Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 39   гр. София, 12 март 2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева                                              2. Теодора Стамболова     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Любенов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 685 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Н. Л. С., чрез защитника, за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 532/09 г. и отмяна на решение № 201 от 14.10.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Изтъкват се доводи в подкрепа на допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Настоява се да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание защитникът (адв. Апостолов) поддържа жалбата, акцентирайки върху конкретни доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 201 от 14.10.2009 г. по в. н. о. х. д. № 532/09 г. Пазарджишкият окръжен съд е изменил присъда № 74 от 18.02.2009 г. по н. о. х. д. № 1922/08 г. на Пазарджишкия районен съд, като е увеличил наказанието на подсъдимия Н. Л. С. за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК от четири месеца лишаване от свобода на една година лишаване от свобода, както и размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди на три хиляди и петстотин лева. Подсъдимият е осъден да заплати съответните държавни такси върху присъдените обезщетения и в негова тежест са възложени разноските, направени пред въззивния съд. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила се поддържа с аргументи, че първоинстанционният съд едностранчиво е анализирал доказателствата и се е позовавал на доказателствени материали, неприобщени по надлежния ред. Въззивният съд също изопачено и превратно е тълкувал доказателствата, не е отчел експертните изводи в съдебномедицинското заключение, а като е пропуснал да призове единия от защитниците съществено е ограничил ефективността в защитата на подсъдимия С. Доводите на жалбоподателя са неприемливи. От съдебния протокол се установява, че подсъдимият С, редовно призован, не се е явил в съдебното заседание на 29.09.2009 г., в което обаче се е явил и е участвал упълномощения от него защитник (адв. Генчев). По делото липсват данни подсъдимият да е изявил желание да участва и другия упълномощен защитник, затова няма основание да се претендира, че съдът не е осигурил възможност реално и в пълен обем да се упражни правото на защита. Поначало въззивният съд разглежда делото по същество и в неговите правомощия е да направи собствен анализ и преценка на събраните и проверени доказателства. В този аспект вътрешното убеждение относно релевантните факти и обстоятелства е формирано единствено въз основа на процесуално допустими източници на доказателства. От мотивите на решението ясно личи, че Пазарджишкият окръжен съд е изключил онези доказателствени материали, които не са били надлежно инкорпорирани от първоинстанционния съд, и не е основал върху тях фактическите и правни заключения по повдигнатото обвинение. Аналитично е изследвал съществуващите противоречия в свидетелските показания, като изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. Затова неоснователен е упрекът за едностранчив подход към доказателствата, неясно предпочитание към тезата на прокурора и обвинителните доказателства. В съгласие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК въззивните мотиви съдържат отговор и на решаващите доводи, част от които отново са изтъкнати в касационната жалба на подсъдимия. За да се избегне излишното повторение е достатъчно само да се подчертаят основните съображения тези оплаквания да бъдат оставени без уважение. Въззивният съд подробно е аргументирал позицията си за най- тежкото увреждане, което подсъдимият е причинил на пострадалия – избиване на зъби, отчитайки съвкупността от доказателства, подкрепени от съдебномедицинското заключение. След като е приел, че при съответната степен на развитие на болестта пародонтоза, от която е страдал пострадалият Ф. С. , избитите зъби са могли да изпълняват предназначението си за дъвченето и говоренето, съдът законосъобразно е констатирал наличието на пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия С съставомерните вредни последици. Възражението на подсъдимия, че се е намирал в положение на неизбежна отбрана също е било изследвано ефективно и достатъчно задълбочено в рамките на установените фактически положения. Съдът е приел, че той е действал при отсъствието на противоправно нападение от страна на пострадалия и няма законното право да се позовава на неизбежната отбрана. Респективно, липсата на условията на неизбежна отбрана изключва въпроса дали е налице превишаване на нейните предели поради уплаха или смущение (чл. 12, ал. 4 НК). Доводът за квалификация на деянието по чл. 132, ал. 2 НК не намира подкрепа във възприетите факти, тъй като съдът не е установил силно раздразнено състояние, което да е предизвикано от пострадалия. Когато мотивите, ръководили подсъдимия са извън съставомерните признаци на престъплението, обстоятелството, че съдът не ги е констатирал само по себе си не може да доведе до отмяна на въззивното решение. С оглед на тези съображения Върховният касационен съд намира, че правната квалификация по чл. 129, ал. 1 НК е законосъобразна. Не е налице и нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отчитайки комплексно цялото своеобразие от обстоятелства, въззивният съд е избрал подходящо за конкретния случай наказание. В размер на една година лишаване от свобода то съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на осъдения и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 от НК. Искането за отмяна на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Л. С. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 532/09 г. и отмяна на въззивно решение № 201 от 14.10.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: