8 РЕШЕНИЕ № 189 гр. София, 25 ноември 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 706 / 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по жалба на частния обвинител К. Х. З., подадена от повереника й адв. Е. Б. срещу въззивно решение № 163/17.04.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 316/2018 год., по описа на Софийски апелативен съд, НК, VІІІ възз. състав. В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд повереникът на частния обвинител поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Защитникът на подсъдимия Г. Б. Георгиев намира жалбата за неоснователна и претендира за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за уважаване на касационната жалба, поради наличието на допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно оправдаване на подсъдимия. Поддържа искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 12/ 25.01.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 5154/2017 г., по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Г. Б. Георгиев е признат за невиновен в това, че на 04.02.2016 г., в [населено място] при управление на автобус марка „М.“, модел „К.“, с рег. [рег.номер на МПС] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], в района на спирка на масовия градски транспорт „Посолствата“ № 1401 при маневра „потегляне“ да е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“, като реализирал ПТП с падналата на платното за движение от дясната страна на превозното средство спрямо посоката му на движение пешеходка В. К. Т., като не бил внимателен и предпазлив към нея, преминавайки със задно дясно колело на автобуса през десния й крак и по непредпазливост причинил смъртта й / починала на 13.02.2016 г./, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Присъдата е атакувана пред Софийски апелативен съд с протест от прокурора и жалба от частния обвинител с искане за осъждане на подсъдимия. С въззивно решение №163/17.04.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 316/2018 год., по описа на Софийски апелативен съд, НК, VІІІ възз. състав първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационната жалба, подадена срещу посоченото въззивно решение, е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законовоопределения срок и срещу акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В нея се твърди, че въззивният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, без да установи механизма на протичане на пътното произшествие и по - конкретно на начина, по който пострадалата пешеходка е попаднала под автобуса, при което е била прегазена от задното му дясно колело. Касаторът изразява недоволство от отказа на въззивния да допусне повторна комплексна медико-автотехническа експертиза, която да изясни механизма на произшествието, като изследва всички събрани по делото доказателства и варианти на попадане на пострадалата под автобуса. В жалбата се посочват няколко различни механизма на осъществяване на ПТП като се твърди, че най-вероятният е този, при който чантата или част от дрехата на пострадалата е била защипана при затварянето на вратата на автобуса, при слизането й, след което тя е била повлечена от потеглилото превозно средство, като при това десният й крак е попаднал под него и е бил прегазен от гумата на едно от колелата му. В жалбата се излагат подробни доводи подкрепящи този механизъм на произшествието и игнориращи другите възможни варианти, като се твърди, че неправилно въззивният съд е отказал да го приеме. Упреква се въззивната инстанция, че след като от съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК е преминала към разглеждане на делото по общия ред, неправилно не е провела разпит на всички свидетели и вещи лица, като е събрала непосредствено само част от доказателствата. По този начин и като не е допуснала исканата от повереника експертиза, контролираният съд не изпълнил задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина. Повереникът настоява и че при всички положения и варианти, разгледани от експертите пешеходката се е намирала в близост до автобуса, като поради това подсъдимият не е имал право да потегли, с оглед на което следва да отговаря за нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗДвП, респективно за причинената смърт на пострадалата. В тази връзка поддържа искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат събрани и обсъдени всички доказателства. При извършената касационна проверка се констатира, че проверяваният съд е изпълнил своите задължения, свързани с изискванията за изследване на всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като е преминал от съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК към разглеждане на делото по общия ред, въззивният съд е следвало да разпита всички свидетели и вещи лица отново. Провеждането на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК има за цел единствено процесуална икономия, с оглед своевременното приключване на наказателното производство, като се избягва повторното изслушване на свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата се ползва непосредствено съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения от досъдебното производство. При тази хипотеза съдът не е лишен от възможността да събира допълнителни доказателства, включително и някои от тези, за които е дадено съгласие от страните, като съобразно чл. 13 от НПК е длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Това важи както за първоинстанционния, така и за въззивния съд, когато счете за необходимо да събере лично и непосредствено някои от приобщените в хода на досъдебното производство доказателства и да събере нови такива. Последното обаче, не задължава съда отново да изслуша всички разпитани на досъдебното производство свидетели и вещи лица, тъй като не отпада възможността дадените от тях показания и експертни заключения да бъдат ползвани при постановяване на въззивния съдебен акт, след като те вече са били приобщени на основание чл. 373, ал.1 от НПК. На следващо място, неоснователно е твърдението, че контролираният съд е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Въззивната инстанция е взела всички мерки за разкриване на обективната истина, като е събрала допълнителни доказателства за изясняване на механизма на произшествието. В хода на допуснатото въззивно съдебно следствие е извършен разпит на свидетелите Х. З., Г. Х., И. И. и П. П., изслушани са експертите, изготвили комплексната медико - автотехническа експертиза на досъдебното производство, изискани са справки за метеорологичните условия към датата на деянието, справка от „Столичен автотранспорт“ ЕАД относно наличието на т.нар. „спирачка за спирки“ на процесния автобус и е допусната допълнителна СМЕ относно механизма на причиняване на телесната повреда на пострадалата. Действително, не са били разпитани всички свидетели, депозирали показания на досъдебното производство, но това не е било и необходимо, както беше посочено по-горе. Въззивният съд е изпълнил задълженията си като е положил усилия да събере допълнителни данни за произшествието, чрез непосредствения разпит на свидетелите З., Х. и И., които макар и да не са били преки очевидци, са възприели състоянието и местоположението на пострадалата, непосредствено след инцидента. В мотивите на решението си контролираният съд е анализирал свидетелските им показания, като ясно, подробно и добре аргументирано е посочил доводите си за некредитиране на показанията на св. З., изложени в хода на въззивното съдебно следствие. Единствено този свидетел за пръв път пред въззивния съд е заявил, че е видял пострадалата да пада от стълбите на автобуса по време на потеглянето му преди да са затворени вратите му. Поради това, че в тази част показанията му не се потвърждават от останалите свидетели, противоречат на информацията, изложена от самия него на досъдебното производство и на обективно установените по експертен път обстоятелства относно механизма на причиняване на увреждането на пострадалата, контролираният съд основателно не им е дал вяра. Доводите на въззивния съд / л. 6 - л. 7 от възз. реш./ по отношение на посочения доказателствен източник са добре обосновани и правилни, поради което настоящият съдебен състав изцяло се солидализира с тях. Законосъобразни са и съображенията на въззивния съд относно кредитирането на обясненията на подсъдимия, доколкото те кореспондират с останалите доказателства. Не се споделя възражението на касатора за това, че несъхраняването на записите от камерите, монтирани в автобуса следва да се приеме като съмнение в достоверността на изложеното от водача. По делото не са установени причините, поради които записите не са иззети след инцидента, като следва да се отбележи, че подсъдимият поначало няма задължения да съдейства на органите на разследването, поради което посоченото обстоятелство не може да се отчита в негова вреда. Контролираният съд е обсъдил прецизно и заключението на изготвената на досъдебното производство комплексна медико-автотехническа експертиза, като е съобразил, че след проведения им непосредствен разпит вещите лица са отстъпили от извода си за падане на пострадалата в резултат от застигане на крака й от гумата на автобуса. Взел е предвид и обстоятелството, че експертите са категорични за това, че в момента, в който гумата на автобуса се е възкачила върху десния крак на пострадалата, крайникът се е намирал под превозното средство, разположен перпендикулярно под някакъв ъгъл спрямо него. Съобразил е и че вещите лица не са се ангажирали със становище по въпроса как и по какъв начин десният крак на пострадалата е попаднал под автобуса, като не са изключили възможността това да е станало след слизане на пострадалата, завъртане и връщане към автобуса при опит отново да се качи в него. Това е наложило въззивната инстанция да допусне допълнителна СМЕ с цел установяване на други увреждания по пострадалата, свидетелстващи за начина, по който кракът й се е озовал под автобуса. От заключението на тази допълнителна експертиза се установява, че за да се получат процесните увреждания най-вероятно пострадалата е слизала от автобуса с гръб по посоката на движението му с лявото рамо напред, при което не е възможно да е била блъсната от превозното средство. Според вещото лице по-малко вероятно е кракът на пострадалата да е попаднал под автобуса поради внезапно прилошаване или подхлъзване при слизане, тъй като тялото й би паднало на някакво определено разстояние от автобуса и не би имало контакт между тях. Експертът е уточнил, че по принцип прегазване на слизащ пътник става със захващане на част от дрехата му или носен от него предмет от потеглящото превозно средство, осигуряващ мека връзка и намаляване на ъгъла между тях, при което тялото и превозното средство се допират, като част от тялото може да попадне под превозното средство. Обсъждайки всички посочени от експертите варианти, контролираният съд е достигнал до верния извод, че по категоричен начин е установено, че уврежданията на пострадалата не са причинени по начина описан в обстоятелствената част на обвинителния акт - при блъскане на тялото й от автобуса. Независимо от това въззивният съд е обсъдил всички предложени от вещите лица варианти на попадане на крака на пострадалата под превозното средство, като е съобразил, че експертите са били категорични единствено по отношение на извода, че прегазването на крайника на пострадалата е осъществено чрез възкачване на автобусната гума върху него в момента, в който тялото се е намирало по очи хоризонтално на пътното платно, перпендикулярно на превозното средство. Нито едно от вещите лица не се е ангажирало с категоричен отговор на въпроса по какъв начин кракът на пострадалата е попаднал под автобуса. С оглед данните за работещата „спирачка за спирки“ не даваща възможност на автобуса да потегли при отворени врати и мнението на експертите, че при падане от стълбите тялото би отишло напред, на известно разстояние от автобуса, а не под него, предходният съд правилно е изключил варианта това да е станало при падане на пострадалата от стълбите на превозното средство, преди вратите му да са били затворени. Въззивната инстанция не е пренебрегнала и сочения от експертите най-вероятен механизъм, по който обикновено слизащ пътник се прегазва от превозното средство, поради което упрекът на жалбоподателя в тази насока е неоснователен. Контролираният съд обстойно е обсъдил този вариант, като е констатирал, че по делото липсват, а и не могат да бъдат събрани обективни данни за това, че е била захваната част от тялото на пострадалата, нейна дреха или носен от нея предмет, осигуряващ „мека връзка“ между пострадалата и автобуса, доказателства за вида и естеството на предмета, който би могъл да бъде такава „мека връзка“, за възможността водачът да я възприеме, както и за отдалечеността / разстоянието/ на пострадалата от превозното средство в момента на потеглянето му. Отсъствието на посочените обективни факти е дало основание на въззивния съд да прецени, че е безпредметно назначаването на допълнителна КМАТЕ. Този извод е законосъобразен, тъй като експертизата не е доказателство, нито доказателствено средство, а способ за проверка на доказателства, като при липсата на такива / като посочените по - горе факти/, експертното заключение не би могло да даде категоричен отговор относно механизма на произшествието, като изключи различните възможни варианти. Изложеното дава основание да се приеме, че въззивната инстанция е изпълнила задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, като е събрала всички необходими доказателства за изясняване на обективната истина. Не установяването на начина, по който кракът на пострадалата е попаднал под превозното средство, не се дължи на бездействието на контролирания съд и недостатъчната му активност при събиране на доказателства, а на невъзможността да бъдат събрани такива, от които да се направи несъмнен извод относно механизма на произшествието. Съществуването на различни възможни варианти за попадането на крака на пострадалата под автобуса, предложени от експертите, без възможността да се приеме за категорично установен само един от тях, е дало основание на въззивния съд да достигне до правилния и законосъобразен извод за недоказаност на повдигнатото обвинение. Приемането на който и да било от посочените варианти би довело до осъждане на подсъдимия въз основа на предположение, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК. Правилни са и изводите на въззивната инстанция, че дори да се приеме за установен варианта, при който защипването на част от тялото, дреха или друг предмет са довели до загубата на равновесие и попадането на крака на пострадалата под автобуса, липсват доказателства за момента в който е станало това / преди или след потеглянето на превозното средство/, както и за това, че тази „мека връзка“ е била видима за подсъдимия и че е била възприета от него при положение, че е работел механизма за безпрепятствено потегляне на автобуса при затворени врати, т.нар. „спирачка за спирки“, даваща му увереност за безопасност на предприетата маневра. Неоснователно е възражението на защитата, че при всички положения / варианти/ пострадалата се е намирала в близост до превозното средство, поради което подсъдимият е бил длъжен да съобрази това обстоятелство. Задължение на шофьора на автобуса е да се увери преди потегляне, че в близост до него не се намират пешеходци, които могат да бъдат повлечени от превозното средство. При положение, че пешеходката се е намирала вече на тротоара /установено е, че автобусът е спрял плътно до тротоара/, вратите са били затворени, превозното средство бавно е потеглило за включване в попътното движение / без промяна на траекторията му чрез завиване, покачване на тротоара и др./ и в този момент пострадалата е била увлечена в резултат наличието на мека връзка /за която липсват доказателства, че е била видима за водача/ или по някаква друга причина, неизключена от вещите лица / при връщане на пострадалата обратно към автобуса, след подхлъзване, спъване и т.н. от тротоара към автобуса/ е паднала, така, че кракът й се е озовал под превозното средство, не може да се приеме, че подсъдимият е имал обективно възможност /могъл е/ да възприеме това падане. Той не е бил и длъжен, след като е изчакал слизането на пътниците на тротоара, затворил е вратите на превозното средство и е предприел маневра за включване в попътното движение, да предвиди, че някой пешеходец ще се озове от тротоара на пътното платно и то в страничната задна част на автобуса, а не пред него. При това положение изводът на контролирания съд, че настъпването на общественоопасния резултат се дължи на случайно деяние, е правилен и законосъобразен и изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Логична и закономерна последица от този извод е оправдаването на подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение. Постановеното в този смисъл въззивно решение е правилно и законосъобразно, не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №163/17.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 316/2018 год., по описа на Софийски апелативен съд, НК, VІІІ въззивен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.