Ключови фрази

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 468
София, 29.10.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1869 /2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 2591/12.03.2020 год. на Г. М. М. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. В. К. АК - П. срещу въззивно Решение № 42 от 11.02.2020 година, постановено по гр.В.д. № 863/2019 год. на ОС - Пазарджик в производство по чл. 124, ал. 1 ГПК.
С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 1325 от 09.10.2019 г. по гр.д. № 627/2019 г. по описа на РС – Пазарджик по отхвърления положителен установителен иск на Г. М. М. по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 , ал. 1 ЗС.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с доводи, че по въпроса (преформулиран от състава на ВКС ) : „ когато владелецът е осъществил такова въздействие върху чуждата вещ, което отговаря на правата на съсобственик и е с намерение да придобие собствеността на определена идеална част от чужд терен , то осъщественото владение е ли върху идеална част и допустимо ли е придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имота, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост? въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 532/25.05.2011 г. по гр.д. № 766/2010 г. I – го. и Решение № 55/08.10.2015 г. по гр.д. № 3255/2014 г. на II – г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Р. Б. и Д. М. чрез адв. В. Ц. от АК – П., в който са изложени съображения, че не са налице визираните от касатора основания за допускането на касационната жалба. Претендират се разноски.
Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови решението си, въззивният съд при установената от първата инстанция фактическата обстановка , е приел че ищецът – въззивник е собственик по дарение от неговите родители на първи жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** с площ 95 кв.м., от триетажна жилищна сграда, състояща се от един избен и два жилищни етажа, ведно със зимнично помещение в избения етаж с площ 10,50 кв.м. и 1/3 ид. част от общите части на сградата, която сграда се намира в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]., [улица], при съседни поземлени имоти: ***, ***, ***, *** и ***.
Изслушаната по делото пред първата инстанция съдебно-техническата експертиза установява, че процесният поземлен имот е урегулиран първоначално с дворищно-регулационния план от 1959г., според който за същия е отреден парцел **,* в кв.248. По действащия понастоящем кадастрален и регулационен план от 1981г. за имота е отреден УПИ **, кв. 248 с площ около 215 кв.м. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че дворното място, което не е заето от жилищната сграда, е разделено на две реални части, едната от които с площ 41 кв.м., ползвани от ищеца, а другата - с площ 82 кв.м. , ползвана от ответниците по иска. Между двете части е построен масивен зид- тухлена зидария с височина около 2.5 м. ; в имота, освен жилищните сгради са построени – гараж, склад и навес. Установено е, че оградата е строена от бащата на ищеца със съгласието на собственика на имота (негов брат) още при построяването на жилищната сграда в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. По делото се установява, че от момента на обособяването на двете части на дворното място, същите се ползват по описания начин от родителите на страните по делото, а после и от самите страни. В частта, която се ползва от ищеца, неговият баща е построил гараж със съгласието на собственика на имота, а преди няколко години ищецът е изградил още две допълнителни постройки – навес и склад.
От правна страна основният аргумент на решаващия съд, с който потвърждава първоинстанционното решение е, че придобивната давност върху процесната реална част от дворищно-регулационния парцел не е била изтекла към момента на влизане в сила на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.) към дата 01.06.1973 г. и затова въпреки позоваването на ищеца на давностно владение същият не е придобил право на собственост върху идеална част от парцела при квоти, съответстващи на владяната част и останалата част от парцела.
След преценка на наведените доводи и правни съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Формулираният от касатора въпрос касаещ възможността да бъде придобита по давност идеална част от недвижим имот, ако е осъществено владение на реална част от общия имот при условията на чл. 79,ал. 1 ЗС макар и да има своето разрешение в съдебната практика в смисъла възприет с мотивите на въззивния съд, обуславя възможността да се допусне касационно обжалване, доколкото може да се приеме наличие на противоречие с разясненията на ТР № 4/2012 година на ОСГК на ВКС по въпросите на придобивната давност относно начина на отчитане на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС. С поставеният правен въпрос се поставя акцента и на проблема на т.н. правна конверсия, засегната в мотивите на Решение № 191 от 27.04.2011 година по гр.д. № 776/2010 год. на ВКС, I г.о., по който няма богата съдебна практика .
Безусловно с посочените от касатора Решение № 185 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г., 1 г.о. , с което се приема , че „ Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), която предвижда възможност за придобиване на идеална част от парцел по давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, касае само случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.), тоест до 1973 г. За придобивната давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ (отм.), но изтекла след влизане в сила на този закон, в ЗТСУ (отм.) и в последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми, предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела“ ; Решение № 301 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5576/2007 г., IV - г. о. , в мотивите на което се приема, че „Реални части от парцели е невъзможно да бъдат придобити чрез давностно владение нито при действието на ЗТСУ (отм.), нито при действието на ЗУТ. Възможност за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели съгласно чл. 181, ал. 1 ЗТСУ (отм.) е било възможно единствено ако давността е изтекла преди влизането в сила на този закон“ и Решение № 470 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 691/2009 г., I - г. о. , с което също е прието, че „реална част от парцел може да се придобива по давност, само ако давностният срок е изтекъл до влизане в сила на ЗТСУ от 1973 г. и ако владяната реална част от парцела и останалата част от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата, които са действали до приемането на ЗТСУ или съгласно правилата на ЗТСУ и правилника за неговото приложение“, изводите на отделните състави на ВКС са насочени към принципния проблем за придобиване на идеални части от недвижим имот на основание изтекла в полза на заявилия претенция владелец, но при съобразяване на различни конкретни правно релевантни факти, необходимостта от отчитане на спецификата на конкретния казус, мотивира настоящият състав към извода за необходимостта от допускане на касационното обжалване.
При допускане на касационно обжалване, страната – касатор дължи заплащането и на пропорционална ДТ, която в конкретния случай е в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) в седмичен срок от съобщението, по специална депозитна сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 2591/12.03.2020 г. подадена от Г. М. М. чрез адвокат В. К. АК - П. против Решение № 42/11.02.2020 г по въззивно гр. дело № 863/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик.
УКАЗВА на касатора Г. М. М. задължението за заплащане на дължимата пропорционална такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) в седмичен срок от съобщението, по специална депозитна сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2021 година, 9 часа с призоваване на страните по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в ДВ.
Препис от настоящото определение да се изпрати на касатора чрез неговия процесуален представител за съобщаване на дадените указания.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :