Р Е Ш Е Н И Е № 279 София , 06.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 975/ 2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 286/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. В искането се сочи, че въззивният съд, потвърждавайки първоинстанционната оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Ю. И. А., е допуснал съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С позоваване на решение №10 от 28.09.2010 т. по к.д. № 10/2010 г. на Конституционния съд се твърди, че съчетанието между данни от разпит на служител под прикритие и такива, събрани със специални разузнавателни средства, след влизане в сила на ЗИДНПК /ДВ , бр. 32 от 2010 г./, вече е допустима доказателствена база за осъдителна присъда. Наред с този довод се изтъква, че съществуват и други доказателствени източници извън посочените категории, които са били игнорирани от съдебните състави - показания на свидетеля А. В. и веществени доказателства – подправени банкноти, подложени на техническа експертиза. В заключение се обобщава, че в нарушение на процесуалните правила съдът е отрекъл доказателствената обезпеченост на обвинението и незаконосъобразно е оправдал подсъдимия при несъмненост на авторството на деянието и виновното му извършване. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения оспорва основателността на прокурорската теза, като отбелязва прецизния доказателствен анализ на двете предходни инстанции. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Искането за възобновяване на делото е направено от процесуалнолегитимирана страна, в законния шестмесечен срок съгласно чл. 421, ал. 1 от НПК, и е насочено към влязъл в сила съдебен акт, който не преминал касационен контрол. Ето защо то е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Софийският градски съд, наказателно отделение, четиринадесети състав, с присъда № № 274 от 10.11.2016 г. по нохд № 2327/2016 г. признал подсъдимия Ю. И. А. за невиновен в това, че през непродължителен период от време от 22.05.2012 г. до 21.06.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, на различни места, е прекарал в обръщение подправени парични знаци – 155 броя банкноти с номинал от 200 евро, като ги предал на друго лице – служител под прикритие с идентификационен № 67 по ДП № б- 41/2012 г. по описа на ГДБОП – МВР, като знаел, че са подправени, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Софийският апелативен съд с решение № 246 от 01.06.2017 г. по внохд № 286/2017 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Аргументите на главния прокурор срещу така постановения въззивен акт са несподелими. Изложеният в искането прочит на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от НПК се отклонява от действителното й съдържание. В него категорично е формулирана забрана обвинението и присъдата да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства. Съгласно чл.2, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/ специални разузнавателни средства са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства. В чл. 2, ал. 3 от ЗСРС разследването чрез служител под прикритие е посочено в лимитирания списък на оперативните способи по ал.1. Следователно информацията, получена чрез служител под прикритие, е придобита чрез специални разузнавателни средства и не може да бъде ценена като самостоятелен източник на релевантни данни извън посочените в чл. 177, ал. 1 от НПК. Тази позиция може да се открие и в цитираното от главния прокурор решение №10 от 28.09.2010 т. по к.д. № 10/2010 г. на Конституционния съд. Там, в т.2в, in fine, е отбелязано, че „ Действащата разпоредба на чл. 124 от НПК /изм. ДВ, бр. 32 от 2010 г./ съдържа изричната забрана обвинението и присъдата да се основават само на показанията на свидетели с тайна самоличност, включително и на служители под прикритие. Така са съобразени и нормативно възпроизведени разрешения, препоръчани в трайната практика на ЕСПЧ по чл. 6 от КЗПЧОС. Отделно, по силата на оспорената нова редакция на чл. 177, ал. 1 от НПК, обвинението и осъждането не могат да се основават само на данни от специални разузнавателни средства. Разследването чрез служител под прикритие е законово установен оперативен способ, който съставлява елемент от специалните разузнавателни средства. Затова посоченото ограничение би било приложимо и тогава, когато данните от разпита на служителя се подкрепят единствено от други специални разузнавателни средства. Следователно, неоснователни са твърденията на вносителите на исканията, че действащото законодателство позволява осъждане само въз основа на съчетанието на показанията на служители под прикритие и данните от други, различни по вид специални разузнавателни средства .” Този пространен цитат е предизвикан от артикулирания в искането упрек към предходните състави, че са пренебрегнали, в нарушение на чл. 14, ал.6 от Закона за Конституционния съд, задължителната сила на постановените от него актове. Прочее, противна на изложената в искането позиция е изразил и прокурорът , повдигнал обвинението по настоящето дело. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът П. Р. е отбелязал, че „съгласно разпоредбата на чл. 124 от НПК и Решение № 10 по к.д. №10/2010 г. на Конституционния съд, присъдата не може да се основава на съчетание от показанията на служител под прикритие, подкрепяни само и единствено от други специални разузнавателни средства .” Ето защо той е подчертал, както по –късно е сторил и главният прокурор в разглежданото искане, че по делото са налице достатъчно други доказателства, които кореспондират напълно с тези от специалните разузнавателни средства. Според настоящия съдебен състав това не е така и предходните инстанции не са имали основание да се съгласят с последователно поддържаното от обвинението разбиране за характера и съдържанието на ангажираните в негова подкрепа доказателства и доказателствени средства. На първо място прокурорът се позовава на показанията на А. В., твърдейки, че е са пренебрегнати, макар да подкрепят данните от специалните разузнавателни средства. Свидетелят е изслушан от първоинстанционния съд на 04.10.2016 г. В показанията си той заявил, че е получил оперативна информация за разпространявани от подсъдимия фалшиви парични знаци, като няколкократно подчертал, че относно конкретна дейност на подсъдимия / описана в обвинителния акт/ е получил информация единствено и само от служители под прикритие и специални разузнавателни средства. При това положение източник на релевантна информация, съобщена от свидетеля, отново са специални разузнавателни средства т.е. показанията на А. В. не подкрепят самостоятелно съдържашите се в тях данни, а практически ги цитират. Без да е необходимо да се навлиза в естеството и значението на производните доказателства не е излишно да се припомни, че принципът на непосредственост в наказателния процес не допуска подмяна на първични доказателства с производни, което логически води до заключение, че забраната на чл. 177, ал. 1 от НПК относно доказателства, произхождащи от специални разузнавателни средства, е относима и към базираните изцяло върху тях доказателствени източници. На следващо място същите разсъждения важат и за оценка на процесуалната стойност на веществените доказателства – подправени парични знаци. В обвинителния акт е отбелязано, че те са предмет на доверителни сделки, сключени от служителя под прикритие т.е. имат несъмнен генезис в приложено специално разузнавателно средство. Експертната им проверка не променя този извод, още повече, че както е добре известно, експертизата не е доказателство или доказателствено средство и не възпроизвежда непосредствено възприети от експерта факти. Обобщено, обвинението е ангажирало единствено данни от специални разузнавателни средства, които не могат да формират доказателствена база в негова подкрепа съгласно чл. 177, ал.1 от НПК. Предходните инстанции не са нарушили процесуалните правила – напротив, приложили са ги съобразно точния им смисъл, поради което не е налице касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК . Видно от искането, единственият аргумент на главния прокурор за неверни правни изводи по смисъла на чл. 348 , ал.1, т.1 от НПК е предпоставен от отхвърленото от настоящия съд твърдение за съществени процесуални нарушения, поради което и на това основание въззивното решение не подлежи на възобновяване. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1 ,т. 5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 286/2017 г.по описа на Софийския апелативен съд , отмяна на постановеното по него решение № 246/01.06.2017 г. и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.