О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 92 София, 08 август 2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осми август две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря при становището на прокурора от ВКП КАЛИН СОФИЯНСКИ, като изслуша докладваното от съдия Медарова ч.н.д.№ 772/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е инициирано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод разпореждане № 2366 / 22.07.2019 г., на съдия-докладчик по ч.н.д. № 2771/2019 г. по описа на Софийски градски съд / СГС /, с което е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност между Окръжен съд – гр.Благоевград и СГС. В писмено становище, прокурор от ВКП застъпва позицията, че делото е подсъдно на Окръжен съд –гр.Благоевград на основание ЗПИИРКОРНФС, тъй от данните по делото е установено, че местоживеенето на санкционирането лице не е неизвестно, а се намира в [населено място], община Благоевград, където е и регистрацията му по постоянен адрес. Производството е по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Същото е образувано за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган, Централна агенция за събиране на глоби, Нидерландия срещу П. Т. /Pante Trnkovski/, гражданин на Р България и на Р Северна Македония, [дата на раждане] , в Република Северна Македония, с посочен адрес: Република България, [населено място], [улица]. Финансовата санкция в размер на 230 евро е била наложена за допуснато нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътища. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намира за установено следното: В Окръжен съд – гр.Благоевград е било образувано ч.н.д. № 342/2019 г. по описа на съда по реда на ЗПИИРКОРНФС, по повод на горепосоченото чуждестранно решение, производството по което, на основание чл. 6, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 и чл. 31, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, е прекратено с протоколно определение № 2923 от 27.06.2019 г. и е изпратено на Софийски градски съд по компетентност. Съдът е изложил аргументи, че след направени служебни справки и проверки на посочения адрес се установява, че лицето макар и да има регистрация по постоянен адрес в информационните масиви „Население“ на ГРАО на територията на [община], не е открит на този адрес. Както и, че вторият адрес в гр. Благоевград, посочен от несъдебния орган в Кралство Нидерландия, наложил санкцията, също така не се обитава от санкционираното лице. В заключение, като аргумент за установяване на обстоятелството, че лицето не живее на територията на Република България се сочи, че същото има настоящ адрес в Република Северна Македония. С разпореждане № 2366 от 22.07.2019 г. по ч.н.д. № 2771/2019 г. по описа на Софийски градски съд, на съдия-докладчик е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. В разпореждането на Софийски градски съд е аргументирано отсъствието на хипотезата на чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като данните по делото не обосновават извод за неизвестно местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Р България, предвид декларирания от Т. постоянен адрес на територията на страната. ВКС намира, че делото е подсъдно на Окръжен съд – гр.Благоевград. Съгласно чл. 31, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е съответният окръжен съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. В чл.31, ал.3 вр. чл.15, ал.5 е уредено изключение от това правило, относимо към случаите когато местоживеенето или обичайното местопребиваване на лицето на територията на страната са неизвестни, и местната компетентност е възложена на Софийски градски съд, предпоставки за прилагането, на който текст по делото не са налице. Изложените от окръжния съд съображения за липса на компетентност да разгледа делото, предвид данните, че лицето има настоящ адрес на територията на Р Северна Македония, не могат да бъдат споделени като основателни за промяна на подсъдността. От изисканата по делото адресна справка за лицето се установява, че регистрацията му по постоянен адрес е на територията на гр.Благоевград и е актуална. Обстоятелството, че лицето има настоящ адрес на територията на Р Северна Македония се обяснява с двойното му гражданство, но това обстоятелство не води до извод, че местоживеенето му на територията на страната е неизвестно, при наличните данни за постоянния му адрес, който е и адрес за кореспонденция на българските граждани , съгл. чл.93, ал.5 от Закона за гражданската регистрация . При тези данни, спрямо Трънковски не е налице хипотезата на неустановено местоживеене или обичайно местопребиваване, за да е приложим текста на чл. 31, ал.3 вр. чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС, в които случаи подсъдността на делото се възлага на Софийски градски съд. Въпрос по същество е да се установи наличието или отсъствието на предпоставките по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС – в това число и дали лицето изобщо се намира на територията на страната и в този контекст къде е постоянното му местоживеене и обичайно местопребиваване / в този смисъл Определение № 46 от 17.03.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 342/2014 г., II Н. О., НК /. Нередовното призоваване на засегнатото лице при наличието на предпоставките на чл.269, ал.3 от НПК, субсидиарно приложими съгласно чл. 32, ал.4 от ЗПИИРКОРНФС, не изключва разглеждането на делото в негово отсъствие, когато правните основания за това са налице. Последното също е от компетентността на решаващия съд и не касае въпроса за подсъдността . Водим от изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА ч.н.д. № 2771/2019 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган, Централна агенция за събиране на глоби, Нидерландия по отношение на П. Т., за разглеждане от Окръжен съд – гр.Благоевград. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: