Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
София, 19.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2629/2020 година.

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба от Т. Г. Т., чрез адвокат Ф. И., срещу решение № 357 от 05.06.2020 г. по в.гр.д.№ 1178/2019 г. на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е потвърдено решение № 407 от 19.11.2019 г. по гр.д.№ 877/2018 г. на Районен съд-Червен бряг в частта, с която е уважен предявеният от П. З. С. и П. С. С. против Т. Г. Т. иск с правно основание чл.109 ЗС, като ответникът Т. Г. Т. е осъден да премахне западната част (включваща санитарен възел и остъкление) от незаконно построена сграда – лятна кухня, нанесена като обект с идентификатор ... в поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място] бряг, с административен адрес [населено място] бряг, [улица]. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на чл. 109 ЗС и поради необоснованост на извода на съда, че описаната реална част от постройката пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху процесния имот. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения негаторен иск. Претендират се разноски.
Ответниците по касационната жалба П. З. С. и П. С. С., в депозиран отговор, изразяват становище за неоснователност на същата, правилност на въззивното решение и искат потвърждаването му. Претендират разноски за касационната инстанция.
С определение № 9 от 14. 01. 2021 г. по гр. д. № 2629/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част (в частта по иска по чл. 109 ЗС) на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е влязло в сила в частта му по насрещния иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, с която е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място] бряг, с административен адрес [населено място], [улица], като е определено Т. Г. Т. да ползва самостоятелно незастроена реална част от 180 кв.м. в западната част на имота, нанесена със зелено и намираща се от запад на линията, минаваща по точките АБВГДЕЖЗИЙКЛМ на скицата на вещото лице инж. С. С., П. З. С. и П. С. С. да ползват самостоятелно незастроените 219 кв.м. в източната част на имота, неповдигнати в цвят, намиращи се на изток от линията, минаваща по точките АБОНЗИЙКЛМ на същата скица, а Т. Г. Т., П. З. С. и П. С. С. да ползват общо незастроените 37 кв.м. от имота, представляващи ивица с ширина 1 метър около западната, южната и източна стени и около свободната част на северната стена на двуетажната жилищна сграда с идентификатор ..., обозначена с черен щрих на скицата, при условие и тримата заедно да извършат преработка на стълбището пред северния вход на двуетажната жилищна сграда по начин северният вход да стане достъпен през определената за общо ползване ивица.
Пред настоящата инстанция делото е висящо в частта по иска по чл. 109 ЗС, предявен от П. и П. С. против Т. Т., за осъждане на ответника да премахне западната част (включваща санитарен възел и остъкление) от незаконно построена сграда – лятна кухня, нанесена като обект с идентификатор ... в описания по-горе имот с идентификатор ....
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът по иска Т. Г. Т. е сключил, с н.а. № ... г., с родителите си, договор за дарение на втория етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ..., заедно с цялото западно избено помещение и със съответния дял от общите части на сградата, а с н.а. № ... г. е бил признат за собственик по наследство и давност на 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор .... За безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че Т. Т. е собственик и на построените в дворното място гараж и лятна кухня. Достъпът до ползвания от него втори етаж е през вход от северната страна на двуетажната жилищна сграда и вътрешно стълбище. Ищецът П. С., през време на брака си с ищцата П. С., е сключил, с н.а. № ... г. на нотариус Я. Я., договор за покупко-продажба на първия етаж от жилищната сграда, селскостопанска сграда с площ от 23 кв.м. и с идентификатор ... и 1/2 ид.ч. от поземления имот. Достъпът до ползвания от тях първи етаж е през самостоятелен вход от изток.
Относно лятната кухня, чието частично събаряне се претендира от ищците С., съдът е приел за установено, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че по КРП, одобрен със заповед № 767/1989 г., лятната кухня е отразена като полумасивна жилищна сграда с площ 12 кв. м. и е съставлявала търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, макар и да не е издадено съответно удостоверение. На кадастралната карта, одобрена 2005 г., лятната кухня е отразена като постройка с площ 29 кв. м., но след оглед на място е установено, че 4 кв.м. от източната част на постройката са премахнати и понастоящем същата е с площ от 25 кв. м. Разликата от 13 кв. м. (25-12) е в западната част сградата и включва санитарен възел и остъкление, които са предмет на иска по чл. 109 ЗС. Тези достроени 13 кв.м. не са били отразени на плана от 1989 г. и не е установено кога са изградени, поради което експертът е дал становище, че не е в състояние да прецени дали те съставляват "търпим строеж" по смисъла на някоя от хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че искът по чл. 109 ЗС е основателен, тъй като процесната реална част от 13 кв.м. от лятната кухня, разположена в западната й част и съставляваща санитарен възел и остъкление, са незаконно строителство в съсобствено дворно място и пречат на П. З. С. и П. С. С. да упражняват в пълнота правото си на собственост върху дворното място – като незастроено такова. Приел е за недоказано тази застроена част от 13 кв. м. да пречи не пречи на ищците да упражняват в пълнота правото си на собственост и върху жилищната сграда, като, например, ограничават достъпа им до общите части – северния вход на двуетажната жилищна сграда, тъй като същите се намират от западната страна на лятната кухня.
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването в касационната жалба за постановяването му в нарушение на чл. 109 ЗС, при необоснованост на фактическите изводи и при незачитане последиците на влязлото в сила решение по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Изводът на въззивния съд, че извършеното от ответника незаконно пристрояване с 13 кв.м., включващо тоалетна и остъкление, откъм западната страна на лятната кухня, върху съсобственото на страните дворно място, пречи на ищците да упражняват правомощието ползване на поземления имот върху застроената площ от 13 кв.м., е несъответен на събраните по делото доказателства и не е съобразен с постановеното от същия съд, в същото производство и със същия акт съдебно решение по иска по чл.32, ал.2 ЗС, влязло в сила. Застроеният терен от 13 кв.м. се намира изцяло в реалната част от поземления имот, разпределена за самостоятелно ползване на ответника Т. Т., не попада изцяло или частично в реалната част, разпределена за самостоятелно ползване от ищците С., нито в определената за общо ползване реална част от дворното място. Тези 13 кв.м. не намаляват свободната площ от имота, разпределена за самостоятелно ползване от ищците, а намаляват свободната площ от имота, разпределена за самостоятелно ползване от ответника Т. Т.. Ищците не твърдят, а и по делото няма данни процесната реална част от 13 кв.м. от лятната кухня да им пречи да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях първи жилищен етаж от жилищната сграда – същите не ограничават достъпа им до общите части, например до северния вход на двуетажната жилищна сграда (както правилно е приел първоинстанционният съд), а разположението им е такова, че не биха могли да причинят и засенчване на жилището на ищците. Като е приел, че незаконното пристрояване от 13 кв.м. на лятната кухня пречи на ищците „да упражняват в пълнота правото си на собственост върху дворното място – като незастроено“ и е осъдил ответника да премахне пристроената реална част от 13 кв.м. от лятната кухня, въззивният съд е постановил решение, което е необосновано и с което е нарушена разпоредбата на чл. 109 ЗС.
Като неправилно в обжалваната част, въззивното решение ще следва да бъде отменено в същата, както и в частта, с която Т. Т. е осъден да заплати на П. и П. С. по 266 лв. и по 100 лв. (общо по 366 лв.) на всеки от тях разноски за първите две инстанции, касаещи иска по чл. 109 ЗС, включващи адвокатски възнаграждения и държавни такси. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по същество, с което искът по чл. 109 ЗС бъде отхвърлен.
При този изход на делото П. З. С. и П. С. С. следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на жалбоподателя, ответник по иска, Т. Г. Т. сумата 233, 33 лв. разноски за първата и въззивна инстанции, направени във връзка с иска по чл. 109 ЗС, както и сумата 85,40 лв. разноски за настоящата инстанция. Не са представени доказателства за изплащане на договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 1000 лв. (в представения договор за правна защита и съдействие е посочено изрично, че към сключване на договора адвокатското възнаграждение не е изплатено изцяло или частично), поради което тази сума не подлежи на присъждане.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 357 от 05.06.2020 г. по в.гр.д.№ 1178/2019 г. на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е потвърдено решение № 407 от 19.11.2019 г. по гр.д.№ 877/2018 г. на Районен съд-Червен бряг в частта, с която е уважен предявеният от П. З. С. и П. С. С. против Т. Г. Т. иск с правно основание чл.109 ЗС и в частта, с която Т. Г. Т. е осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на П. З. С. и П. С. С. по 366 лв. на всеки от тях разноски за първата и въззивна инстанции, направени във връзка с иска по чл. 109 ЗС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. З. С. и П. С. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника Т. Г. Т. да премахне западната част (включваща санитарен възел и остъкление) от незаконно построена сграда – лятна кухня, нанесена като обект с идентификатор ... в поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място] бряг, с административен адрес [населено място] бряг, [улица]
ОСЪЖДА П. З. С. и П. С. С. да заплатят на Т. Г. Т. сумата 318, 73 лв. разноски за трите инстанции, направени във връзка с иска по чл. 109 ЗС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: