно състояние, трудова ангажираност и семейно положение. Иска се изменение на въззивното решение и прилагане на чл. 66 от НК. В с. з. пред ВКС се явяват неподалите касационна жалба подсъдими Д. А. М. и А. М., както и техните защитници. Редовно призовани, не се явяват подсъдимия Я. Р. и защитника му адв. М.. Прокурорът от ВКП предлага въззивното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Наложеното на подсъдимия А. наказание се отчита за справедливо определено по вид, размер и начин на изтърпяване. В последната си дума подсъдимият А. моли за намаляване на наложеното му наказание и прилагане на чл. 66 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия Д. Г. А. за виновен в това, че на 03.08.2017 г. в [населено място], като извършител в съучастие с А. Р. Ф. /A. R. F./, Д. А. М., Я. Р. /Y. R./ и А. Н. М., също като извършители, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение прекурсор на наркотични вещества – 2227, 63 кг. оцетен анхидрид, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца и „глоба“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. С присъдата са били признати за виновни и осъдени подсъдимите А. Р. Ф. /A. R. F./, Д. А. М., Я. Р. /Y. R./ и А. Н. М.. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, Апелативен съд – Пловдив е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при което подсъдимият Д. А. и останалите подсъдими са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Съобразно изискването по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е установил, че самопризнанията им се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще ги ползва, като след това е определил наказанията на всеки един от тях съгласно правилата по чл. 373, ал. 2 от НПК, налагащи приложение на чл. 58а от НК. Доводът на касационния жалбоподател, че са останали недооценени смекчаващите отговорността обстоятелства, е неоснователен. В тази категория правилно са били включени и оценени съобразно действителното им значение чистото съдебно минало на А., трудовата му ангажираност, семейно положение и влошеното му здравословно състояние. Именно поради това наказанието лишаване от свобода е било отмерено незначително над минимума от 3 години, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода (редуцирано с 1/3 до размера от 2 години и 4 месеца), а кумулативното наказание глоба – съобразно минимума от 20 000 лв. Същевременно, при преценката относно начина на изтърпяване на основното наказание, въззивният съд с основание е отказал прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК, позовавайки се на спецификата на конкретното деяние и характеристиката на дееца, свързани преимуществено с висока степен на организираност по повод държането с цел разпространение на голямо количество прекурсор. Тези данни не подкрепят извод за реалистично поправяне на подсъдимия с наказание, различно от ефективното, поради което и искането за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК не следва да бъде удовлетворено. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 9/17.01.2019 г. на Апелативен съд -Пловдив, НК, първи състав, постановено по ВНОХД № 566/2018 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.