Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 11.07.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 165 по описа за 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молба на [фирма], [населено място], чрез управителя му Й. Т. Р., за отмяна на влязлото в сила решение от 16.07.2009 год. по гр. д. № 189/2009 год. на Пещерския районен съд, оставено в сила с решение от 25.11.2009 год. по гр. д. № 800/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлен иска му срещу [община] за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот: незастроено дворно място с площ 1342 кв. м., съставляващо част от УПИ * , в кв. 28 по плана на [населено място], при посочените граници. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства относно установяване твърдяното от него по време на висящността на производството правоприемство от Д. „Б.” – П., въз основа на което е претендирал установяване на правото му на собственост върху спорния имот – решение на дирекционния съвет на предприятието, отчетен доклад за стопанската дейност на Д. „Б.”, [населено място] за 1970 год., прекратяването му като юридическо лице от датата на обнародване на решението за регистриране на фирма „М.”, съгласно Приложение № 1 към решение № 233, която фирма поема активите и пасивите му, като част от състава на прекратеното СО „Б.” – С., към 31.10.90 год., заповед № РД-17-182 от 22.07.94 год. за преобразуване на [фирма] – П. чрез отделяне на изкупвателно-търговските бази в П., В. и П., като се образуват Е. с държавно имущество - по приложение № 3 - [фирма]-П., със седалище [населено място], правоприемник на активите и пасивите към 11.04.94 год., историческа справка на предприятието. Ответникът – [община] не е взел становище. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на молителя, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения установителен иск, въззивният съд приел, че дружеството, ищец не е доказало активната си материалноправна легитимация за собственик на спорния имот по силата на правоприемство от Д. „Б.” – П.. Позовал се е на представените в хода на делото доказателства, установяващи правоприемството на [фирма] от „И.-т. б.” П., поделение на „М.-КК”, Е., [населено място] по разделителния протокол от 1994 год., но липсвали доказателства последното да е правоприемник на Д. „Б.”, П.. В настоящето производство молителят е представил доказателства относно твърдяното в хода на висящото производство правоприемство от предприятието, на което през 1967 год. е било учредено право на строеж за складова база – Д. „Б.”, П.. Същите са нови такива, тъй като не са били представени по време на висящото производство от страна на ищеца, поради невъзможността му да се снабди своевременно с тях с оглед местонахождението им в ТД „Архиви”, „Териториален архив”, П., откъдето същият се е снабдил с тях след влизане в сила на решението. Установените с тези писмени доказателства обстоятелства за наличие на правоприемство са относими към твърденията на ищеца по време на производството и установяват обстоятелствата, които са съществували към този момент, поради което имат съществено значение за спора за установяване правото на собственост върху имота, който според молителя е собственост на праводателя му. Поради това и следва извод за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което представените в настоящето производство писмени доказателства следва да бъдат приобщени към доказателствения материал и преценени във връзка с доводите за наличие на правоприемство между ищеца и предприятието, на което е било предоставено право да построи складова база върху съответния терен, след предаване на части от него на друго предприятие. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 564 от 25.11.2009 год. по гр. д. № 800/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 16.07.2009 год. по гр. д. № 189/2009 год. на Пещерския районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: