5 Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София, 13.06.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2161/2017 година. Производството е по чл. 290 ГПК /в редакцията преди изменението на ГПК (Граждански процесуален кодекс), обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., регламентирано със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс/. [фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 1119 от 21.02.2017 г. по гр. дело № 13899/2016 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, ІІІ – Б въззивен състав. Ответникът В. А. К. оспорва жалбата. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на СГС е отменил решение № 9883 от 30.06.2016 г. по гр. дело № 19262/2016 г., инкорпорирано в протокола от публично съдебно заседание, състояло се на същата дата, в частта, в която са отхвърлени предявените от В. А. К. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 2 КТ, както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 9093.60 лв., представляваща обезщетение за периода от 09.03.2016 г. до 08.09.2016 г., както и в частта, в която в тежест на ищеца и в полза на ответника са възложени разноски в размер на сумата 800 лв. и вместо това е постановил друго, с което е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 9093.60 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 07.04.2016 г. до окончателното плащане, като е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на В. А. К. сумата 1200 лв., разноски за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция, сумата 600 лв., разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция и е осъдил същият ответник да заплати сумата 423.74 лв., държавна такса в полза на Софийски районен съд, както и сумата 211.87 лв., държавна такса в полза на СГС. За да постанови този резултат въззивният съд е приел изводи за закриване на процесната длъжност „Главен технолог, преработваща промишленост”, както и за трансформация на почти всички от трудовите функции на ищеца в тези на длъжност „Технолог, приемане на поръчки”, а именно приемане и оформяне на поръчки, изготвяне на технически условия и проектиране на нови, осъществяване на контрол върху производството на мострите, осъществяване контакти с клиенти и др. Констатирано е още, че работодателят е наредил да се извърши подбор на база „еднакви сходни трудови функции”, но ищецът не е участвал в такъв подбор. Същевременно е направена констатация, че на ищеца е поставена „оценка” в категорията „Ръководители”, като са изложени съображения за това, че липсват данни длъжностите „Ръководител”, посочени в таблицата за оценки да са сходни или еднакви с тази, която е заемал ищеца и е отразено още, че от самата таблица може да се достигне до извода, че трудовите функции не са еднакви. Горните съображения са мотивирали въззивният съд да направи извод, че действията на ответника по исковете във връзка с дадената оценка на ищеца подлежат на проверка за законосъобразност. С определение № 835 от 23.11.2017 г. на настоящия състав на ВКС въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в обжалваната част по следния въпрос: „…може ли да се прави подбор или длъжен ли е работодателят да прави такъв, когато няма сходство на така съкратената длъжност „Главен технолог на преработваща промишленост“ към [фирма] София, с нито една друга длъжност от тези на несъкращаваните длъжности.” По този въпрос релевантни са разрешенията обективирани в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които упражненото право на подбор подлежи на съдебен контрол. В съответствие с изложените тълкувателни мотиви на ОСГК на ВКС са разрешенията, приети в решение по гр. дело № 1696/2011 г. на състав на ІV г.о. на ВКС. В цитираното ТР на ОСГК на ВКС е прието още, че протоколът за подбор, като частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното: В исковата молба е въведен довод за извършен фиктивен подбор при проведеното уволнение /заповед № 144/08.03.2016 г. на изпълнителния директор на ответното дружество/ по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата за длъжността „Главен технолог „Преработваща промишленост“. Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като ищецът участвал в подбор, в който били включени ръководни длъжности, които не били сходни или еднакви с процесната длъжност, заемана от К. – трудовата функция на ищеца била свързана с ползването на технически познания, а същият е бил сравняван с ръководител „Административен“ и „Финансов мениджър“, за които трудови функции се изисквали съвсем други познания. Същевременно съдебният състав е констатирал, че разпореждането на работодателя е било да се извърши подбор на база „еднакви и сходни трудови функции“, но В. К. не е участвал в такъв подбор. Във връзка с подбора, в който е участвал ищеца /утвърден от изпълнителния директор на 26.02.2016 г. обобщен списък на звената, в които има промени в числеността на персонала и е извършена оценка на работниците и служителите от преките ръководители, съгласно приетите критерии за извършване на подбор по чл. 329 от КТ/, СГС не е взел предвид последиците от извършването му по отношение на длъжности, за които е констатирана липсата на сходство между трудовите функции, а именно, че такъв подбор не може да се реализира, защото длъжностите не са близки и сходни, респективно не биха могли да се приложат критериите по чл. 329 КТ, т.е. да бъдат сравнявани квалификацията и качеството на работа на заемащия съкращаваната длъжност със заемащия несъкращаваната длъжност. В тази насока въззивната инстанция се е отклонила от разрешенията в задължителната съдебна практика. Въпреки това изводите й за незаконосъобразност на уволнението са обусловили правилност на съдебния акт. Съображенията за изложения извод са следните: Когато е извършен подбор от работодателя, въпреки че провеждането му не е задължително – в случая следва да се има предвид подбора, направен спрямо служители, заемащи ръководни длъжности, сред които ответникът е включил и ищеца, съдът е задължен да упражни контрол за законосъобразност. Длъжностите, заемани от съответните служители и подложени на оценка, както сам е отразил в решението си второинстанционният съд не са близки или сходни, т.е. осъществяването на подобен подбор е незаконосъобразно. Работодателят е определил най – нисък брой точки по критериите по чл. 329 КТ за ищеца, въпреки че не е доказал по какъв начин е съпоставил квалификация и ниво на изпълнение на работата на служители, заемащи длъжности, които не са нито близки, нито сходни. На това основание и процесното уволнение е незаконосъобразно. Същевременно работодателят е следвало да проведе подбор между длъжности, които са близки или сходни, а именно длъжността, която е заемал ищеца и длъжността „Технолог, приемане на поръчки“, на която е била назначена Т. П., заемаща до този момент длъжността „Гравьор метали“, които с оглед представените длъжностни характеристики, отговарят на изискването за реализиране на подбор по реда на чл. 329 КТ. Съдебен контрол по отношение на сходството между тези длъжности може да се проведе при извършен подбор от работодателя, в обсега на преценката, на който се включва и въпроса за естеството на съпоставяните длъжности. Твърдението на ответника по исковете, че посочените по - горе длъжности, заеманата от ищеца и длъжността, на която е била назначена П. не били близки или сходни не е доказано. В случая незаконосъобразността на процесното уволнение произтича от начина на проведения подбор по отношение на ищеца – за една част от трудовите му функции е проведено подбор, чрез включването му в кръга на специалистите с ръководни функции, въпреки липсата на сходство между длъжностите, а за друга част от трудовите функции, очертаващи естеството на процесната длъжност не е проведен подбор с близки или сходни длъжности. Затова следва да се приеме, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата е незаконно, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, имуществената претенция до размер от 9093.60 лв. основателни. Не са допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация – В. К. разноски за касационното производство в размер на сумата 600 лв., които са установени с представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване за плащането им в брой. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1119 от 21.02.2017 г. по гр. дело № 13899/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – Б въззивен състав. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. А. К. сумата 600 лв., разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: