Ключови фрази
Касационни дела от частен характер чл. 346, т. 4 НПК * граждански иск в наказателното производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 431

София, 11 декември 2012 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
КАПКА КОСТОВА
при секретар: Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 1359/2012 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по касационна жалба на частния тъжител А. Я. М. срещу въззивно решение № 7/13.06.2012 г., постановено по ВНЧХД № 1341/2011 г. от Окръжния съд – Стара З..
В касационната жалба се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 307 от НПК при прекратяване на производството по предявения граждански иск. Направено е искане за отмяна на решението в частта, с която е постановено прекратяване на производството по гражданския иск и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.
В съдебното заседание частният тъжител М. не се явява, редовно призован. Не се явява и неговият повереник.
Подсъдимата С. Т. Ж. не се явява, редовно призована. Представлява се от процесуален представител.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. С първоинстанционната присъда № 17/14.02.2011 г., постановена по НЧХД № 83/2009 г. от Районния съд – Елхово, подсъдимата С. Т. Ж. е била призната за невинна в това, че през месец юни 2008 г. е разпространила позорни за честта и достойнството на тъжителя М. обстоятелства, като му е приписала престъпления, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 2 във вр. с чл. 147 от НК. Отхвърлен е предявеният срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 10 000 лева, представляваща претендираното от частния тъжител обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от частния тъжител М., като след промяна на местната подсъдност е било образувано въззивно производство пред Окръжния съд – Стара Загора. С атакуваното сега решение окръжният съд на основание чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т. 5, във вр. с чл. 2, ал.2 от НК, във вр. с чл. 307 във вр. с чл. 289, ал.2, във вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК е отменил изцяло обжалваната присъда и е прекратил производството по делото както в наказателната, така и в гражданската част.
ІІ. Правилно, основавайки се на разпоредбата на чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК, при направено искане от подсъдимата Ж., въззивният съд е приложил института на абсолютната давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 2 във вр. с чл. 147 от НК, водено срещу нея. Съдът е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил производство по делото както в наказателната, така и в гражданската част.
Срещу прекратяването на производството по гражданския иск касаторът е изложил обилни съображения, почерпени от изрично посочени в жалбата конкретни решения на Върховния касационен съд. Цитираните решения са израз на вече оформилата се преобладаваща съдебна практика по спорния въпрос – допустимостта и разглеждането на гражданския иск в наказателното производство, независимо от настъпването в хода на процеса на основанията за погасяване на наказателната отговорност за подсъдимия, каквото е и изтичането на срока за абсолютната давност за наказателно преследване.
Изразеното становище на ВКС, макар и в отделни решения, което становище настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, е концентрирано върху това, че в случаи като този, предмет на настоящето дело, с прекратяването на производството и по гражданския иск съществено се ограничават правата на гражданския ищец в наказателния процес по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК. Застъпено е виждането, че настъпването на давността след постановяване на първоинстанционната присъда, може да доведе до прекратяване на наказателното производство и отмяната й само в наказателната част. В гражданската част на присъдата, съдържаща произнасяне по гражданския иск, същата не може и не следва да се отменя тъй като този юридически факт (давността) не води до погасяване на гражданската отговорност. Присъдата, касаеща гражданския иск не може да бъде заличена по искане на дееца, тъй като давността не води до погасяване на неговата гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от НК се погасява единствено наказателното преследване и така се заличават само наказателноправните последици от деянието, докато гражданскоправните остават. Съдът не може да се произнесе повече по въпроса дали деянието е престъпление, но остава неговото задължение за произнасяне по въпроса дали то не е деликт, от който произтича гражданската отговорност на дееца. От така резюмираните съображения, получили израз в цитираната съдебна практика, настоящият съдебен не намира основание да се отклони. Затова приема, че въззивният съд, прекратявайки производството и по гражданския иск, е ограничил правата на гражданския ищец да получи произнасяне по гражданската си претенция, приета за разглеждане в наказателния процес. Допуснатото нарушение е отстранимо чрез отмяна на въззивното решение в частта, с която е отменена присъдата в гражданската част и в частта, с която е прекратено производството по гражданския иск. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на гражданския иск, предявен от касатора срещу подсъдимата Ж.. Предвид изхода на делото въззивният съд следва да се произнесе по направените разноски от частния тъжител и граждански ищец и в настоящето производство.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 7/ 13.06.2012 г., постановено по ВНЧХД № 1341/2011 г. от Окръжния съд – Стара З., в частта му, с която е отменена първоинстанционната присъда № 17 от 14.02.2011 г. на Районен съд - Елхово по НЧХД № 83/2009 г. в гражданската й част и е прекратено производството по гражданския иск.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане само в гражданската му част от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.