Р Е Ш Е Н И Е N 303 София, 30.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на единадесети октомври....................................... две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р.Иванова.....................….….......................................................... в присъствието на прокурора.. .............……................................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА................................... гр.дело N 1613/2011 година. Производство по чл.290 ГПК. Районна потребителна кооперация „К.” - [населено място], област С., чрез пълномощника си адв. Н. П. от АК-С., е подала касационна жалба срещу решение № 167 от 1.09.2011 година по гр.д. N 363/2011 година на Смолянския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 161 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 301/2010 г. на Девинския районен съд в частта, с която са уважени исковете на Ф. Ю. А. от [населено място], [община], срещу касатора, за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 06/10.05.2010 г., за възстановяване на заеманата преди това длъжност „продавач на хранителни стоки” и за заплащане на обезщетение за незаконното уволнение в размер на 959, 10 лева с такси и разноски. Отменил е същото решение в частта, с което е отхвърлен иска за обезщетение поради незаконно уволнение за разликата над уважения размер от 959, 10 лева до 1560 лева /за 600, 90 лева/ и вместо него е постановил друго, като е уважил иска за тази разлика от 600, 90 лева, ведно със законната лихва и разноските за въззивното производство - искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата Ф. Ю. А. от [населено място], [община], оспорва касационната жалба с отговор, изготвен от пълномощника й адв. С. Б. от АК-П.. Представила е и писмена защита в производството по съществото на спора, с която оспорва основателността на касационната жалба и моли да се остави в сила въззивното решение. Претендира разноски за касационното производство. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение № 713 от 17.05.2012 г. Върховният касационен съд е допуснал обжалването по въпроса “Дали решението на първоинстанционния съд, с което е бил уважен иск по чл.58 от ЗК, има обратна сила по отношение на решения на Общо събрание на кооперацията, взети преди съдебното решение да е влязло в сила или съдебното решение по чл.58 ЗК има действие занапред – от момента на влизането му в законна сила, подобно на решението по иска с правно основание чл.74 от ТЗ.” Съдът е посочил, че въпросът за действието във времето на съдебно решение, с което е отменено решение на общото събрание на търговско дружество /в случая потребителната кооперация е търговец по смисъла на чл.1, ал.2 т.2 ТЗ/ и произтичащите от това последици в трудово-правното положение на работниците и служителите, е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на съда. Това е наложило да се допусне обжалването на посоченото от касатора допълнително основание, а именно чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед твърдението, че приетото от въззивния съд противоречи на мотивите в т.3 от ТР №1/06.12.2002 г. по т.д. №1/2002 г. ОСГК. В отговор на поставения въпрос трябва да се посочи, че след постановяването на ТР №1/06.12.2002 г. по т.д. №1/2002 г. ОСГК Върховният касационен съд не е имал колебания в практиката си, че решенията по чл.74 ТЗ, с които се отменят решения на общото събрание на търговско дружество, имат действие занапред. Това се отнася и до решенията на общото събрание на кооперациите по чл.58 ЗК, които също са търговци по силата на чл.1, ал.2, т.2 от Търговския закон. Доколкото в Закона за кооперациите липсва специална уредба по този въпрос, ще намерят приложение общите правила на Търговския закон и разрешенията, дадени в задължителните актове на Върховния касационен съд за тях. За да уважи исковете на Ф. Ю. А. от [населено място], [община], срещу касатора, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, съставът на Смолянския окръжен съд е приел, че единственият порок на заповедта за уволнение, издадена на основание чл.325, т.5 КТ /прекратяване на трудовия договор без предизвестие със завръщане на замествания на работа/, въведен в предмета на делото, е издаването й от нелегитимирано лице – временно изпълняващия длъжността председател на кооперацията Т. Т. вместо замествания поради отпуск Н. А.. След отмяната на решението на Общото събрание на кооперацията от 30.04.2010 г., с което Т. е избран да замества отсъстващия председател, с обратна сила са отпаднали правомощията му на „председател”, включително това да прекрати трудовия договор със служителката на 10.05.2010 г. Изтъкнато е още, че в закона и устава на кооперацията липсва фигурата на „временно изпълняващ длъжността „председател”, както и че направената промяна не може да се противопостави на ищцата преди вписването й, тъй като тя е трето лице спрямо кооперацията и членовете й. Решението е неправилно. Съобразно отговора на поставения въпрос следва да се приеме, че от датата на избирането му за „председател” до отмяната на решението на общото събрание на кооперацията, Т. Т. е бил работодател на ищцата и е имал право да упражнява всички функции, свързани с изпълнението на работодателската власт. Председателят на кооперацията е работодател на ищцата – чл.26, ал.2, т.4 ЗК, а той може да бъде заместван в това му качество при отсъствие на титуляра. Това положение е установено в трудовото право, а приложението на КТ спрямо членовете на производствените кооперации е изрично регламентирано в § 2 от ДР на КТ. В още в по-голяма степен то важи на общо основание спрямо работещите на трудов договор лица, които не са членове на кооперацията. Неправилно е и становището, че ищцата е трето лице в отношенията с кооперацията, щом тя е работник или служител на същата кооперация. По въпроса за представителната власт на новоизбрания председател на кооперацията Ш. Ч. въззивният съд е отговорил подробно с определение от 17.08.2011 г. Може да се допълни само, че в касационното производство този въпрос не е от значение за правилното решаване на делото, тъй като може да се повдигне от представлявания, стига да има интерес от това. Насрещната страна няма основание да оспорва надлежното представителство на касатора, ако последният желае да се ползва от предприетите процесуални действия. Съобразно изложените мотиви следва да се приеме, че прекратяването на трудовия договор е извършено от лице, което има работодателска власт, а действието е в кръга на компетентността му. Искът за признаване на уволнението за незаконно и отмяната на заповедта, с която е извършено, следва да се отхвърли. На отхвърляне подлежат и акцесорните искове за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа. Исковете за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа биха били неоснователни и при уважаване на главния иск, тъй като срочното правоотношение е прекратено поради завръщане на титуляра, а обезщетение за оставане без работа не се дължи при липсата на причинно-следствена връзка между евентуалното оставане без работа и уволнението. На касатора следва се присъдат разноските за производството, които се състоят в заплатеното възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 167 от 1.09.2011 година по гр.д. N 363/2011 година на Смолянския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Ф. Ю. А. от [населено място], [община], срещу РПК „К.” - [населено място], област С., за признаване на уволнение за незаконно и отмяна на заповед № 06/10.05.2010 г. на и.д. "председател" на кооперацията, с която е извършено, възстановяване на заеманата преди това длъжност „продавач на хранителни стоки” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа. ОСЪЖДА Ф. Ю. А. от [населено място], [община] ДА ЗАПЛАТИ на РПК „К.” - [населено място], област С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.