Ключови фрази
Делба на наследство * възстановяване на запазена част * правомощия на въззивната инстанция * възражение * доказателства * мотиви на въззивно решение


10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
София, 06.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 3454 по описа за 2017 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Б. М., В. Б. П.-М. и С. Е. М., представляван от своята майка и законен представител В. Б. П.-М., и тримата представлявани от адв. Р. А., против решение № 122 от 07. 06. 2017 г., поправено с решение от 12. 07. 2017 г. и с решение № 77 от 10. 04. 2018 г., и трите постановени по в. гр. д. № 608/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 545 от 14. 10. 2016 г. по гр. д. № 1513/2013 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Б. М. и В. Б. П.-М., правоприемници на починалия ищец Б. П. П., срещу В. П. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част на Б. П. П. от наследството на Ф. Б. П. и П. Б. П., чрез намаляване до размера необходим за допълване на запазената му част на дарение на недвижим имот – втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ ....-им...., в кв. .... по плана на [населено място] чифлик, извършено с н.а. № ...., том ..., дело № .... г. на нотариус Б. А., в частта с която е отхвърлен предявеният от С. Б. М. и В. Б. П.-М. против В. П. Б. иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН, за делба на втория етаж от описаната по-горе двуетажна жилищна сграда и в частта, с която е допусната делба между С. Е. М. и В. П. Б., при дялове 1/4 ид.ч. за С. Е. М. и 3/4 ид.ч. за В. П. Б., на следните постройки на допълващо застрояване: баня с тоалетна с площ 10 кв.м., лятна кухня с площ от 16 кв.м., складово помещение с площ от 10 кв.м., складово помещение с площ от 14 кв.м., стопанска постройка с площ от 10 кв.м., външна тоалетна с площ от 2 кв.м. – всички по северозападната имотна граница, складово помещение с площ от 9 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м. – и двете на югоизточната имотна граница).
Твърди се, че в атакуваните части решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на чл.чл. 7, 12, 13, 235 и 236, ал. 2 ГПК – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неразглеждане на нито едно от направените с въззивната жалба доводи и възражения. Поддържа се и противоречие с чл. 31, изр. 1 ЗН, вр. чл. 41 ЗУТ, тъй като при изчисляване на чистия актив на наследството е включена стойност на постройки от допълващо застрояване (баня с тоалетна от 10 кв.м., лятна кухня с площ от 16 кв.м., складово помещение с площ от 10 кв.м., складово помещение с площ от 14 кв.м., стопанска постройка с площ от 10 кв.м., външна тоалетна с площ от 2 кв.м., складово помещение с площ от 9 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м.), които не са били самостоятелни обекти на собственост, обслужвали са жилищата на първия и втория етаж от двуетажната жилищна сграда и не са притежавани от наследодателите към смъртта им, което е довело до математически погрешен извод за ненакърняване на запазената част на Б. П. от наследството на Ф. П. и от наследството на П. П., както и до неправилния извод, че вторият етаж от жилищната сграда следва да се допусне до делба. Твърди се, че въпросът дали описаните постройки на допълващо застрояване са самостоятелни обекти на собственост и са притежавани от наследодателите към смъртта им е от значение и при определяне на участниците в съсобствеността и квотите им досежно същите. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Ответниците по касационната жалба В. П. Б. и И. С. Б., чрез адв. Д. М. З., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и искат потвърждаването му.
С определение № 427 от 3. 08. 2018 г. по гр. д. № 3454/2017 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправни въпроси.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
Отговори на въпросите са дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4. 01. 2001 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Въззивният съд е длъжен, като инстанция по същество, да разгледа всички възражения и доводи на страните, направени с въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на делото, като изложи собствени мотиви към решението. Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания и възражения.
По основателността на касационната жалба.
Пред настоящата инстанция делбеното производство в първата му фаза е висящо в частта относно предявения от С. Б. М. и В. Б. П.-М., правоприемници на починалия ищец Б. П. П., срещу В. П. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част на Б. П. П. от наследството на Ф. Б. П. и П. Б. П., чрез намаляване до размера необходим за допълване на запазената му част, на дарение на недвижим имот – втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ ....-им...., в кв. .... по плана на [населено място] чифлик, извършено с н.а. № 116, том III, дело № .... г. на нотариус Б. А., от Ф. Б. П. и П. Б. П. в полза на Валерян П. Б., в частта с която е отхвърлен предявеният от С. Б. М. и В. Б. П.-М. против В. П. Б. иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН, за делба на втория етаж от описаната по-горе двуетажна жилищна сграда и в частта, с която е допусната делба само между С. Е. М. и В. П. Б., при квоти 1/4 ид.ч. за С. Е. М. и 3/4 идеални части за В. П. Б., на постройки на допълващо застрояване: баня с тоалетна с площ 10 кв.м., лятна кухня с площ от 16 кв.м., складово помещение с площ от 10 кв.м., складово помещение с площ от 14 кв.м., стопанска постройка с площ от 10 кв.м., външна тоалетна с площ от 2 кв.м. – всички по северозападната граница на описания имот, складово помещение с площ от 9 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м. – и двете на югоизточната имотна граница
По делото е установено от фактическа страна следното:
Ф. Б. П. е починала на 14. 03. 2008 г. и е оставила за законни наследници съпруг П. Б. П. и деца В. П. Б., Б. П. П. и В. П. П.. П. Б. П. починал на 30. 05. 2010 г. и оставил за наследници децата си В. П. Б., Б. П. П. и В. П. П.. На 19. 11. 2014 г., след предявяване на иска и в хода на първоинстанционното производство, е починал ищецът Б. П. П. и е оставил за наследници съпругата си С. Б. М. и дъщеря си В. Б. П. – М..
На 28. 07. 1969 г. между СОНС – [населено място] и П. Б. П. е сключен договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя, с който на П. Б. П. е отстъпено право на строеж върху държавен парцел .... – им. ...., в кв. .... по плана на [населено място] чифлик, с площ от 890 кв.м., на жилищна и други сгради съобразно одобрен план. Строителството е извършено въз основа на архитектурен проект № 285, одобрен на 27. 05. 1970 г. на името на П. Б. и преутвърден на 7. 06. 1971 г., предвиждащ построяване на двуетажна еднофамилна жилищна сграда, включваща на първия етаж дневна, столова, кухненски бокс, тоалетна и херметизирано помещение, а на втория етаж – три спални, баня и дрешник.
Строителството е извършено в отклонение на проекта. Първият етаж включва коридор и четири самостоятелни стаи, две от които са обособени като самостоятелни кухни с трапезарии, и едно складово помещение. На етажа липсва санитарен възел. Вторият етаж включва коридор, спалня, дневна, трапезария с кухня. И на втория етаж липсва санитарен възел. За всеки от етажите има осигурен самостоятелен достъп. Главният вход е от изток – външни стоманобетонни стълби и стълбищна площадка, затворена и остъклена на винкелови рамки. Плътна метална врата отделя външните стълби от стълбищната площадка. Външните стълби също са покрити с покрив от метална конструкция и LТ-ламарини. На първия етаж има и външни стълби към западната тераса и към южната тераса.
В дворното място, на северозападната граница, били построени от общите наследодатели външна тоалетна с площ от 2 кв.м. и стопанска постройка от 10 кв.м. (кокошарник и свинарник). Впоследствие по протежението на същата имотна граница са построени и гараж с пристройка с площ от 18 кв.м., баня с тоалетна от 10 кв.м., лятна кухня с площ от 16 кв.м., складово помещение с площ от 10 кв.м., складово помещение с площ от 14 кв.м. За същите има издадени удостоверения за търпимост № 25/13. 03. 2014 г. и № 94-В-201/31. 05. 2013 г. на името на В. П.. Над гаража има построена и баня с площ 10 кв.м., без строителни книжа и без данни за година на построяването й. За същата няма издадено удостоверение за търпимост, но вещото лице счита, че би могла да се определи като търпим строеж при установяване на свързано застрояване на сградите от основното застрояване в двата съседни урегулирани поземлени имота.
По югоизточната имотна граница са построени гараж с пристройка с площ от 15 кв.м., складово помещение с площ от 9 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м., за които е издадено удостоверение за търпимост № 94-Б-151/10. 11. 2012 г. по искане на Б. П..
С н.а. № 161/31. 03. 1975 г. П. и Ф. П. дарили на синовете си Б. и В. П. първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда (по 1/2 ид.ч. на всеки от тях), ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата (по 1/4 на всеки от тях).
На 30. 06. 1985 г. В. П. Б. сключил граждански брак с И. С. Б..
С н.а. № .... г. П. и Ф. П. продали на Валерян П. 1/3 ид.ч. от придобито от тях правото на строеж на лятна кухня, стопанска постройка, гараж „и други подобрения необходими за семейството“ върху процесното дворно място, което право на строеж приобретателят да упражни съобразно утвърден строителен план. Не е доказано възражението на В. П. да е реализирал така учреденото му право на строеж чрез построяване на постройките на допълващо застрояване по северозападната имотна граница. Според преобладаващата част от свидетелските показания същите са били изградени 1982 г. Самият В. П. е декларирал изграждането им през 1976 г. (по повод подадено искане за издаване на удостоверение за търпимост) и през 1984 г. (при подаване на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ), а едва след предявяване на иска е декларирал построяването им през 1989 г. (по повод издаване на второ удостоверение за търпимост).
С н.а. № .... г. П. и Ф. П. дарили на В. П. втория етаж от двуетажната жилищна сграда, представляващ самостоятелно жилище, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж.
С н.а. № 43/24. 07. 2009 г. Б. П. П. дарил на внука си С. Е. М. 1/2 идеална част от първия етаж от двуетажната жилищна сграда, представляващ самостоятелно жилище с площ от 85 кв.м., ведно с 1/4 идеална част от общите части на сградата.
С помощта на съдебно-оценителни експертизи е определена стойността на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, на двата гаража и на постройките на допълващото застрояване към март 2008 г. (смъртта на Ф. П.) и към май 2010 г. (смъртта на П. П.). Стойността на гаража с пристройка от 18 кв. на северозападната граница възлиза на 3680 лв. към 14. 03. 2008 г. и на 3500 лв. към 30. 05. 2010 г. Стойността на гаража с пристройка от 15 кв.м. на югоизточната граница възлиза на 5120 лв. към 14. 03. 2008 г. и на 4650 лв. към 30. 05. 2010 г. (заключение вх. № 10117/28. 04. 2016 г. на в.л. инж. В.). Стойността на постройките на допълващото застрояване без гаражите възлиза на 9660 лв. към 14. 03. 2008 г. и на 8331 лв. към 30. 05. 2010 г. (заключение вх. № 10117/28. 04. 2016 г. на в.л. инж. В.). Стойността на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата към 14. 03. 2008 г. възлиза на 18921 лв., а към 30. 05. 2010 г. възлиза на 16575 лв. (заключение вх. № 2428/27. 03. 2017 г. на в.л. Е. З.-С., прието във въззивното производство). Стойността на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, без стойността на извършените от В. Б. след подаряването (след смъртта и на двамата наследодатели) подобрения, към 14. 03. 2008 г. възлиза на 22978 лв., а към 30. 05. 2010 г. възлиза на 20623 лв. (заключение вх. № 2428/27. 03. 2017 г. на в.л. Е. З.-С., прието във въззивното производство).
Със свидетелски показания и експертиза са установени по вид и стойност извършените от В. Б. след дарението строително-ремонтни дейности на втория етаж от двуетажната жилищна сграда (подобренията са извършени след смъртта и на двамата наследодатели).
При тези данни районният съд е приел, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователен, запазените части на Б. П. от наследството на Ф. П. и от наследството на П. П. не са накърнени с извършеното от двамата наследодатели дарение на втория етаж в полза на В. П.. При определяне стойността на оставеното от наследодателите имущество по реда на чл. 31, изр. 1 ЗН, в същото са включени двата гаража и постройките на допълващото застрояване по северозападната и по югоизточната граници, описани по-горе. Предвид неоснователността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е прието, че искът за делба на втория етаж е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Етажът е собственост на В. П., придобит на основание договор за дарение, сключен с Ф. и П. П., с н.а. .... г. Прието е, че следва да се допусне делба на първия етаж от двуетажната жилищна сграда и на постройките на допълващото застрояване между В. Б. и С. М., при дялове за жилището на първия етаж - по 1/2 идеална част за всеки от тях, а за постройките на допълващо застрояване без гаражите – при квоти 3/4 за В. П. и 1/4 за С. М., каквито са и дяловете им в общите части на сградата. Прието е, че В. П. е придобил 1/2 идеална част от първия етаж и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата на основание договор за дарение, сключен с н.а. № 161/1975 г., а С. М. е придобил 1/2 идеална част от първия етаж и 1/4 идеална част от общите части на сградата с договор за дарение, сключен с н.а. № .... г. с Б. П., а последният е придобил дарената идеална част с договор за дарение, сключен с н.а. № .... г. Прието е, че В. П. притежава общо 3/4 ид.ч. от общите части на сградата, а С. М. – 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, поради което при тези дялове следва да се допусне делба на постройките от допълващото застрояване.
Окръжният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваните части, с които е отхвърлен искът по чл. 30, ал. 1 ЗН, е отхвърлен искът за делба на втория етаж, а делбата на постройките на допълващото застрояване е допусната между В. П. и С. М., при дялове, съответно, 3/4 и 1/4.
Основателно е оплакването на касаторите, че не е обсъден доводът, съдържащ се във въззивната жалба на С. Б. М. и В. Б. П.-М., че постройките на допълващото застрояване, които не са самостоятелни обекти на собственост, не следва да се остойностяват като имущество, оставено от наследодателите към смъртта им, тъй като не са притежавани от тях. Необсъждайки това възражение, въззивният съд е нарушил чл. 236, ал. 2 ГПК и указанията по прилагането му, дадени със задължителната съдебна практика (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4. 01. 2001 г. на ОСГТК на ВКС), както и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която въззивният съд е длъжен, като инстанция по същество, да разгледа всички възражения и доводи на страните, направени с въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на делото, като изложи собствени мотиви към решението. Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания и възражения.
Законосъобразно е становището на касаторите, че постройките на допълващото застрояване, които не са самостоятелни обекти на собственост, не следва да се остойностяват като имущество, оставено от наследодателите към смъртта им. Към смъртта си наследодателите са били собственици само на гараж с пристройка от 18 кв.м., находящ се на северозападната имотна граница и на гараж с пристройка от 15 кв.м., находящ се на югоизточната имотна граница, които постройки са съставлявали самостоятелни обекти на собственост. Други имущества не са притежавали. Постройките на допълващото застрояване, непредставляващи самостоятелни обекти на собственост и нямащи самостоятелно предназначение, а предназначени да обслужват основното застрояване (в случая двата жилищни обекта към двуетажната жилищна сграда) следват собствеността на сградата и са станали собственост на собствениците на сградата – В. П. (собственик на втори етаж, на 1/2 ид.ч. от първия етаж и на 3/4 ид.ч. от общите части на сградата) и Б. П. (собственик на 1/2 ид.ч. от първи етаж и на 1/4 ид.ч. от общите части на сградата), който впоследствие е дарил правата си на своя внук С. М.. Затова, при формиране на чистия актив на наследството по реда на чл. 31, ал. 1, изр. 1 ЗН (стойността на имуществото на наследодателя към смъртта му, от което се приспадат задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН) следва да се остойностят само двата гаража, без постройките на допълващото застрояване, непредставляващи самостоятелни обекти на собственост и предназначени да обслужват жилищните обекти в двуетажната жилищна сграда - баня с тоалетна с площ 10 кв.м., лятна кухня с площ от 16 кв.м., складово помещение с площ от 10 кв.м., складово помещение с площ от 14 кв.м., стопанска постройка с площ от 10 кв.м., външна тоалетна с площ от 2 кв.м. – всички по северозападната граница на имота, складово помещение с площ от 9 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м. – и двете на югоизточната имотна граница.
Независимо от така допуснатото процесуално нарушение, законосъобразен се явява крайният извод на въззивния съд за правилност на първоинстанционния акт, с който е отхвърлен искът по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от Б. П., на чието място са конституирани по реда на чл. 227 ГПК В. Б. П.-М. и С. Б. М., против В. П.. Съображенията за това са следните:
Ф. П. е починала на 14. 03. 2008 г. и е оставила като наследници съпруга си П. П. и децата си В., Б. и В. П., поради което и съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН, разполагаемата част от наследството възлиза на 1/6, а запазената част на Б. П. – на 5/24. Към смъртта на наследодателите притежаваното от тях имущество се изчерпва с право на собственост върху двата гаража, придобити при условията на съпружеска имуществена общност. Половината от стойността на гаражите към 14. 03. 2008 г. е възлизала на 4400 лв. (1/2 от 8800 лв.) Няма данни за притежание на друго имущество и за задължения, включително и по чл. 12, ал. 2 ЗН, поради което посочената сума е стойността на чистия актив на наследството.
Към същата следва да се прибавят извършените от наследодателката дарения според състоянието им към подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството (чл. 31, изр. 2). Наследодателката е дарила на синовете си 1/2 идеална част от първия етаж на жилищната сграда (1/4 на Б. и 1/4 на В.), ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата (1/8 на Б. и 1/8 на В.), като стойността на дарените обекти към 14. 03. 2008 г. възлиза общо на 9460, 50 лв. (1/2 от 18921 лв.). Дарила е само на В. П. 1/2 ид.ч. от втория етаж и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, като стойността на обекта без извършените от В. П. след подаряването (след смъртта и на двамата родители) подобрения към откриване на наследството възлиза на 11489 лв. (1/2 от 22978 лв.). Заедно с правата си върху жилищната сграда, наследодателката е дарила и 1/2 ид.ч. от постройките на допълващото застрояване, без гаражите, на стойност 4830 лв. (1/2 от 9660 лв.). Както бе посочено по-горе, тези постройки не са самостоятелни обекти на собственост, нямат самостоятелно предназначение, обслужват жилищните обекти и следват същите. При определяне стойността на първи и втори етаж към 14. 03. 2008 г. и към 20. 05. 2010 г. следва да се кредитира заключение вх. № 2428/27. 03. 2017 г. на в.л. Е. З.-С., прието във въззивното производство, тъй като вещото лице е определило стойността на жилищните обекти, използвайки два метода – на вещната стойност и на пазарните аналози, съобразило се е с всички фактори от значение при определяне действителната пазарна цена и е определило т.нар. „претеглена пазарна стойност“ (50 % по метода на възстановителната стойност и 50 % по метода на пазарните аналози).
Стойността на масата по чл. 31 ЗН възлиза на 30179, 50 лв. (4400 лв. + 9460, 50 + 11489 + 4830). Стойността на 1/6 разполагаема част – на 5029, 92 лв., стойността на 5/24 запазена част на Б. П. – 6287, 40 лв.
В полза на Б. П. е направено дарение на 1/4 ид.ч. от първия етаж на сградата, ведно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата (4730, 25 лв.) и 1/8 ид.ч. от постройките на допълващото застрояване, (1207, 50 лв.), всичко на обща стойност 5937, 75 лв. Чрез наследяване по закон получава 1100 лв. от чистия актив на наследството (1/4 от 4400 лв.).
След като стойността на запазената част възлиза на 6287, 40 лв., а сборът от стойностите на дареното от наследодателката и полученото по наследство от нея възлиза общо на 7037, 75 лв. (5937, 75 лв. + 1100 лв.), то запазената част на Б. П. от наследството на Ф. П. не е накърнена с извършеното от нея дарение.
П. П. е починал на 30. 05. 2010 г. и е оставил като наследници децата си В., Б. и В. П., поради което и съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН, разполагаемата част от наследството възлиза на 1/3, а запазената част на Б. П. – на 2/9 (2/3 : 3). Към смъртта си наследодателят е притежавал 1/2 идеална част от гаражите на основание прекратена със смърт съпружеска имуществена общност и 1/8 ид.ч. от гаражите, придобита по наследство от съпругата му Ф. П., общо – 5/8 идеални части. Стойността на 5/8 ид.ч. от гаражите към 30. 05. 2010 г. е възлизала на 5093, 75 лв. (5/8 от 8150 лв.). Няма данни за притежание на друго имущество и за задължения, включително и по чл. 12, ал. 2 ЗН, поради което посочената сума е стойността на чистия актив на наследството.
Към същата следва да се прибавят извършените от наследодателя дарения според състоянието им към подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството (чл. 31, изр. 2). Наследодателят е дарил на синовете си 1/2 идеална част от първия етаж на жилищната сграда (1/4 на Б. и 1/4 на В.), ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата (1/8 на Б. и 1/8 на Валерян), като стойността на дареното към 30. 05. 2010 г. възлиза общо на 8287, 50 лв. (1/2 от 16575 лв.). Дарил е само на В. П. 1/2 ид.ч. от втория етаж и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, като стойността на обекта без извършените от В. П. след подаряването (след смъртта и на двамата родители) подобрения към откриване на наследството възлиза на 10311, 50 лв. (1/2 от 20623 лв.). Заедно с правата си върху жилищната сграда, наследодателят е дарил и притежаваната 1/2 ид.ч. от постройките на допълващото застрояване, без гаражите, на стойност 4165, 50 лв. (1/2 от 8331 лв.), тъй като тези постройки не са самостоятелни обекти на собственост, нямат самостоятелно предназначение, обслужват жилищните обекти и следват същите.
Стойността на масата по чл. 31 ЗН възлиза на 27858, 25 лв. (5093, 75 лв. + 8287, 50 лв. + 10311, 50 лв. + 4165, 50 лв.). Стойността на 1/3 разполагаема част – на 9286, 08 лв., стойността на 2/9 запазена част на Б. П. – на 6190, 72 лв.
В полза на Б. П. е направено дарение на 1/4 ид.ч. от първия етаж на сградата, ведно с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и 1/8 ид.ч. от постройките на допълващото застрояване, на стойност 5185, 13 лв. (4143, 75 лв. + 1041,38 лв.). Чрез наследяване по закон Б. П. получава 1697, 92 лв. от чистия актив на наследството.
След като стойността на запазената част от наследството на П. П. възлиза на 6190, 72 лв., а сборът от стойностите на дареното от наследодателя и полученото по наследство от него възлиза общо на 6883, 05 лв. (5185, 13 + 1697, 92 лв.), което надхвърля по размер стойността на запазената част, то същата не е накърнена с извършеното от П. П. в полза на В. П. дарение.
Тъй като допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не е повлияло на правилността на крайния извод за неоснователност на исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН, то въззивното решение следва да бъде потвърдено в частта потвърждаваща първоинстанционния акт в частта, с която тези искове са отхвърлени.
С оглед правилността на решението в частта по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и с оглед обусловеността на иска по чл. 69 ЗН за делба на втория етаж от двуетажната жилищна сграда от изхода на делото по исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършеното от двамата наследодатели дарение на този етаж в полза на В. П., правилно е въззивното решение и в частта потвърждаваща първоинстанционния акт в частта, с която е отхвърлен искът за делба на втория етаж от двуетажната жилищна сграда. Същият е собственост само на В. П., придобит на основание договор за дарение, сключен с н.а. 116/2016 г.
Решението е правилно и в частта, с която постройките на допълващото застрояване - баня с тоалетна от 10 кв.м., лятна кухня с площ от 16 кв.м., складово помещение с площ от 10 кв.м., складово помещение с площ от 14 кв.м., стопанска постройка с площ от 10 кв.м., външна тоалетна с площ от 2 кв.м., складово помещение с площ от 9 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м. са допуснати до делба само между С. М. и В. Б., при квоти 1/4 за С. М. и 3/4 за В. Б.. Както бе посочено по-горе, постройките на допълващото застрояване, непредставляващи самостоятелни обекти на собственост и нямащи самостоятелно предназначение, а предназначени да обслужват основното застрояване (в случая двата жилищни обекта към двуетажната жилищна сграда) следват собствеността на сградата и са станали собственост на собствениците на сградата – В. П. (собственик на целия втори етаж, на 1/2 ид.ч. от първия етаж и на 3/4 ид.ч. от общите части на сградата) и Б. П. (собственик на 1/2 ид.ч. от първи етаж и на 1/4 ид.ч. от общите части на сградата). Дяловете им в съсобствеността са 3/4 ид.ч. за В. П. и 1/4 ид.ч. за С. М..
Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за настоящата инстанция. Няма и твърдения и данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 07. 06. 2017 г., поправено с решение от 12. 07. 2017 г. и с решение № 77 от 10. 04. 2018 г., и трите постановени по в. гр. д. № 608/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 545 от 14. 10. 2016 г. по гр. д. № 1513/2013 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Б. М. и В. Б. П.-М., правоприемници на починалия ищец Б. П. П., срещу В. П. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част на Б. П. П. от наследството на Ф. Б. П. и П. Б. П., чрез намаляване до размера необходим за допълване на запазената му част, на дарение на недвижим имот – втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ ....-им...., в кв. .... по плана на [населено място] чифлик, извършено с н.а. № ...., том ...., дело № .... г. на нотариус Б. А., в частта с която е отхвърлен предявеният от С. Б. М. и В. Б. П.-М. против В. П. Б. иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН, за делба на втория етаж от описаната по-горе двуетажна жилищна сграда и в частта с която е допусната делба между С. Е. М. и В. П. Б., при квоти 1/4 ид.ч. за С. Е. М. и 3/4 идеални части за В. П. Б., на постройки на допълващо застрояване: баня с тоалетна с площ 10 кв.м., лятна кухня с площ от 16 кв.м., складово помещение с площ от 10 кв.м., складово помещение с площ от 14 кв.м., стопанска постройка с площ от 10 кв.м., външна тоалетна с площ от 2 кв.м. – всички по северозападната граница на описания имот, складово помещение с площ от 9 кв.м. и стопанска постройка с площ от 12 кв.м. – и двете на югоизточната имотна граница.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: