Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр.София , 03 прил 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 174/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.424 във вр.с чл.423 ал.1 от НПК. Образувано е по искане /озаглавено жалба/ на осъдения С. Т. Ф. за възобновяване на нохд 620/2013 г. на РС-Перник. В искането се твърди, че първоинстанционната присъда е била постановена срещу осъдения, без същият да е бил уведомен за съдебното заседание, тъй като нито той, нито семейството му са получили призовки; че не е получил препис от обвинителния акт; че не е напускал България и не е променял адреса си; че едва когато е бил задържан на територията на БЪЛГАРИЯ е разбрал за присъдата срещу него. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание служебно назначеният адвокат на осъдения-адв.Б. моли да бъде уважено направеното искане и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на ВКП счита, че не са налице предпоставки за възобновяване на производството, тъй като на осъденият е било предявено обвинение на досъдебното производство, след което същият се е укрил. Моли да не бъде уважавано искането за възобновяване. В последната си дума, осъденият С. Т. Ф. моли да бъде уважено искането му. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си , намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект и в законоустановения срок по чл.423 ал.1 от НК. Разгледано по същество ,същото е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Постановление на РП-Перник от 15.03.2013 г. е било образувано досъдебно производство срещу виновно лице за престъпление по чл.194 ал.1 от НК. По посоченото досъдебно производство, С. Т. Ф. е придобил качеството на обвиняемо лице на 05.04.2013 г., когато с Постановление на разследващия орган е привлечен в това процесуално качество за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и 7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 от НК. Постановлението е подписано лично от обвиняемия Ф., след което е проведен разпит на същия, в който той е дал обяснения и е признал вината си. В двата процесуални документа-постановлението и протокола за разпит, като адрес за призоваване на обвиняемия е посочено [населено място], [община], [улица]. На 22.04.2013 г. по внесен обвинителен акт срещу С. Т. Ф. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК е било образувано пред Районен съд-Перник нохд 620/2013 г. За първото по делото заседание на 05.06.2013 г. подсъдимият е бил редовно призован на посоченият от него адрес, чрез неговата майка, получила призовката на 21.05.2013 г. със задължение да му я предаде. В самата призовка е отразено, че му се изпраща препис от обвинителния акт и копие от разпореждането на съда. В това съдебно заседание С. Ф. не се е явил, поради което съдът на основание чл.66 ал.1 от НК е изменил мярката му за неотклонение от „подписка” в „парична гаранция” в размер на 200 лв., вносима в три дневен срок и е постановил, че ако това не бъде изпълнено, същият следва да се задържи под стража. За определението на съда относно промяната на мярката за неотклонение е била изпратена до С. Ф. призовка на известния по делото адрес, приета на 17.06.2013 г. от съпругата му Д. Ф. със задължение да му я предаде. Тъй като С. Ф. не е внесъл определената му от съда парична гаранция, са предприети действия за неговото задържане под стража и в тази връзка по делото е постъпило писмо от 02.07.2013 г. от Началника на Първо РУ „П”-гр.Перник, за това ,че лицето не е установено на адреса в [населено място], местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено, като Ф. е бил обявен за ОДИ с телеграма №24263/02.07.2013 г. За съдебното заседание, проведено на 25.09.2013 г. е било получено писмо от 03.09.2013 г. на Началника на Първо РУ „П”-гр.Перник ,от което се установява ,че С. Ф. многократно е търсен на последният му известен адрес в [населено място], близките му твърдят, че работи в [населено място] , но не желаят да посочат конкретното му местонахождение , местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. С оглед на тези данни, първоинстанционният съд е започнал разглеждане на делото при хипотезата на чл.269 ал.3 т.2 от НПК,с участието на служебен защитник, назначен на С. Ф.. Делото е приключено в същото съдебно заседание, с постановяването на присъда №913 от 25.09.2013 г., с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК и му е наложено наказание една година и два месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, в затвор. Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл.423 ал.1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия , регламентирано в НПК на лично участие в наказателния процес, тогава когато то е било накърнено в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи при провеждане на задочното производство по реда на чл.269 от НПК. Законът е предвидил две хипотези, в които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1.ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл.254 ал.4 от НПК да е изпълнена,осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. В конкретния случай, проследявайки движението на делото и процесуалното поведение на осъдения се налага извода, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство. На първо място С. Ф. е участвал в досъдебното производство, на него му е било повдигнато обвинение, взета му е била мярка за неотклонение и е бил извършен разпит, т.е. същият е знаел за провеждането на наказателно преследване спрямо него. На следващо място, процедурата по чл.254 ал.4 от НПК е била изпълнена, тъй като по делото е налице призовка, приета от неговата майка със задължение да му я предаде и към която призовка е бил приложен препис от обвинителния акт. Въпреки че е бил редовно призован за съдебното заседание, осъденият не се е явил без уважителни причини , което е наложило изменение на мярката му за неотклонение. Във връзка с последното и предвид необходимостта от изпълнение на постановеното от съда задържане по стража е било установено, че осъденият е напуснал известният по делото адрес, като местоживеенето му в страната е било неизвестно и въпреки проведеното щателно издирване не е бил установен. При това положение напълно законосъобразно първоинстанционният съд е разгледал делото в хипотезата на чл.269 от НПК. Осъденият Ф. ,след като е бил наясно, че спрямо него се води наказателно производство, доколкото обвинението на досъдебното производство му е повдигнато лично и след като, макар и редовно призован не се е явил пред първоинстанционния съд, а в последствие се е и укрил, което е наложило общодържавното му издирване, то той сам се е поставил в невъзможност да участва в производството пред първата инстанция. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като след като е констатирал редовната процедура по призоваването на подсъдимия и неявяването му без уважителни причини напълно правилно е предприел действия по изменение на мярката му за неотклонение, а след като е установил ,че Ф. е напуснал известният по делото адрес е извършил всички необходими процесуални действия по установяване на подсъдимия и след като те са останали без резултат, е пристъпил към задочното разглеждане на делото. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл.423 ал.1 изр.2 пр.2 от НПК, при която макар и да е изпълнена процедурата по чл.254 ал.4 от НПК, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина, а след това се е и укрил , поради което искането му за възобновяване на наказателното дело не следва да бъде уважавано. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Т. Ф. за възобновяване на наказателно дело- нохд 620/2013 г. по описа на Районен съд-Перник. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1/ 2/