Р Е Ш Е Н И Е № 50025 София, 21.03.2023 год. В името на народа ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 29 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Летище Пловдив” ЕАД срещу решение № 125 от 07.10.2021г. по в.т.д.№ 401/2021г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решението по т.д.№ 507/2020г. на ОС Пловдив в частта за уважаване на иска с правно основание чл.74 ТЗ по отношение на решението по т.2 от дневния ред на общото събрание на акционерите на ответното дружество „Летище Пловдив”АД, проведено на 26.07.2020г., за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите на „Летище Пловдив”АД за дейността им за 2016г.-2019г. и е постановено отхвърлянето на този иск. С касационната жалба се иска отмяна на решението и уважаване на иска по чл.74 ТЗ по отношение на решението по т.2 от дневния ред. Твърдението е за неправилно разместена доказателствена тежест от въззивната инстанция. Поддържа се, че съобразно утвърдената съдебна практика, в тежест на ответното дружество е да установи, че е спазило задължението си да приложи всички необходими писмени материали, свързани с включения в т.2 дневния ред въпрос, най-късно до датата на обявяване на поканата, както и да установи изпълнение на задължението си да предостави възможност на акционерите да се запознаят с всички материали в съответствие с разпоредбата на чл.224,ал.1 ТЗ. Позовава се на установения по делото факт, че липсва приложен ГФО за 2019г. и доклад за дейността на дружеството за 2019г., които материали счита за необходими за вземане на информирано решение от акционерите по процесната точка от дневния ред. Посочва, че ответното дружество не е представило доказателства за изготвен доклад за дейността от СД и на доклад на независим финансов одит, съгласно изискванията на 37,ал.2 ЗСч във вр. с чл.245 и чл.247 ТЗ. Касаторът поддържа, че задължителна предпоставка ОСА да вземе решение дали да освободи от отговорност членовете на СД или за евентуално ангажиране на отговорността им, е наличието на документи за дейността за съответния период, за който се иска снемането на отговорността им, а такива се съдържат в ГФО, доклад за дейността и доклад на независим финансов одит, даващ разяснения по счетоводните документи относно финансовото състояние на дружеството. Въвежда довод, че независимо, че въззивната инстанция е вменила в тежест на ответника доказване изпълнението на задължението по чл.224,ал.1 ТЗ, по-нататък в мотивите напълно необосновано и незаконосъобразно е възложила в тежест на ищеца да докаже, че е търсил и е искал да се снабди с тези материали; че законът не предвижда изискване акционер - адресат на покана за свикване на ОС, да търси и изисква материали, които следва да му бъдат предоставени по силата на закона. Поддържа, че независимо, че ответното дружество във въззивната жалба признава факта, че към датата на провеждане на ОСА от 26.07.2020г. не е бил изготвен за 2019г. ГФО, отчет за дейността на дружеството и доклад за независим финансов одит и е поддържало в евентуалност становище, че на евентуална отмяна би подлежало решението на ОСА по т.2 от дневния ред само в частта, касаеща 2019г., въззивната инстанция е отхвърлила иска за целия период 2016г.-2019г., игнорирайки тези обстоятелства и променената защитна позиция на насрещната страна. Касаторът акцентира, че отсъствието на такива материали, препятстващи правото на сведения на акционера, е грубо нарушение на императивната разпоредба на чл.224,ал.1 ТЗ. В писмен отговор ответното дружество „Летище Пловдив”АД оспорва основателността на искането за допускане на касационното обжалване и основателността на подадена жалба. Поддържа, че „Летище Пловдив”АД не подлежи на финансов одит по смисъла на чл.37,ал.2 ЗСч. В откритото съдебно заседание страните не се представляват. С определение № 50680 от 21.12.2022г. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив по обобщения в съответствие с правомощията на касационната инстанция по т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС въпрос „За естеството на писмените материали и разпределението на доказателствената тежест за установяване изготвянето на писмени материали за общото събрание на акционерите по чл.224,ал.1 ТЗ при упражняване на правото на глас по чл.221,т.10 ТЗ“ Обжалването е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК за преценка съответствието на обжалваното решение с решенията на ВКС по чл.290 ГПК - № 216 от 20.01.2014г. по т.д.№ 45/2013г. на І т.о. и № 107 от 13.10.2010г. по т.д.№ 1123/2009г. на І т.о. на ВКС (последното, постановено въз основа на цитираното от касатора решение по стария съдопроизводствен ред по т.д.№ 271/2008г. на І т.о. на ВКС). Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и данните по делото съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, намира следното: По делото е безспорно, че на 25.02.2020г. на заседание на съвета на директорите на „Летище Пловдив”АД, след разглеждане на постъпили уведомления по смисъла на чл.233,ал.5 ТЗ, депозирани пред дружеството от всички членове на състава на СД, е взето решение за свикване на общо събрание при дневен ред: т.1/ освобождаване на членовете на СД, т.2/ освобождаването им от отговорност за дейността им за 2016г.-2019г., т.3/ избор на нов СД, т.4/ одобряване на конкретно посочени действия на СД. По т.2 от дневния ред на процесното ОСА е прието позитивно решение. В исковата молба ищецът се е позовал на нарушение по чл.224,ал.1 ТЗ във връзка с т.2 от дневния ред на проведеното на 26.07.2020г. общо събрание на акционерите на „Летище Пловдив“АД за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за 2016-2019г. по съображения, че видно от ТРРЮЛНЦ, за 2019г. няма приети по надлежния ред от общото събрание отчет на Съвета на директорите за дейността, както и ГФО за целия период, поради което е невъзможно акционерите да направят своя информиран избор и преценка дали членовете този орган следва да бъдат освободени от отговорност, доколкото не е ясен обемът на тази отговорност и действията на съвета за този период. Изложил е подробни съображения, основани на разпоредбата на чл.224,ал.1 ТЗ и на необходимостта от прилагане на писмени материали, въз основа на които акционерът да вземе решение по точката от дневния ред по чл.221,т.10 ТЗ. Видно е, че в исковата молба касаторът ищец се е позовал на липса на приети от общото събрание на акционерите такива документи по годишното приключване както изисква разпоредбата на чл.245 ТЗ, а не на необявяване в ТР на доклада за дейността и годишния финансов отчет. В отговора на исковата молба ответникът не е твъдял, че такива материали са били изготвени, нито е твърдял, че има взето решение от общото събрание на акционерите за приемането на годишния доклад за дейността и годишен финансов отчет и то конкретно за 2019г. (доколкото в хода на процеса е несъмнено установено, че за предходните 2016г.-2018г. такива са приети от общото събрание на акционерите), а е посочил, че на проведеното ОС представителят на ищеца не е изложил подобни аргументи при разискването на тази точка от дневния ред и е пристъпил към гласуване. Поддържал е, че правото на информираност на акционера не е нарушено „когато по конкретните предложения на решение не е било задължително или не е било необходимо наличието на писмени материали“. Възразил е срещу добросъвестността на ищеца, който е поискал писмени материали (некасаещи процесната т.2 от дневния ред) едва при провеждането на събранието, не ги е потърсил по-рано и е имал пасивно поведение при разискването на въпроса по т.2 от дневния ред. От представения към исковата молба документ „Писмени материали за извънредното общо събрание на акционерите на „Летище Пловдив” АД, което ще се проведе на 13.04.2020г. (проведено на 26.07.2020г. поради липса на кворум, обстоятелство изрично оповестено в поканата за свикването му), приети и одобрени от СД на 25.02.2020г., като материали и приложения по т.2 от дневния ред са посочени: „Съветът на директорите предлага на Общото събрание следния проект на решение: На основание чл.221,т.10 ТЗ Общото събрание освобождава членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им за периода 2016г.2019г.”, т.е. в действителност по тази точка няма посочени изготвени никакви материали. По делото е било безспорно, че към момента на разглеждане на спора пред инстанциите по същество, последният обявен по партидата на дружеството годишен финансов отчет е този за 2018г., обявен на 04.03.2020г. (преди обявяване на 06.03.2020г. на покана за свикване на ОСА), а ГФО за 2019 г. не е обявен в регистъра (заявен е за обявяване едва през м. 09. 2020г., след датата на свикването и на провеждането на процесното ОСА, като във връзка със заявлението е постановен отказ, основан на констатацията, че не са представени доказателства за приемането му от ОСА). Във въззивната жалба, чийто предмет е уважаване от първоинстанционния съд на иска по отношение на решенията по т.2 от дневния ред на проведеното на 26.07.2020г. общо събрание на акционерите, ответникът е поддържал тезата си за непроявена от акционера за дълъг период от време заинтересованост да получи информация, която счита, че следва да има. Навел е довода, че при провеждането на общото събрание присъствалият представител на ищеца не е поставил своите аргументи при разглеждане на т.2 от дневния ред, отнесъл се пасивно, не взел становище, не направил предложение и пристъпил към гласуване. Въззивникът е поддържал, че тъй като с исковата молба във връзка с оспореното решение по т.2 от дневния ред е въведено твърдение, основано на разпоредбата на чл.224,ал.1 ТЗ досежно липса на изготвени доклад и ГФО само за 2019г., който довод е относим само към освобождаването от отговорност на членовете на СД за съответната 2019г., би следвало съдът да отмени решението по т.2 от дневния ред само в частта за освобождаване от отговорност на управителния орган за дейността му за тази конкретна година. Въззивната инстанция е приела, че по отношение на искането за отмяна на решението по т.2 от дневния ред „Обсъждане на въпроса за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2016 - 2019г.” - предмет на въззивното производство, ищецът се е позовал на процесуалноправна - процедурна незаконосъобразност - нарушаване правото на информираност по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ТЗ с конкретните възражения, че в ТР липсват обявени решения на ОСА за 2019г. за приемане на отчета на СД за дейността, както и ГФО за целия период, поради което е невъзможно акционерите да направят информирана преценка дали членовете на СД следва да бъдат освободени от отговорност. Обсъдено е, че на проведеното на 26.07.2020г. общо събрание на акционерите на ответното дружество, в което ищецът-акционер притежава 70 890 бр. акции, той е участвал чрез свой представител. При квалификацията, че въведеното в обстоятелствената част на исковата молба твърдение за нарушено право на информираност на ищеца, произтича от довод за необявяване в ТР отчет за дейността за 2019г. и ГФО за 2016г.-2019г., въззивната инстанция аналогично на първата е констатирала, че от данните по партидата на дружеството в регистъра, годишният финансов отчет и годишният доклад за дейността към дата на провеждане на ОСА са обявени за периода 2016г. - 2018г., от което следва, че същите са одобрени от ОСА по реда на чл. 221, т. 7 ТЗ. Формиран е извод, че в този смисъл „необявяването” на ГФО и годишния доклад и то само за финансовата 2019г. в регистъра, не може да обоснове извод за липса на информираност за акционера, както относно финансовото състояние на дружеството, така и за съставяне на мнение за наличие на предпоставки за освобождаване от отговорност на управителния орган и то за дейността му през значително по-дълъг финансов период 2016г. - 2019г. По съображения, че за предходните години 2016г. - 2018г, ГФО и годишните доклади са обявени в ТР, е счетен за неправилен изводът на окръжния съд, че необявяването на ГФО и годишния доклад и то само за финансовата 2019г. в ТР, води до нарушаване правото на акционера на информираност по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ТЗ за вземане на решението по чл. 221, т. 10 от ТЗ. Като аргумент за неправилността на формирания извод на първоинстанционния съд е посочено и задължението по чл.245 ТЗ и чл. 38 ЗСч търговецът да публикува годишния си финансов отчет и годишния доклад, чрез представяне за обявяване в ТР до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2020г., като е акцентирано, че ОСА е проведено преди тази дата. Счетено е, че сам по себе си фактът, че ГФО за 2019г. не е бил обявен в ТР към датата на свикване на ОСА и провеждането му, не води автоматично до извод, че такъв не е бил изготвен или че е съществувал, но при поискването му от акционера избирателно не му е предоставен. Прието е, че ищецът не твърди, че ГФО не е бил съставен или че е бил съставен и при поискване на ищеца е отказано предоставянето му. Изложени са съображения, че съгласно константната практика за разпределянето на доказателствената тежест относно спазването на правилото за информираност на акционера по чл.224 ТЗ, доказването на изпълнение на задълженията по изготвяне на материалите по чл. 224 ТЗ е в тежест на дружеството-ответник по иска по чл. 74 от ТЗ, а фактът на избирателно предоставяне на материалите или непредоставянето им следва да се установи от този, който го твърди, но в случая ищецът не твърди поискване и отказ от предоставяне. Изложено е, че нарушаване правото на информираност по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ТЗ означава не само твърдение за неизпълнение на законови задължения от страна на дружеството, но и твърдение и доказване на активно поведение от страна на акционера да поиска/потърси необходимите му за вземане на информирано решение материали от дружеството и последното да е осуетило упражняване на това му право на информираност. Въззивната инстанция е акцентирала, че задължението за изготвяне и представяне на писмени документи по смисъла на чл. 224 ТЗ се отнася само до документи, които са необходими във връзка с формиране волята на акционера и упражняване на правото му на глас, с оглед на което ищецът предвид изложеното в исковата молба е следвало да установи на първо място обстоятелството, че ответното акционерно дружество е било длъжно, по силата на чл. 224 ТЗ, да изготви и е изготвило писмени материали по съответната точка 2-ра от проекта за дневен ред - и конкретно ГФО и годишен доклад за дейността и едва след това, че при поискване от негова страна, ответникът е отказал да му предостави исканите материали. Приела е, че с оглед разпоредбата на чл. 245,ал.1 ТЗ съвета на директорите съставя за изтеклата календарна година годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността до 31. март, но към датата на обявяването на ОСА - 06.03.2020г., този срок не е изтекъл. Изложени са съображения, че дори и да се приеме, че с оглед насроченото ОСА, е следвало да бъде изготвен ГФО и доклад за дейността на СД, то ищецът не твърди, че такъв не е бил изготвен, нито твърди и доказва, че е бил поискан и му е било отказано предоставянето, поради което не може да се приеме, че е нарушено императивното правило на чл. 224, ал. 1 от ТЗ, свързано с нарушено право на информация на този акционер. Счетено е, че оспореното решение за освобождаване на членовете на СД от отговорност, е взето в рамките на правомощието на ОСА предвидено в нормата на чл. 221, т. 10 от ТЗ, което е обусловило отмяната на първоинстанционното решение за уважаване на иска по т.2 от дневния ред и отхвърлянето му. По правния въпрос: Правото на информираност при упражняване на правото на глас на акционерите в общото събрание на акционерното дружество се гарантира от закона посредством задължението на дружеството да изготви и предостави възможност да се запознаят с писмени материали от значение за формиране на становището им конкретната точка от дневния ред. Естеството на решението по чл.221,т.10 ТЗ и упражняването на право на глас от акционера по този въпрос предпоставя предварително запознаване и анализиране на информация за финансовото състояние на дружеството. Включването в дневния ред на ОСА на въпроса по чл.221,т.10 ТЗ изисква задължително изготвяне на писмени материали, тъй като правото на информираност на акционера е предпоставка и гаранция за надлежното упражняване на правото на глас в общото събрание по съществен за акционерното дружество въпрос - дали да бъдат освободени от отговорност членовете на неговите управителни органи. Ако акционерът не разполага с надлежна информация за текущото финансово състояние на дружеството, той не би могъл да формира становище и адекватно да реализира своето главно неимуществено управително акционерно право по този въпрос, да се запознае с релевантните факти и да участва пълноценно в работата на общото събрание. Самият закон установява задължение за изготвяне на документи по годишното приключване (чл.245 ТЗ) - годишен доклад за дейността на дружеството (чл.247 ТЗ) и годишен финансов отчет, които се проверяват и одобряват от органа по чл.219,ал.1,т.2 ТЗ, който следва да свика редовно общо събрание (чл.251 ТЗ), което да ги приеме. Следователно, изискването за изготвяне на тези материали произтича директно от закона. Съгласно чл.24 ЗСч финансовия отчет е документ, който отразява вярно и честно имущественото, финансовото състояние и финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, ефектите от операциите. Финансовият отчет представя финансовото състояние и финансовите резултати от дейността, резултатите от стопанисването на ресурсите, съдържа информация относно активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи, печалба, загуби, промени на собствения капитал. Съгласно чл.34 ЗСч годишният доклад за дейността представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено; съдържа анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност; отразява всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет; посочва вероятното бъдещо развитие на предприятието; съдържа информация за придобиване на собствени акции, наличието на клонове, информация за използваните финансови инструменти. Съгласно чл.38,ал.1,т.1 ЗСч търговците - акционерни дружества публикуват годишния финансов отчет и годишните доклади, приети от общото събрание на акционерите, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в посочен от закона срок на следващата година. Съгласно чл.247,ал.1 ТЗ годишния доклад за дейността описва протичането на дейността на дружеството и разяснява годишния финансов отчет. Очертаното съдържание и цели на ГФО и годишния доклад за дейността, по смисъла на чл.224,ал.1 ТЗ обосновава извод, че те се явяват необходимите (минимално необходимите) писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание по чл.221,т.10 ТЗ. Изготвянето на писмени материали при вземане на решение по този въпрос е не само задължително, но и е немислима хипотеза подготвянето на такива материали и предоставянето на възможност за запознаване с тях да е без значение (да не е необходимо) за формиране на становището на акционера и за мотивираното упражняване на правото му на глас. Правото на сведения по чл.224 ТЗ е установено с императивна правна норма, а нарушението й винаги е съществено. Предоставянето на доклада на съвета на директорите за дейността и на годишния финансов отчет на вниманието на акционерите като необходими за вземане на информирано становище и упражняване на правото на глас по въпросите по чл.221,т.10 ТЗ винаги рефлектира върху законосъобразността на приетото по тази точка от дневния ред решение. Както е посочено в решение № 107 от 13.10.2010г. по т.д. № 1123/2009г. на 1 т.о. на ВКС правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ съдържа два компонента - от една страна, задължения в определени в закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга, задължението на дружеството да предоставя тези така изготвени материали на акционерите при поискване. Дружеството е в нарушение тогава, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са изготвени, и следователно, обективно не могат да се предоставят за сведение при поискване, или, тогава, когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, въпреки поискването им. Константна е практиката на касационната инстанция относно разпределянето на доказателствената тежест за изготвянето на писмените материали по чл.224 ТЗ. В доказателствена тежест на ищеца е да обоснове и установи, че ответното акционерно дружество е било длъжно по силата на чл. 224 ТЗ, да изготви писмени материали. Доказването на изпълнение на задълженията по изготвяне на материалите по чл. 224 ТЗ е в тежест на дружеството-ответник по иска по чл. 74 от ТЗ. Недопустимо е позоваването на презумптивност на изпълнението на задължението по чл.224,ал.1 ТЗ, тъй като води до разместване на доказателствената тежест (решение № 528 от 20.10.2008 по т.д.№ 271/2008г. на 1 т.о., постановено по стария съдопроизводствен ред). Въззивното решение е постановено в несъответствие с отговора на правния въпрос и практиката на ВКС, послужила като допълнителна предпоставка за осъществяване на касационния контрол. Въззивната инстанция неправилно е приложила по конкретния спор правилото за разпределение на доказателствената тежест, приемайки, че ищецът следва да установи не само необходимостта от изготвяне на писмени материали, но да установи и, че ответникът е изготвил същите. Както се посочи, от представения към исковата молба документ „Писмени материали за извънредното общо събрание на акционерите на „Летище Пловдив” АД, което ще се проведе на 13.04.2020г. (проведено на 26.07.2020г. поради липса на кворум), приети и одобрени от СД на 25.02.2020г., няма посочени изготвени никакви материали. В такава хипотеза, при която писмени материали към тази точка от дневния ред изобщо не са посочени като изготвени, изводът на въззивната инстанция по отношение на така вменената доказателствена тежест на ищеца, освен принципно неправилен, е логически и правно неиздържан. В хипотеза на неизготвени писмени материали несъстоятелен е и мотивът на състава, постановил обжалваното решение, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи своето активно поведение - да поиска/да потърси от дружеството необходимите му за вземане на информирано решение документи, а ответникът да е осуетил упражняването на това право. На нито един етап от процеса ответното дружество не е твърдяло, че писмени материали са били съставени и са били на разположение на акционерите, които желаят да ги прегледат. Същевременно акционерът няма задължение да иска, да изисква от управителните органи да изготвят такива документи. Основателен е доводът на касатора, че законът не предвижда изискване акционер - адресат на покана за свикване на ОСА да търси и изисква писмени материали за провеждането на общо събрание, които следва да му бъдат предоставени по силата на закона. Изготвянето им е задължение на дружеството, а в случая въззивната инстанция е презюмирала, че ищецът при гласуването е бил информиран - запознат със съдържанието на ГФО за 2019г., който, ведно с годишния доклад за дейността за 2019г., е обявен в ТРРЮЛНЦ чак на 14.10.2021г. като по заявление за обявяването му през м. септември 2020г. е постановен отказ, основан на констатацията, че не са представени доказателства за приемането му от ОСА. Незаконосъобразен и в противоречие с отговора на правния въпрос относно характера на писмените материали, необходими за упражняване на правото на глас по т.2 от дневния ред от процесното общо събрание, е изводът на решаващия състав, че съветът на директорите не е бил длъжен да изготви годишен финансов отчет и отчет за дейността си към датата на обявяване на поканата за свикване на общото събрание, тъй като към 06.03.2020г. не е изтекъл визираният в чл. 245,ал.1 ТЗ срок до 31 март от текущата 2020г., в който съветът на директорите съставя за изтеклата календарна година годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността. След като целият персонален състав на членовете на този орган на ответното дружество е депозирал през м.септември 2019г. писмени уведомления по чл.233,ал.5 ТЗ за заличаване от търговския регистър, минималната дължима грижа на лицата от състава на този управителен орган е, да изготвят документите по годишното приключване за предходната година (като част от периода, за който се иска снемане на отговорността им), да свикат общо събрание на дружеството, на което да се постави въпросът за одобряването на документите по годишното приключване, и едва след това да предложат на общото събрание да бъдат освободени от отговорност. Неотносими са съображенията на въззивната инстанция относно срока по чл.38,ал.1 ЗСч, в който търговецът е длъжен да обяви в ТРЮЛНЦ годишния финансов отчет и доклад - до 30 септември следващата година. Обявяването на документите за годишното приключване в ТРРЮЛНЦ е с цел публичност на информация, която е необходима за широк кръг от потребители - трети лица при вземане на икономически решения и е ирелевантно за задължението по чл.224,ал.1 ТЗ. Неправилен е изводът, че „сам по себе си фактът, че ГФО за 2019г. не е обявен в регистъра не води до извод, че такъв не е бил съставен”, след като самото акционерно дружество не го е приложило като писмен материал по чл.224 ТЗ. Самият ответник не твърди, че този финансов отчет бил наличен, изготвен към датата на поканата за свикване на общото събрание. Нелогичен е изводът на апелативния съд, че „необявяването“ на ГФО и годишния доклад и то само за 2019г. в регистъра не води до нарушаване на правото на информираност по смисъла на чл.224,ал.1 ТЗ за вземане на решението по чл.221,т.10 ТЗ касателно отговорността на състава на управителния орган за 2019г. Както се посочи, в исковата молба касаторът - ищец се е позовал не на необявяване в ТР на доклада за дейността и годишния финансов отчет, а на липса на приети от общото събрание на акционерите такива документи по годишното приключване както изисква разпоредбата на чл.245 ТЗ. Ответникът нито в един момент от хода на производството не е твърдял, че към датата на провеждане на процесното общо събрание, ГФО за 2019г. е бил приет от общото събрание. Това е безспорен по делото факт - ГФО за 2019г. към момента на произнасянето на инстанциите по съществото на спора не е обявен в регистъра, а по заявения за обявяване през септември 2020г. (след датата на свикването и провеждането на процесното ОСА) е поставен отказ по съображения, че не са представени доказателства за приемането му от ОСА. Поради това разсъжденията на състава на Пловдивския АС са изградени в резултат на неправилно възпроизведени и квалифицирани фактически твърдения на ищеца. Тъй като ищецът едва в касационното производство и извън преклузивните срокове въвежда в предмета на спора въпроса за необходимостта от включване към необходимите материали по т.2 от дневния ред и на доклада на финансовия одит, това твърдение не подлежи на обсъждане. При безспорните по делото обстоятелства, че годишният финансов отчет за 2016г. е обявен в ТР на 31.05.2018г., за 2017г. - на 13.09.2018г., за 2018г. - на 04.03.2020г., което означава, че същите са приети от общото събрание на акционерите в предходен обявяването им в регистъра момент, следва извод, че ищецът е запознат с финансовите резултати от дейността на дружеството за периода 2016г. - 2018г., поради което към датата на свикване на процесното общо събрание е разполагал с необходимата информация за адекватно, осведомено упражняване на право на глас дали одобрява управлението на дружеството за този период. Към датата на свикване на ОС в регистъра не е обявен нито ГФО за 2019г., нито годишния доклад за дейността (обявени са две години и седем месеца по-късно), а видно от обявените в регистъра актове, докладът за дейността за 2019г. е посочен като изготвен на 11.03.2020г. Както се посочи ответникът не твърди, че документите по годишното приключване за 2019г. са били изготвени към релевантната дата 06.03.2020г. При тези безспорни факти, са налице предпоставките за отмяна на решението на ОСА от 26.07.2020г. по т.2 от дневния ред относно освобождаване от отговорност на членовете на СД за 2019г. Няма законова пречка членовете на управителния орган на акционерното дружеството да бъдат освободени от отговорност за част от периода, за който се иска снемането й. Неизпълнението на задължението по чл.224,ал.1 ТЗ по отношение на ГФО и годишния доклад за финансовата 2019г., води до нарушаване правото на акционера на информираност по смисъла на чл. 224, ал. 1 от ТЗ за вземане на решението по чл. 221, т. 10 от ТЗ, което обуславя незаконосъобразност на приетото от ОСА позитивно решение. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повторно извършване на такива от въззивната инстанция, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора - чл.293,ал.2 във вр. с ал.1 ГПК като отмени въззивното решение, имащо за резултат отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ в частта по т.2 от дневния ред на ОСА, проведено на 27.07.2020г. за освобождаване от отговорност членовете на Съвета на директорите на дружеството за 2019г. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акционерното дружество следва да заплати на акционера поисканите и доказани разноски за съдебното производство - сумата 6 580лв. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т.о: Р Е Ш И : Отменя решение № 125 от 07.10.2021г. по в.т.д.№ 401/2021г. на Пловдивския АС, в частта, с която след отмяна на решението по т.д.№ 507/2020г. на ОС Пловдив, е отхвърлен искът с правно основание чл.74 ТЗ по отношение на решението по т.2 от дневния ред на общото събрание на акционерите на „Летище Пловдив”АД, проведено на 26.07.2020г., за освобождаване от отговорност на членовете на СД на „Летище Пловдив”АД за дейността им за 2019г., включително и в частта за разноските, вместо което: Отменя на основание чл.74,ал.1 ТЗ решението на общото събрание на акционерите на „Летище Пловдив” АД, проведено на 26.07.2020г., по т.2 от дневния ред за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите на „Летище Пловдив” АД за дейността им за 2019г. Оставя в сила същото решение в останалата обжалвана част. Осъжда „Летище Пловдив” АД да заплати на „Летище Пловдив” ЕАД сумата 6 580лв. разноски по делото за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: