Р Е Ш Е Н И Е № 320 София 05.11.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1379/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Т., съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Б., срещу въззивно решение №185 от 20.09.2012 г. на Сливенския окръжен съд по гр. дело №258/2012 г., с което е потвърдено решение №176 от 28.02.2012 г. на Сливенския районен съд по гр. дело №4174/2011 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу В. И. М. и К. И. Т. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредитора И. К. Т. договор за дарение на недвижим имот от 12.08.2010г., сключен под формата на нотариален акт №***, том **, рег.№****, дело №238/2010г. на нотариус К. Т. с рег.№*** и район на действие Сливенския районен съд, с който К. И. Т. е дарил на сестра си В. И. М. следния свой собствен недвижим имот: 1/6 идeална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.**.*.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, административен адрес на имота: [населено място], [улица][жилищен адрес] като самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.**, с предназначение: жилище, апартамент, площ по документ 107.53кв.м., състоящ се от три стаи, трапезария, кухня, баня, тоалетна и антре, при съседни обекти: на същия етаж *****.***.**.*.**, под обекта *****.***-.**.*.**, над обекта *****.***.**.*.**, ведно с принадлежащо избено помещение №17, с площ 9.60 кв.м., заедно с 2.58% идеални части от общите части на сградата. Въззивният съд е приел, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответника К. И. Т.. С описаното по-горе отчуждаване на недвижим имот обаче няма увреждане на кредитора, защото длъжникът обективно притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД е неоснователен, защото няма увреждане на кредитора. Обстоятелството дали длъжникът К. И. Т. притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си е без правно значение, тъй като чрез извършеното разпореждане има намаляване на имуществото му. Ответниците по касационната жалба В. И. М., [населено място], и К. И. Т., [населено място], оспорват жалбата. С определение №507 от 16.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №185 от 20.09.2012 г. на Сливенския окръжен съд по гр. дело №258/2012 г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси за това дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е безспорно установено, че К. И. Т. с влязло в сила съдебно решение е осъден да заплаща на касатора издръжка. Към 12.08.2010 г. задължението е в размер на 8 400.92 лв. С договор за дарение на недвижим имот от 12.08.2010 г., сключен под формата на нотариален акт №***, том **, рег.№****, дело №238/2010г. на нотариус К. Т. с рег.№*** и район на действие Сливенския районен съд, К. И. Т. е дарил на сестра си В. И. М. 1/6 ид. част от собствения си апартамент, находящ се [населено място]. При тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. Ето защо съобразно изложеното по-горе трябва да се приеме, че с извършеното разпореждане ищецът е увреден независимо дали длъжникът К. И. Т. обективно притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си или не. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Въззивното решение трябва да се отмени и искът да се уважи като основателен.. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1230 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №185 от 20.09.2012 г. на Сливенския окръжен съд по гр. дело №258/2012 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на И. К. Т., съдебен адрес [населено място], на основание чл. 135 ЗЗД договор за дарение на недвижим имот от 12.08.2010г., сключен под формата на нотариален акт №***, том **, рег.№****, дело №238/2010 г. на нотариус К. Т. с рег.№*** и район на действие Сливенския районен съд, с който К. И. Т. е дарил на сестра си В. И. М. следния свой собствен недвижим имот: 1/6 идeална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.**.*.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №РД-18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на АК, административен адрес на имота: [населено място], [улица][жилищен адрес] като самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.**, с предназначение: жилище, апартамент, площ по документ 107.53кв.м., състоящ се от три стаи, трапезария, кухня, баня, тоалетна и антре, при съседни обекти: на същия етаж *****.***.**.*.**, под обекта *****.***.**.*.**, над обекта *****.***.**.*.**, ведно с принадлежащо избено помещение №17, с площ 9.60 кв.м., заедно с 2.58% идеални части от общите части на сградата. ОСЪЖДА В. И. М., [населено място], и К. И. Т., [населено място], да заплатят на И. К. Т., съдебен адрес [населено място], сумата 1230 лв. деловодни разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.