Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 06.04.2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи март двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 294/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Д. В. И. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 378 от 10.01.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 371/2011 год. на Благоевградския окръжен съд. В искането се релевира основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излага съображение, че наложеното му от въззивната инстанция наказание е прекомерно тежко и несъответно на деянието и данните за личността му. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено, като му бъде наложено определеното за изтърпяване от първата инстанция наказание. В съдебно заседание чрез служебно назначения си защитник поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 2300 от 20.06.2011 год. постановена по НОХ дело № 437/2010 год. Гоцеделчевският районен съд е признал подсъдимия Д. В. И. за виновен в това, че на 6.04.2010 год. в гр.Г.Д. управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за друго такова престъпление, поради което и на основание чл. 343в ал.2 във вр. с чл. 343в ал.1 и чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание пробация включващо пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за две години с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, включване в програми за обществено въздействие за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа за срок от две години. С въззивно решение № 378 от 10.01.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 371/2011 год. Благоевградския окръжен съд е изменил присъдата, като е увеличил наказанието от “пробация” на четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим в затвор или затворническо общежитие. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения. Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по протест на прокурора срещу постановена от първата инстанция осъдителна присъда. В него и в съдебно заседание е поддържано като единствено оплакване за допуснато нарушение на закона в частта за наказателната отговорност с индивидуализацията на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 ал.1т.2 НПК. В този смисъл са изложени съображения, че първоинстанционният съд не е направил задълбочен и безпристрастен анализ на данните от значение за наказателната отговорност и без основание е смекчил наказателното положение на подсъдимия, като му е определил по-леко по вид наказание, което е недостатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. При цялостната служебна проверка на протестираната присъда, въззивният състав по същество е възприел съображенията на представителя на прокуратурата, макар да не е изготвил съдебният си акт по най-прецизния начин. Когато прави различни изводи включително и в частта за наказателната отговорност, той е длъжен да посочи в какво се изразяват допуснатите от проверявания състав нарушения, какти обстоятелства приема за установи при решаване на въпроса по чл. 301 ал.1 т.3 НПК, въз основа на кои доказателства и какви са правните съображения за възприемане като основателни на протеста или жалбата, с които е сезиран. Въззивното решение не е изготвено в пълно съответствие с тези изисквания. Съдът е отделил по-голямо внимание на извършеното деяние, но макар и накратко е формирал вътрешно убеждение за основателност на протеста. Не е изменил присъдата в частта, с която първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието във връзка с чл. 55 ал.1т.2 НК и не е посочил, че го определя при условията на чл. 54 НК, която норма фактически е приложил. Изрично е приел, че не споделя извода на първоинстанционния съд за размера на наказателната отговорност и е посочил, че само наказание определено по реда на чл. 54 НК би могло да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК. Този извод няма декларативен характер и не води до пълна липса на мотиви, изключваща възможността да се извърши последваща проверка, което е основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Изложените макар и кратки съображения позволяват да се провери начина на формиране волята му за изменяване на присъдата в поискания от обвинението смисъл. По същество решението му за възприемането им и за налагане на наказание лишаване от свобода е правилно, защото почива на точна оценка на установените по делото факти и не следва да бъде изменявано в поискания от осъдения смисъл. Неоснователен е довода на осъдения, че при индивидуализацията на наказанието въззивният състав е възприел извода на първоинстанционния съд, че деянието не е тежко по смисъла на закона, а той не е възпрепятствал извършването на полицейската проверка, но не е преценил тези обстоятелства като смекчаващи отговорността му. Следва да се посочи, че обществената опасност на деяния от вида на инкриминираното е отчетена от законодателя при определяне рамките на наказанията, които се предвиждат за тях в особената част на НК. В тези граници степента на обществената опасност на конкретното деяние се преценява при отчитане на всички данни относно извършването му. Деянието на подсъдимия не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления. Проявил е престъпна безотговорност, като е извършил правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, каквато представлява управлението на МПС, без да притежава необходимата правоспособност. Самият факт на управление на МПС без завършено съответно обучение завишава обществената опасност на деянието, защото може да застраши в значителна степен живота и здравето на останалите участници в движението. Деянието е извършено в условията на населено място, където във всеки момент може да възникне критична ситуация, налагаща вземане на адекватно решение, а това изисква наличието на определени познания и умения. Извършената му полицейска проверка не е елемент от изпълнителното деяние и фактът, че не е възпрепятствал проверяващите, не се отразява на обществената опасност на деянието. Добросъвеството му поведение е отчетено като смекчаващо наказателната отговорност, но то не е изключително по своя характер и не може в съвкупност евентуално с други смекчаващи обстоятелства, каквито по делото липсват, да обуслови многобройност по смисъла на чл. 55 НК и да направи несъразмерно тежко и най-лекото предвидено за престъплението наказание, както е приела първата инстанция. Освен факта, че е спрял автомобила и не е възпрепятствал проверката, останалите установени по делото данни го характеризират изцяло отрицателно в обществото и завишават обществената му опасност. Деянието не е изолирана проява на незачитане на установените в страната правила за безопасност на движението. Извън предходното му наложено по административен ред наказание за управление на МПС без свидетелство за правоуправление, което прави инкриминираното деяние съставомерно като престъпление по възведеното обвинение, в досъдебното производство/ л.21/ са събрани доказателства за още няколко предходни нарушения, извършени в качеството му на водач на МПС. Те налагат извода за трайно несъобразяване с установения правов ред и за проявена престъпна упоритост. Тези данни съчетани с наличието на седем влязли в сила осъдителни присъди за множество престъпни посегателства основно против собствеността подкрепят направения от възивната инстанция извод, че целите по чл. 36 НК могат да се постигнат само с налагането на наказание лишаване от свобода, при условията на чл. 54 НК. Действително тези осъждания са за различни по вид престъпления и наложените с тях наказания са изтърпяни, но очевидно не са се оказали достатъчни за трайното му поправяне и превъзпитание. Определеното за изтърпяване от въззивната инстанция наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода не само ще му даде възможност за пореден път да преосмисли поведението си и ще му отнеме възможнотта да върши престъпления, но ще въздейства предупредително върху останалите членове на обществото и ще ги възпре от извършването на подобни деяния. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивото решение на Благоевградския окръжен съд не са допуснати поддържаното от осъдения нарушение по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.3 НПК и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Д. В. И. за възобновяване производството по ВНОХ дело № 371/2011 год. и изменяване на постановеното по делото въззивно решение № 378 от 10.01.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: