О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр. София, 14.07.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч.т.д. № 705 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. П. К. – синдик на [фирма] /н/ срещу определение № 2403 от 31.08.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2567/2015 г. от Апелативен съд - С., с което се потвърждава определение от 19.05.2015 г. по т.д. № 245/2014г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по подадена от касатора искова молба, поради неспазване на преклузивния срок за предявяване на иска по чл.649 ТЗ.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Твърди, че установените от съда факти и обстоятелства не са взети предвид в правните му изводи, където са изложени общи принципни положения. Сочи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.193, ал.1, вр. чл. 133 ГПК, тъй като датните клейма на лицевата страна на пощенския плик и извършеното с тях удостоверяване не е оспорено от ответника. Счита, че прилагането на чл.62, ал.2 ГПК не изисква установяване от кой точно клон на пощенския оператор е станало изпращането, както и че е налице официално удостоверяване от длъжностно лице в съда на обстоятелството, че исковата молба е постъпила в съда по пощата с отбелязване на датата на пощенското клеймо. Излага съображения, че не е съобразена удостоверителната функция на всички печати върху пощенския плик, а единствено датните клейма върху лицевата страна, а официално удостоверяване на датите на приемане и доставяне на писмото, доказва извършването им на тази дата от лицето, поставило печатите.
Ответникът по частната жалба [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Възивният съд е приел от фактическа страна, че исковата молба е заведена в СГС на 21.01.2014г. с вх. № 6255, като на същата е поставено отбелязване за изпращане по пощата - датата на получаване на пратката от пощенската служба – 26.06.2013г. На гърба на плика, с който е постъпила в съда исковата молба, е поставен печат, на който е удостоверено получаването му от пощенския клон, обслужващ СГС, датата 18.01.2014г. Писмото е пуснато с непрепоръчана поща, поради което не се завежда в регистрите на пощата, а датните клейма върху плика, съгласно съдебно графологичната експертиза, на лицевата страна на плика са нечетливи, поради което не може да се установи пощенския клон, но датата е четлива и същата е 26.06.2013г. Вещото лице е посочило, че на обратната страна клеймото на писмото е поставено в Централния офис, гише 15 на [фирма] с дата 18.01.2014г. Вещото лице е потвърдило в съдебно заседание, че при изследването не е установена манипулация. При така възприетата от въззивния съд фактическа същият е приел, че в тежест на ищеца е било да установи датата, на която е постъпила исковата молба, в случай на направено оспорване от страна на ответника, но не се е установило по безспорен начин, че датата е поставена от лице, имащо право да извършва пощенски или куриерски услуги. Според съда, представеното копие от дневника на синдика удостоверява извършването на определено действие на същата дата, но същото не е доказателство за спазването на преклузивния срок за предявяване на исковете по чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 274, ал. 3 ГПК с твърдението, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните процесуалноправни въпроси: /1/ „Може ли собственият решаващ извод на съда, обусловил изхода на обжалваното определение (диспозитив) да противоречи на приетите от съда за безспорни и установени факти и обстоятелства по делото?“ – въпрос, решен в противоречие с ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 173 от 15.07.2013г. по гр.д. № 1131/2012г. на ВКС, решение № 149 от 03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г. на ВКС, решение № 235 от 04.07.2011г. по гр.д. № 513/2010г. на ВКС, решение № 554 от 08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС. /2/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото и длъжен ли е да изложи мотиви защо ги отхвърля когато счита, че са неоснователни?“- въпрос, решен в противоречие с решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, решение № 388 от 17.10.2011г. по гр.д. № 1975/2010г. на ВКС, решение № 164 от 04.06.2014г. по гр.д. № 196/2014г. на ВКС, ТР № 1от 04.01.2001г. по т.гр.д. № 1/2000г. на ОСГТ на ВКС. /3/ „Счита ли се пропуснат срокът, когато изпращането на молбата е станало по пощата в последния ден на неговото изтичане, което се удостоверява от датата на пощенското клеймо, поставено върху пощенския плик?“ – въпрос, решен в противоречие с решение № 148 от 19.04.2011г. по гр.д. № 1130/2010г. на ВКС, решение № 56 от 25.06.2013г. по т.д. № 1201/2011г. на ВКС, определение № 75 от 04.02.2014г. по ч.гр.д. № 258/2014г. на ВКС, определение № 205 от 19.03.2015г. по ч.гр.д. № 1091/2015г. на ВКС, определение № 375 от 28.05.2012г. по ч.гр.д. № 287/2012 на ВКС. /4/ „Следва ли да се разглеждат във вреда на страната пречките при упражняването на процесуалните права , които не се дължат на пропуск от нейна страна?“ – въпрос, решен в противоречие с определение № 471 от 12.07.2012г. по ч.т.д. № 209/2012г. на ВКС, решение № 440 от 31.05.2010г. по гр.д. № 1504/2009г. на ВКС, определение № 838 от 13.11.2014г. по ч.гр.д. № 6433/2014г. на ВКС, определение № 74 от 10.02.2005г. по ч.т.д. № 33/2005г. на ВКС. /5/ „Когато е безспорно установено, че молбата е постъпила в съда по пощата, следва ли да се приложи презумпцията по чл.62, ал.2, изр.1 ГПК като се приеме, че молбата е изпратена по пощата, когато датата на изпращане удостоверява спазването на срока, но в останалата си част печатът на пощенската служба е нечетлив? Следва ли да се установи пощенският клон, от който е изпратена молбата, за да се приложи презумпцията на чл.62, ал.2, изр.1 ГПК?“
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по първи и четвърти въпрос, като обуславящи изхода на спора, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед противоречие на определението с цитираната практика на ВКС по тези въпроси.
Съгласно решение № 554/ 08.02.2012г. по гр.д. № 1163/ 2010г. на IV ГО на ВКС, вътрешното убеждение на съда не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствените правила, чието нарушение е съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране на вътрешното си убеждение да спазва логичните, опитните и научните правила, нарушението на това задължение опорочава постановеното решение.
В определение № 194/ 31.03.2009г. по т.д. № 182/ 2009г. на II ТО на ВКС, определение и решение № 56/ 25.06.2013г. по т.д. № 1201/ 2011г. на I ТО на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 и чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл.62, ал.2 ГПК, срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата, е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд или прокуратура в срока, както и че това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл.18 от Закона за пощенските услуги. Съгласно решение № 440/ 31.05.2010г. по гр.д. № 1504/ 2009г. на III ГО на ВКС, при спор относно датата на подаване на пощенската /куриерската/ пратка, следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. В този смисъл са и определение № 838/ 13.11.2014г. по ч.гр.д. № 6433/ 2014г. на IV ГО на ВК, определение № 471/ 12.07.2012г. по ч.т.д. № 209/2012г. на I ТО на ВКС, определение № 2058 19.03.2015г. по ч.гр.д. № 1091/2015г. на IV ГО на ВКС и определение № 375/ 28.02.2012г. по ч.гр.д. № 287/2012г.
По съществото на частната касационна жалба:
Определението на въззивният съд е неправилно, поради необоснованост и неизвършване на съвкупна преценка на доказаните по делото обстоятелства. При безспорно установеното по делото, че исковата молба е постъпила в съда въз основа на пощенска пратка, доставена на съда именно от [фирма], съобразно удостоверяването на самия съда върху исковата молба и заключението на вещото лице - графолог, че печатът на гърба на плика е именно на това дружество, както и установената от вещото лице липса на манипулация върху плика и при липса на други отбелязвания върху него, настоящият състав на ВКС приема, че пратката е била предадена за доставка на лицето, което я е доставило на съда - [фирма]. Според легалното определение на чл.3, т.1 ЗПУ, пощенската услуга включва „приемане, пренасяне и доставяне на пощенска пратка”, като съгласно чл.5 ЗПУ пощенските услуги се извършва чрез пощенските мрежи, чийто звена и средства са организационно и технологично свързани с цел приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки. Наличието на доказателства, че пратката е доставена на получателя й именно чрез пощенска мрежа на пощенски оператор – [фирма], доказва и приемането и пренасянето на пратката чрез тази пощенска мрежа, тъй като приемането и предаването са неразделна част от пощенската услуга, без които обективно не би могла да се извърши доставката на пратката от пощенския оператор, доколкото тя е предпоставена от тях. Ирелевантно в случая е в кой клон на [фирма] пратката е постъпила, поради което без значение за изхода на спора е нечетливостта на пощенското клеймо в частта относно клона, при четливост на датата на клеймото на лицевата част на плика, удостоверяваща датата на изпращане на пратката. Съгласно цитираната константна практика на ВКС, пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Фактът, че пощата при приемането на пратката е поставила клеймо, което не е ясно в частта относно получаващия пратката клон, не може да води до негативни за страната правни последици, след като посредством другите доказани факти - постъпване на пратката в съда по пощата, липсата на манипулации върху плика и на други отбелязвания върху него, може да се направи обоснован извод, че пратката е предоставена на пощенския оператор за доставка.
При дата на изпращане на исковата молба по пощата 26.06.2013г., с оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК, преклузивният едногодишен срок по чл.649 ТЗ за предявяване на исковете по чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ е спазен, при открито производство по несъстоятелност по отношение на втория ответник на 27.06.2013г.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2403 от 31.08.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2567/2015 г. от Апелативен съд - С..
ОТМЕНЯ определение № 2403 от 31.08.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 2567/2015 г. от Апелативен съд С. и потвърденото с него определение от 19.05.2015 г. по т.д. № 245/2014г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ТО, 14 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |