Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 534 гр. София, 28.06.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  седемнадесети юни  , две хиляди и десета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА                                                     ЕМИЛ ТОМОВ      при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1800/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на по касационна жалба на П. К. , гражданин на Р. Италия, ч. назначения му от съда представител адв. Б срещу решение №1099 от 16.06.2009г по гр.дело № 1090/2008г. на Пловдивски окръжен съд , в частта с което оставено в сила бракоразводно решение от 19.12.2008 г по гр.д№43/2008г на Пловдивски районен съд ,по уважените до размера на сумата 300 лева искове за дължима месечна издръжка на малолетното дете Г, роден на 22.02.2005г от брака на касатора с Е. Г. К. , която издръжка е присъдена на основание чл. 85 ал.3 от СК(отм) и в същия месечен размер за минало време , на основание чл. 87 от СК (отм). В останалата част бракоразводното решение е влязло в сила. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон , не е съобразен определеният от Министерски съвет маскимален размер на издръжката . Изтъква се и необоснованост на решението във връзка с изводите какви възможности има бащата и налагат ли нуждите на детето толкова завишен размер на издръжка .Ответницата по касационната жалба Е. Г. К. не е заявила отговор. С определение №121 от 29.01.2010г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса до какви изводи във връзка с възможностите на родителя да дава завишен размер на издръжката без особени затруднения следва да води обстоятелството ,че този родител,чужд гражданин ,след като е изоставил семейството си в страната , живее , работи и пребивава в държава с приет по- висок праг на минимални доходи при трудова дейност, както и по въпроса има ли връзка между приетите на това основание по-големи възможности при осигуряването на издръжка , от една страна и преценката за изключителен характер на нуждите на детето по смисъла на чл.85 ал.3 от СК , от друга. По изведения въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд приема следното : Съобразявайки указанията в ППВС №5 от 16.09.1970г и служебната си роля по въпроса за определяне на издръжката по размер при постановяване на развод ,съдилищата не следва да възлагат на родителя ,комуто предоставят упражняване на родителските права , да провежда пълно и главно доказване относно конкретен размер на доходите ,с оглед материалните възможности на другия родител да дава издръжка,при положение,че същият е в чужбина и с неустановен адрес. Не следва и да обвързват подобна конкретност с положително приемане на двете предпоставки по чл. 85 ал.3 от СК за присъждане на издръжка в завишен размер ,ако може да се направи извод за най-ниския възможен доход при конкретни обстоятелства. Когато задължен да дава издръжка родител ,чужд гражданин, след като е изоставил семейството си в страната , живее и работи в държава с официално приет по - висок праг на минимални доходи при трудова дейност, тази именно величина следва да бъде съобразена с оглед възможностите му, ако родителят е доказано трудоспособен, има професионална квалификация , не се установява пасив на имущественото му състояние, включително задължения по издръжката на други лица. Предвид произтичащото от закона изискване съдът да се ръководи главно от интересите на детето , определянето на издръжка над посочените в приетите от Министерски съвет подзаконови актове по чл.85 ал.1 от СК (отм) размери , не представлява закононарушение, ако възможностите на задълженият да дава издръжка родител позволяват това. Щом е установено ,че бащата на детето упражнява професионално труд в страната по своето местопребиваване за исковия период , следва да се приеме ,че същият има и доход съобразно регламентираните условия на заплащане на труд в тази страна. Като е възприел този подход при изследване на предпоставките на чл.85 ал.3 от СК (отм) въззивният съд не е нарушил законоустановеният критерии , нито задължението си да основе решението на установените по делото обстоятелства. Възможностите на лицето , което дължи издръжката , е основание за даване на издръжка като субективно правно задължение и същевременно показател за размера й . Възприемайки обаче този показател за единствен критерии , въззивният съд неправилно е определил и мотивирал значително завишена издръжка на тригодишно дете в общия й размер , единствено предвид възможностите на отсъстващия от страната родител . Не е съобразено , че нуждите на лицата които имат право на издръжка ,се определят от обикновените условия на техния живот с оглед възрастта им и други конкретно установени по делото обстоятелства. Осигуряването на детегледачка и специализирано обучение в предучилищна възраст не са показател за нужда , предпоставяща издръжка в присъдения размер . Предвид гореизложеното ,касационната жалба е частично основателна и Върховен касационен съд приема довода на служебния защитник ,че общият определен размер на издръжката за малолетното дете Г се явява необосновано завишен , но не приема защитната теза , че хипотезата на чл. 85 ал.3 от СК(отм) не е приложима норма доколкото не е проведено „пълно и главно” доказване на конкретен месечен доход. Предвид възможностите на бащата, но при предпоставките, обсъдени вече, общият размер на дължимата от двамата родители издръжка следва да се определи на 300 лева , от които бащата следва да заплаща 200 лева,включително за период една година назад до завеждане на иска ,а именно от 15.01.2007г до 14.01.2008г ,тъй като не е изпълнявал своето задължение. Изводите на настоящата инстанция по размера на издръжката не съвпадат с тези по обжалваното решение и същото следва да бъде частично отменено . В частта , с която за разликата над сумата 200 лева и до размера на присъдените 300 лева месечна издръжка искът за присъждането й следва да бъде отхвърлен, а в останалата обжалвана част , до размера на присъдените 200 лева месечна издръжка със законните последици ,въззивното решение следва да бъде оставено в сила , като правилно и законосъобразно . С оглед изхода на спора дължимите от настоящия касатор държавни такси в общ размер възлизат на 410 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение №1099 от 16.06.2009г по гр.дело № 1090/2008г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с което оставено в сила бракоразводно решение от 19.12.2008 г по гр.д№43/2008г на Пловдивски районен съд за разликата над 2400 лева до размера на присъдените 3600 лева издръжка за периода от 15.01.2007г до 14.01.2008г и за разликата над присъдената месечна издръжка от 200 лева ,до размера на присъдените със законните последици 300 лева месечна издръжка за малолетното дете Г ч. неговата майка и законен прадставител Е. Г. К., дължима от бащата П. К. , гражданин на Р. Италия, както и в частта за определените с решението държавни такси И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА : Отхвърля иска на Е. Г. К. срещу П. К. , гражданин на Р. Италия ,за присъждане на издръжка за минало време през периода от 15.01.2007г до 14.01.2008г за малолетното дете Г с ЕГН **********,ч. неговата майка и законен представител ,за разликата над присъдените 2400 лева, ведно със законната лихва от 15.01.2008г , до размера на присъдените 3600 лева , както и иска за издръжка за малолетното дете Г с ЕГН **********, ч. неговата майка и законен представител Е. Г. К., за разликата над определената сума от 200 лева месечно , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до размера на присъдените 300 лева месечна издръжка . Осъжда П. К. ,гражданин на Р. Италия, роден на 12.07.1970г в Генуа ,Италия ,постоянно пребиваващ в България с ЕГН **********, да заплати сумата 410 лева държавна такса, по сметка на съда . ОСТАВЯ В СИЛА решение №1099 от 16.06.2009г по гр.дело № 1090/2008г. на Пловдивски окръжен съд в останалата обжалвана част . Решението е окончателно .   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: