1 Р Е Ш Е Н И Е № 37 Гр. София, 15 февруари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора П. Маринова като разгледа докладваното от съдия Атанасова наказателно дело № 7/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на н. ч. д. № 348/2015 год. по описа на Окръжен съд – Русе и за отмяна на постановеното по делото определение № 343/15. 07. 2015 год. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа предложението по изложените в него съображения. Пледира да бъде възобновено производството по делото и да бъде отменен постановеният по него съдебен акт. Осъденият Д. Д. моли съда да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното производство. Служебният защитник на осъдения счита, че искането е неоснователно по съображения, че именно прокуратурата е сезирала окръжния съд с искане за прилагане на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 2 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С определение № 343/15. 07. 2015 год. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК на осъдения Д. И. Д. е наложено най-тежкото измежду наказанията, определени с определение за одобряване на споразумение по н. о. х. д. № 1960/2013 год. на Районен съд – Русе и с присъда по н. о. х. д. № 368/2014 год. на Окръжен съд – Русе, а именно: десет години лишаване от свобода. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип и е зачел предварителното задържане и изтърпяната част от наказанията по посочените наказателни дела. Определението не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 30. 07. 2015 год. За да постанови определението си, окръжният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК. Цитираната разпоредба предвижда, че съдът налага най-тежкото измежду определените наказания само когато деецът е извършил няколко престъпления в условията на съвкупност, т. е. преди да има влязъл в сила съдебен акт за кое да е от престъпните посегателства. Извършването на ново престъпление след като по отношение на дееца вече има постановена влязла в сила присъда обосновава неприложимост на посочената правна норма. Коментираният казус е точно такъв. Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост по отношение на Д. Д. са постановени общо петнадесет присъди, като първите тринадесет от тях са влезли в сила в периода 2000 год. – 2008 год., касаят деяния, извършени от осъдения в периода 1999 год. – 2008 год. и са групирани в три групи. Последните две осъждания на Д., които са и предмет на настоящото дело, са както следва: - С определение за одобряване на споразумение по н. о. х. д. № 1960/2013 год. на Районен съд – Русе е признат за виновен за престъпление по чл. 343 В, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено на 27. 04. 2013 год., като му е наложено наказание пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година. Определението е влязло в сила на 01. 11. 2013 год. - С присъда № 32/15. 09. 2014 год., постановена по н. о. х. д. № 368/2014 год. Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 02. 12. 2013 год. Съдебният акт е влязъл в сила на 04. 06. 2015 год. Видно е, че деянието, за което е постановена втората присъда, е извършено един месец след като е влязло в сила определението, с което Русенският районен съд е одобрил споразумението по н. о. х. д. № 1960/2013 год. При наличието на това обстоятелство контролираната инстанция е следвало да остави без уважение искането за кумулиране на двете наказания. Като е наложил най-тежкото измежду двете наказания без да са налице предпоставките за това, окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Обстоятелството, че е бил сезиран с искане от прокурора не го освобождава от задължението му да провери дали са изпълнени императивните изисквания на чл. 23 от НК. Изложеното налага да бъде възобновено наказателното производство и атакуваното определение да бъде отменено. Тъй като законосъобразното решаване на делото предполага утежняване положението на осъденото лице, касационната инстанция не би могла да се произнесе по същество, а следва да върне същото на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане окръжният съд следва да съобрази, че осъденото лице е задържано за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и съгласно чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК защитата му е задължителна. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА н. ч. д. № 348/2015 год. по описа на Окръжен съд – Русе. ОТМЕНЯ определение № 343/15. 07. 2015 год., с което на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК на осъдения Д. И. Д. е наложено най-тежкото измежду наказанията, определени с определение за одобряване на споразумение по н. о. х. д. № 1960/2013 год. на Районен съд – Русе и с присъда по н. о. х. д. № 368/2014 год. на Окръжен съд – Русе, а именно: десет години лишаване от свобода. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Русе за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.