3 Р Е Ш Е Н И Е № 32 [населено място], 28.02.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 25 януари през 2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №595/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на В. Ю. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №1066/05 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос: налице ли са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД за ползването на имота в периода на висящност на делата за реституцията и ревандикацията му, е от значение за спора и точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед на приетото в задължителната практика на ВКС – ППВС №1/79 г., ТР №1/95 г. и ТР №1/09 г. на ОСГК. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба М. С. и С. Ж. я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: с обжалваното въззивно решение са уважени в размер на общо 36 000 лв. предявените първоначално от С. Ж. и М. Ж. /починала и заместена от наследника М. С./ срещу В. Ю. искове по чл.59 от ЗЗД. Присъдената сума е обезщетение за ползването от ответницата без основание на недвижим имот- апартамент, признат за собствен на ищците по искове с пр. осн. чл.7 от ЗВСОНИ и чл.1О8 от ЗС, за периода 23.12.98 -23.12.03 г. Искът по чл.7 от ЗВСОНИ е уважен с вл. в сила на 13.01.03 г. решение, а този по чл.108 от ЗС – с влязло в сила на 20.02.08 г. решение. Прието е, че ищците са собственици на имота и за процесния период той е ползван без основание от ответницата, поради установената с иска по чл.7 от ЗВСОНИ нищожност на договора, с който го е закупила от държавата. Обезщетението е определено въз основа на средната пазарна наемна цена на имота при състоянието му, констатирано от техн. експертиза в момент, най- близък до процесния период. В отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването ВКС намира следното: В ППВС №1/79 г., т.5 е посочено, че по иска с пр. осн. чл.59 от ЗЗД се изяснява връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, като произтичащи от общ факт или обща група факти. В ТР №1/95 г. е прието, че искът по чл.7 от ЗВСОНИ – за „възстановяване на собствеността” / според посоченото в закона/ върху имоти по чл.1 и 2 от него е установителен – за установяване нищожността на основанието, по силата на което третото лице е придобило от държавата имот по чл.1 и 2 от ЗВСОНИ. В ТР№1/09 г. на ВКС се сочи: ищците по искове по чл.7 от ЗВСОНИ се легитимират като собственици на имота едва след постановяване на съдебното решение, с което е установена нищожността на придобивната сделка от държавата. Собствеността се счита за възстановена от влизане на закона в сила, но отпадане на пречката за реституция – придобиването на имота от трети лица, става с влизане на решението по чл.7 от ЗВСОНИ в сила. Права, които още не са възникнали не могат да се защитават с искове за собственост. В този случай искът по чл.108 от ЗС би бил преждевременно заведен. Горните съображения налагат извод за неоснователност и на иска по чл.59 от ЗЗД / основан на легитимацията на ищците като собственици на имота/ за периода преди уважаване на този по чл.7 от ЗВСОНИ с влязло в сила решение. До уважаване на иска по чл.7 от ЗВСОНИ ищците не могат да се легитимират като собственици и да ползват имота, съответно – да обеднеят от факта на ползването му от третото лице, чието придобивно основание все още не е опровергано. Такова разрешение следва и от чл.8, ал.1 от ЗВСОНИ, въвеждащ изключение от принципа за неоснователно обогатяване по отношение на държавата. В ТР №1/95 г. се разяснява, че законите по чл.1 и 2 от ЗВСОНИ са с конфискационен характер – по правило собствениците на отнетите с тях имоти не са получили никакво или са получили неравностойно обезщетение. При възстановяване на собствеността върху одържавените имоти те нямат право да искат обезщетение за времето, през което са били лишени от собственост, но не следва да им се възлагат и разноските за имотите до реституирането им. Третите лица, придобили имотите по чл.1 и 2 от ЗВСОНИ от държавата, като частни правоприемници са в нейното положение до уважаване на иска по чл.7 от ЗВСОНИ, с което отпада пречката за реституция. Те не дължат на възстановените собственици обезщетение за времето, през което последните са били лишени от собствеността си, но и не могат да искат от тях разноските за имота. Така се постига баланс на интереси при реституирането на имота, като се избягва непропорционалното струпване на неблагоприятни последици върху придобилото го от държавата и евицирано по реституция трето лице. Поради изложеното в конкретността на казуса, ВКС намира следното: Искът е основателен за периода от 14.01.03 г. / когато с влязло в сила решение е опровергано придобивното основание на ответницата/ до 23.12.03 г. Следва да се уважи при ползване на заключението на в.л. В. от 21.01.05 г., за сумата от общо 6877 лв., които се дължат на ищците по равно – 3 438,50 лв.. В останалата й част претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че изводите на експертизата не са съобразени с актуалното състояние на имота – при предявения за обезщетяване период, тя констатира състоянието му в най- близкия до периода момент. За присъждане на обезщетението по чл.59 от ЗЗД е достатъчно да се докаже, че в процесния период имотът е ползван от ответника без основание, като не е нужно ищецът да установява конкретно уговорена наемна цена с евентуален наемател като полза, която е пропуснал. Покривните течове, за които свидетелства св. Я., са констатирани и състоянието на апартамента - отчетено в експертизата на в.л. В.. Въззивното решение, с което искът е уважен над размера от 3 438,50 лв. за всеки ищец и за периода от 23.12.98 г. до 13.01.03 г., е неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за отхвърляне на исковете над посочения размер до предявения - 18 000 лв. , от всеки ищец. В останалата част решението на АС е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответницата Ю. следва да се присъдят разноски по компенсация от 1959 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1066/05 г. от 27.03.08 г. в частта, с която исковете по чл.59 от ЗЗД на двамата ищци С. Ж. и М. С. са уважени за размера над 3 438,50 лв., за всеки и за периода 23.12.98 – 13.01.2003 г., както и за разноските и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.59 от ЗЗД – за обезщетение за ползването без основание на ап. №8, в[населено място], на [улица], ет.4, заведени от С. А. Ж. и М. Я. С. срещу В. С. Ю. за размера над 3 438,50 лв. до 18 000 лв., за всеки ищец и за периода 23.12.98 – 13.01.03 г. ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение в останалата му част. Осъжда М. Я. С. и С. А. Ж. да заплатят на В. С. Ю. деловодни разноски за всички инстанции по компенсация в размер на 1959 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: