Р Е Ш Е Н И Е     № 236     София, 24.06. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА      Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА                                     ЧЛЕНОВЕ:          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 606 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на Университета по архитуктура, строителство и г. /УАСГ/ София срещу въззивното решение на СГС от 29.І.2009г. по гр.д № 3983/2003г., с което е отменено решението на Софийския районен съд от 04.ІV.2003г. по гр.д. № 11129/2001г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за сумата 2237.76лв. и вместо него е постановено друго, с което УАСГ е осъден да заплати на Л. В. П. посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 06. ХІІ.2001г. до окончателното й изплащане, и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалите му уважителни части по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и в отхвърлителната му част по иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над сумата 2237.76лв. до пълния предявен размер 2800лв. В касационната жалба се сочи необоснованост и неправилност на извода на въззивния съд за приложимост в случая на предварителната закрила по чл.333 ал.4 от КТ, тъй като уговорката в чл.25 от КТД “предложенията за съкращение се съгласуват със синдикатите” е нищожна като противоречаща на посочената разпоредба. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба Л. В. П. от София е заел становище за нейната неоснователност. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 1189/25.VІІІ.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.2 от КТ по приложението на чл.333 ал.4 от КТ. При произнасянето си ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: За да постанови решението, въззивният съд е оценил като неоснователни доводите на ищеца за незаконност на уволнението му поради несъобразяване на предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от КТ, но е приел, че уволнението от длъжността “началник отдел “Л” при ответника със заповед № 271/18.ІХ.2001г. е незаконно поради несъобразяване на предварителната закрила по чл.333 ал.4 от КТ във вр. с чл.25 от КТД. Въпреки непрецизната формулировка на изречение 2 на чл.25 от КТД, според която “предложенията за съкращаване се съгласуват със синдикатите”, предвид тълкуването му във връзка с изречение 1, според което “работодателят може да уволни работника или служителя поради съкращаване на щата или намаляване обема на работата”, е очевидно, че посочената уговорка визира хипотезата на предварителната закрила по чл.333 ал.4 от КТ, изразяваща се в необходимостта от наличието на дадено изрично предварително съгласие от съответния синдикален орган за уволнението, позовавайки се на решения № 534/2006г. и №876/2006г., и двете на състави на ВКС, ІІІ ГО. С оглед на това уволнението е отменено, без спорът да е разгледан по същество. Съдът намира, че практиката, обективирана в решение № 876/08.VІ.2006г. на ВКС, ІІІ ГО, в което е прието, че предвидената в императивната разпоредба на чл.333 ал.4 от КТ защита се изразява само в предварително съгласие на синдикалния орган и е недопустимо страните по КТД да уговарят даване на становище, което би могло да бъде съгласие или несъгласие, че такава клауза, с която е уговорено нещо различно от предвиденото в закона, е нищожна поради противоречие със закона – чл.60 от КТ и чл.26 ал.1 от ЗЗД, и в решение № 534/10.ІV.2006г. по гр.д. № 2336/2003г. на ВКС, ІІІ ГО, в което е прието, че клаузата на КТД, според която синдикални членове може да бъдат уволнявани по чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ само след предварително становище на синдикалния орган, възпроизвежда текста на чл.333 ал.4 от КТ, е неприложима в случая с оглед различието между понятията “становище” и “съгласуване”. В решение № 1322/22. ХІ.2007г. по гр.д. № 2606/2004г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че предвиденото в чл.25 от КТД съгласуване със синдикатите на предложенията за съкращаване не е равнозначно на предварително съгласие на синдикалния орган по смисъла на чл.333 ал.4 от КТ. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира за правилно разрешението, дадено от въззивния съд в атакуваното в настоящото производство решение. Съгласно чл.333 ал.4 от КТ когато това е предвидено в КТД, робатодателят може да уволни работник/служител поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работа след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Следователно, предпоставка за приложението на закрилата по тази разпоредба е в КТД да е обективирана воля на страните по него за даването на предварително съгласие на синдикален орган за уволнение. Дали такава воля се съдържа в КТД, когато в него е употребена думата “съгласуване”, а не “съгласие”, подлежи на преценка чрез тълкуване съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, за да се разкрие действителната обща воля на страните. В тази връзка следва да се вземе предвид на първо място смисълът на понятието “съгласуване”, което е вземане на решение за нещо чрез постигане на единодушие по него с друго лице, предварително уеднаквяване на позиции /в този смисъл “Съвременен тълковен речник на българския език, Трето издание, авторски колектив Ст. Б. , В. Б. , М. И. , П. П. /. Т.е. по смисъл понятията “съгласуване” и “съгласие” съвпадат. Предвид и уговорките при уволнение поради съкращение предложенията за съкращаване да се съгласуват със синдикатите и с оглед целта на КТД следва, че волята на страните по договора е предвиждане на защитата по чл.333 ал.4 от КТ. По основателността на касационната жалба: С оглед на изложените съображения се налага извод, че в разглеждания случай уволнението на ищеца не е съобразено със защитата по чл.333 ал.4 от КТ, като не е поискано от работодателя и не е дадено съгласие за извършването му от съответния синдикален орган, както е предвидено в чл.25 от КТД от 2001г. и както правилно е приел въззивният съд.говорката в КТД “Предложенията за съкращение се съгласуват със синдикатите” не е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като тя не е в противоречие с разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ. Ето защо оплакванията в касационната жалба са неоснователни, а въззивното решение – обосновано и правилно, поради което и на основание чл.293 ал.1 от ГПК то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, ІІ “В” въззивен състав, от 29.І.2009г. по гр.д. № 3983/2003г. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: