Р Е Ш Е Н И Е №170 гр. София, 11 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 433/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 311/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград и изменение на постановената по него присъда от 23.10.2013 г. в частта, в която по отношение на Н. И. В. е определен „строг” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, вместо „открит тип” и съответния на него режим. В искането се изтъкват доводи, че присъдата в частта, в която е определен „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип е постановена при нарушение на закона – чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането и моли за неговото уважаване. Служебно назначеният защитник на осъдения – адв. Й., заявява, че искането е основателно и моли да бъде уважено. Осъденият Н. И. В. подкрепя заявеното от защитника. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Постановената първоинстанционна присъда не е била проверявана по въззивен и по касационен ред и е влязла в сила. Искането е в полза на осъдения, така че не е обвързано със спазването на срок за подаването му. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 4252 от 23.10.2013 г., постановена по нохд № 311/2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, подсъдимият Н. И. В. е признат за виновен в това, че за времето от 15.22 часа на 18.09.2012 г. до 04.28 часа на 19.09.2012 г. при условията на продължавано престъпление в [населено място], на АТМ № , собственост на банка [фирма], АТМ № , собственост на Пощенска банка, АТМ № BGEN0067, собственост на "банка" е използвал платежен инструмент – дебитна карта – на Л. Б. К., издаден от банка [фирма]“ клон [населено място] и данни от платежен инструмент – ПИН-кода за дебитната карта, без съгласието на титуляра К. и е извършил транзакции /тегления/ на сума в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода” и глоба в размер на 460 лв. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда на основание чл. 23-25 НК на подсъдимия В. е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените такива по нохд № 311/13 г. по описа на ОС - Благоевград, по нохд № 168/2012 г. по описа на РС – Сандански и по нохд № 856/2012 г. по описа на РС - Петрич, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година и единадесет месеца, като е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на определеното общо наказание в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено изцяло към определеното общо наказание наказанието глоба в размер на 460 лв. Извършено е приспадане по реда на чл. 25, ал. 2 НК и на чл. 59, ал. 1 НК. Доводът за допуснато нарушение на закона, релевиран в искането за възобновяване, има основание. С присъдата, постановена от ОС – Благоевград правилно са кумулирани наказанията, наложени на осъдения по настоящето дело и по други две дела. Определен е тип затворническо общежитие и режим на изтърпяване на определеното на осъдения Н. В. общо наказание „лишаване от свобода”, който обаче не съответства на законовия регламент по чл. 59, ал.1 ЗИНЗС. Размерът на определеното на осъдения по реда на чл. 25, вр. чл. 23 НК общо наказание е една година и единадесет месеца „лишаване от свобода”. Освен това, доколкото е определено едно общо наказание измежду наложените наказания на В. с различни присъди, то е налице само едно осъждане, макар и за три престъпления, осъществени в реална съвкупност. Поради това, решаващият съд е следвало да извърши преценката, че след като със съдебния акт се определя едно общо наказание, се касае до едно осъждане и следователно, осъденият Н. В. се явява „лице, осъдено за първи път на наказание „лишаване от свобода” по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Данните за съдимост на В. не сочат на други осъждания, извън тези, включени в съвкупността, за които е определено общо наказание. Този статут на лицето - осъден за първи път на наказание „лишаване от свобода”, както и размера на наложеното му общо най-тежко наказание, който размер е под пет години „лишаване от свобода”, предопределят типа затворническо общежитие, в което следва да се изтърпи наказанието – затворническо общежитие от открит тип. Видът на режима, който трябва да се наложи при определяне на наказание лишаване от свобода, е във функционална зависимост от типа на пенитенциарното заведение, в което ще се търпи третираното наказание, поради което и съгласно чл. 61, т. 3 ЗИНЗС режимът на изтърпяване следва да е общ. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че е налице нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като същият е приложен неправилно. Това е основание за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановената присъда само в частта й, в която е определен типа затворническо общежитие и режима за изтърпяване на определеното общо наказание „лишаване от свобода” от осъдения Н. В.. Тъй като правилното приложение на закона е в полза на осъдения, допуснатото нарушение може да бъде отстранено от ВКС, без да се налага връщането на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 311/2013 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, като ОТМЕНЯ постановената по него присъда № 4252 от 23.10.2013 г. само в частта й относно определения тип на затворническо общежитие и режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” по отношение на осъдения Н. И. В. и ОПРЕДЕЛЯ „общ” режим за изтърпяване на наложеното му общо най-тежко наказание една година и единадесет месеца „лишаване от свобода” в затворническо общежитие от открит тип. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.