1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 518 София, 03.11.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 1240 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, във връзка с чл.619, ал.3 ГПК. С определение № 444 от 03.10.2016 г. по ч.гр.д. № 3599/2016 г. на ВКС, IV г.о. частично е отменено постановеното по настоящото дело определение № 159 от 04.04.2016 г. и делото е върнато за произнасяне по частната жалба на [фирма] (Ц.) срещу определение № 22562 от 23.11.2015 г. по ч.гр.д. № 10061/2015 г. на Софийски градски съд в частта, в която е потвърдено разпореждане от 16.04.2014 г. по ч.гр.д. № 36417/2013 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на искането по чл.619 ГПК за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане по Регламент (ЕО) 805/2004 г. срещу К. А. Ц.. Частната касационна жалба на Ц. съдържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като независимо, че е предпоставено от заповедното производство, производството по чл.619 ГПК е самостоятелно и предоставя възможност на кредитора, чрез издаден публичен документ да удовлетвори вземането си, за което има издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. В изложение към частната касационна жалба се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по обуславящия изхода на делото въпрос, изключени ли са заповедите за незабавно изпълнение от приложното поле на чл.619 ГПК, с оглед изискванията на Регламент (ЕО) № 805/2004 г. Изложени са съображения, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да потвърди отхвърлянето на молбата на Ц. за издаване на удостоверение по чл.619 ГПК за европейско изпълнително основание за безспорно вземане по Регламент (ЕО) № 805/2004 г., въззивният съд е приел, че издадената заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу К. А. Ц. по гр.д. № 36417/2013 г от Софийски районен съд, не установява наличие на безспорно вземане по смисъла на чл.3 от Регламент (ЕО) № 805/2004 г., тъй като „не са налице минималните изисквания за процедурите относно безспорните вземания”. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване следва да се допусне по поставения въпрос, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва формирана задължителна практика на ВКС. Съгласно чл.3, т.1 от Регламент (ЕО) № 805/2004 г., регламентът се прилага за решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания, а според разпоредбата на чл.4 от Регламент (ЕО) № 805/2004 г., "решение" за целите на този нормативен акт е всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава-членка, независимо от названието на това решение, включително декрет, заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и разходите на длъжностно лице на съда. От посочените разпоредби следва, че наименованието на акта не е от определящо значение, с оглед терминологичните различия на националните законодателства, за да бъдат удостоверени като европейско изпълнително основание за безспорни вземания. Решаващо значение за прилагане на Регламент (ЕО) № 805/2004 г. има безспорността на вземането, т.е. дали подлежи на принудително изпълнение в държавата по произход и спазени ли са минималните изисквания по глава III от Регламента. От систематичното тълкуване на чл.3, вр. с чл.4 и чл.6 от Регламент (ЕО) № 805/2004 г. следва, че безспорно е вземането, което е признато с акт, представляващ изпълнително основание по националното законодателство на държавата - членка, което не се оспорва от длъжника изрично или с оглед на процесуалното му поведение и въведените минимални стандарти по глава III от Регламента. Заповедта за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК е съдебно изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК, но ако длъжникът е възразил срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК, независимо дали възражението спира принудителното изпълнение, издадената заповед не може да послужи като основание за издаване на европейско изпълнително основание по Регламент (ЕО) № 805/2004 г. В този случай, от процесуалното поведение на длъжника, който е подал възражението следва, че вземането се оспорва от него и не може да се счита за „безспорно” по смисъла на чл.3 от същия Регламент (ЕО) № 805/2004 г. Когато заповедта за изпълнение е стабилизирана от външна страна, т.е. не е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК, молбата по чл.619 ГПК следва да се уважи, освен ако към момента на разглеждането на молбата не е в ход процедура по оспорване на вземането по реда на чл.423 ГПК или ако връчването не е съобразено със стандартите по глава III от Регламент (ЕО) № 805/2004 г., независимо от това дали то е редовно по правилата на националното законодателство. В случая е проведено заповедно производство и е издадена заповед по чл.417 ГПК за незабавно изпълнение срещу К. А. Ц.. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена в канцеларията на ЧСИ Г. Д. на 28.11.2013 г. „на ръка”, чрез брат му Л. Ц., който е и поръчител на вземането, за което е издадена заповедта. В разписката удостоверяваща връчването е отбелязано, че длъжникът живее и работи в чужбина, като в същата разписка е посочено, че адресът е бил посетен на 11.11.2013 г. и 19.11.2013 г. и е залепено уведомление. За последните действия не са представени други разписки. Предвид изложените обстоятелства, съставената на 28.11.2013 г. разписка не може да удостовери извършените по-рано на 11.11.2013 г. и 19.11.2013 г. действия на връчителя. Връчването на съобщения следва да се удостоверят с писмен свидетелстващ документ от длъжностното лице, което е натоварено да извършва действия по връчването със задължение да отразява фактите извършени пред него или от него непосредствено към датата на връчване. От данните по делото не се установява връчване на адреса на длъжника при спазване разпоредбите на ГПК – съобщението е връчено на неговия брат, без да са налице хипотезите на чл.39 и чл.46 ГПК. Л. А. Ц. е получил съобщението, но е солидарно задължен с главния длъжник и има противоречиви интереси с него, поради което извършените чрез него действия в този случай не са съобразени със закона. При тези съображения, настоящият състав на ВКС намира, че връчването на К. А. Ц., извършено в канцеларията на съдебния изпълнител на 28.11.2013 г. чрез неговия брат, не отговаря на минималните изисквания на глава III, чл.14 от Регламент (ЕО) № 805/2004 г., поради което правилно е било отказано издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22562 от 23.11.2015 г. по ч.гр.д. № 10061/2015 г. на Софийски градски съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 22562 от 23.11.2015 г. по ч.гр.д. № 10061/2015 г. на Софийски градски съд в частта, в която се отхвърля искането по чл.619 ГПК за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане по Регламент (ЕО) 805/2004 г. срещу К. А. Ц.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.