Ключови фрази
Частна касационна жалба * отнемане в полза на държавата * обезпечителна нужда * обезпечителни мерки


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 778

София, 28.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело № 5570/2014 г. и за а се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./.
Образувано е по частната касационна жалба на К. за о. на н.п. и. ТД Велико Търново , чрез държавен инспектор Н. К. , против определение № 245 от 04.08 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 296 по описа за 2014 г на апелативния съд в [населено място]., в частта , с която е потвърдено определение от 13 .06. 2014г по гр.д. № 228/2012 г по описа на ВтОС . Без уважение е оставена молбата на комисията за допускане на допълнителна обезпечителна мярка по вече предявения иск за отнемане на имущество в полза на държавата ,чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 15/2014 и изпълнително дело №16/2014г по описа на частен съдебен изпълнител(ЧСИ) С. К. ,по които дела с взискатели Община [населено място] и Национална агенция по приходите (НАП) принудително изпълнение е насочено върху поземлен имот, спрямо който по реда на чл. 22 ЗОПДИППД /отм./ вече е било допуснато обезпечение в полза на държавата .
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдилищата неправилно са преценявали вероятната основателност на иска само на базата има ли връзка - пряка или косвена , между установената престъпна дейност и придобитото имущество , при положение че предпоставките по специалния закон за допускане на обезпечение са налице . В изложение е поставен въпроса проверява ли се в производството по по чл. 23 ЗОПДИППД /отм./ наличието на причинна връзка между престъпната дейност на проверяваното лице ,за което същият е осъден и придобитото от него имущество ,чието отнемане се претендира . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като за разлика от разрешението в опр. № 372 от 2013 по ч гр.д №3334/2013 ІV г.о и опр.№ 343 от 2010 по ч гр.д №333/2010 ІІІ г.о на ВКС, въззивният съд е обективирал преценка в противоречие с установената практика. По отношение на имота има наложено обезпечение по ЗОПДИППД /отм./, предприети са действия от частен съдебен изпълнител по опис на имущество ,но имотът може да се окаже отчужден при публична продан .При искане за обезпечение съдът следва да преценява единствено наличието или не на предвидените в ГПК и специалния закон предпоставки за допускането му.
Отговор не е постъпил
Частната жалба е подадена в срок и следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като решаващите съображения на въззивния съд по поставения правен въпрос са в противоречие с установената практика .
По отношение на имота вече има наложено обезпечение по ЗОПДИППД /отм./, но по висящи две изпълнителни дела , частен съдебен изпълнител е предприел действия от по опис на същия , с оглед на което Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с мотивирано искане е посочила допълнителна обезпечителна мярка – спиране на изпърнението. Въззивният съд е отказал да допусне исканото допълнително обезпечение с единствения мотив , че престъпната дейност , извършена от първия ответник по иска и по повод на която се иска отнема на имущество , е държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси - престъпление по чл.339 ал.1 НК ,същото посочено в чл. 3 ЗОПДИППД (отм.) , но което престъпление не генерира имущество и следователно липсва причинна връзка между него и придобитото от ответниците, а това прави предявеният иск вероятно неоснователен.
Вероятната неоснователност на иска е изтъкната от съда по висящото дело и е обусловила оставянето на молбата без уважение, без да бъдат изследвани указаните в практиката на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК предпоставки ,подлежащи на преценка в производството по чл. 22 ЗОПДИППД(отм.).Според трайно установената практика , когато искът е допустим, в обезпечителното производство по този закон съдът преценява наличието на обезпечителна нужда, дали са налице убедителни писмени доказателства , преценени от въшна страна (опр.№398 по ч. гр.д № 200/2010гІV г.о ВКС ) и дали исканата обезпечителна мярка съответства на констатираната обезпечителна нужда , т.е дали е подходяща (опр.№28 по ч. гр.д №40/2014г ІІ г.о) , без да изследва въпроси , свързани с прилагани презумпции , причинни връзки , съразмерност на имуществото , които биха имали значение за иска по чл. 28 ЗОПДИППД и са въпроси по същество. В този смисъл е цитираната от комисията съдебна практика : приложените опр. по ч гр.д №3334/2013 ІV г.о и опр.№ 343 от 2010 по ч. гр.д №333/2010 ІІІ г.о на ВКС , както и опр. по ч. гр.д № 42/2013 І г.о и опр.№175 /2014 ч. гр.д №948/2014 ІІІ г.о. Съгласно опр. №163 по ч. гр.д№ 1181/2014 ІV г.о и опр. №237 по ч. гр.д № 1684/2014г, тези общи указания важат и при допускането на обезпечения в рамките на висящия процес, при вече предявен иск за отнемане на имущество в полза на държавата ,когато се иска спиране на производства по изпълнителни дела. Указанието в тълкувателно дело № 7 по описа за 2013 г. на ОСГК ,че е необходима връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото и че ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото, достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически с оглед обстоятелствата по делото ,е тълкуване по материалните предпоставки на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и предписание относно решаващата дейност на съда , а не указание с пряко отношение към предпоставките за допускане на обезпечителни мерки по реда на специалния закон , както са указани в досегашната практика .
В обжалваното определението въззивният съд възприема незаконосъобразен подход ,в противоречие с установената практика, но като краен резултат определението е правилно. С посочената в молбата допълнителна обезпечителна мярка Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е поискала да се спре принудителното събиране на вземания, които са от публично естество , с обосновката, че на публична продан ще се окаже изнесен вече обезпечен по реда на чл. 22 ЗОПДИППД (отм.) поземлен имот .Исканата обезпечителна мярка не отговаря на целите на закона и надхвърля обезпечителната нужда на ищеца – молител, като в случая нейното налагане би засегнало неоснователно правната сфера на държавата в областта на фиска и събираемостта на задължения от публично естество. Като мярка за обезпечаване на иска по чл. 28 от ЗОПДИППД(отм), посоченото от комисията спиране на изпълнително производство ,чрез което принудително се реализира събирането на непогасени публични задължения на ответниците , не съответства на целите на закона, посочени в чл. 2 ЗОПДИППДЗ , а при конкретния случай дори е в пряк конфликт с тях . Интерес от допускане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” ще има , когато се оспорва вземането, което се изпълнява , или когато се оспорва принадлежността на правото на собственост върху имота, върху който е насочено изпълнението. Поначало тази мярка е неподходяща като обезпечение на иск по чл. 28 ЗОПДИППДЗ (отм) , ако неоправдано се засягат законните права и интереси на третото лице – взискател, когато той е добросъвестен, а добросъвестността се предполага (чл. 7 и чл. 8 ЗОПДИППД, отм). Взискател и по двете изпълнителни дела в случая са Община [населено място] , за установени с акт по ДОПК неплатени местни данъци и такси , като Национална агенция по приходите е присъединен взискател .
Ето защо обжалваното определение следва да бъде оставено в сила

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.

О П Р Е Д Е Л И

Допуска до касационно обжалване определение № № 245 от 04.08 2014 г., по ч.гр.д. № 296 / 2014 г на Апелативния съд [населено място] в частта , с която е потвърдено определение от 13 .06. 2014г по гр.д. № 228/2012 г по описа на ВтОС

Оставя в сила определение № № 245 от 04.08 2014 г., по ч.гр.д. № 296 / 2014 г на Апелативния съд [населено място] в обжалваната част

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2