Ключови фрази
разваляне на договор по съдебен ред * държавна такса


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843

гр. София, 17.12.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 629 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Ф. А. Р. от с.. В., чрез процесуалния й представител адв. А. А., против определение № 13178 от 10 август 2012 г., постановено по гр.д. № 10625 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено определение без номер от 17 април 2012 г., постановено по гр.д. № 45524 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за прекратяване производството по делото поради невнасяне на дължимата държавна такса, и е оставена без разглеждане частна жалба против разпореждане от 1 март 2012 г. за оставяне на исковата молба без движение за довнасяне на дължимата държавна такса като недопустима.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото въззивният съд не се е произнесъл по валидността и допустимостта на първоинстанционните актове преди да се произнесе по твърденията в частната жалба; въззивният съд не е коментирал доводите в частната жалба; първоинстанционният съд е определил държавната такса по всеки един от предявените искове и е дал указания за внасянето й, с молба ищецът е изпълнил указанията на съда, като по иска с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е внесена исканата сума, но с последващи неясни указания съдът е поискал довнасяне на държавна такса в размер на 4% върху данъчната оценка; предявеният иск е облигационен, но насочен към настъпване на вещноправни последици, поради което следва да се вземе предвид правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК; в определението липсват мотиви. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въпросът за това какъв е редът за определяне цената на иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съответно държавната такса по иска – основата, върху която се изчислява е по чл. 69, ал.1 т. 4 ГПК или върху ¼ от цената на иска по смисъла на чл. 71, ал. 2 ГПК. Допускането на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и по т. 1 – поради противоречие със задължителна съдебна практика. Представят се шест определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че първата инстанция оставила исковата молба без движение с указание да се уточни претенцията по пера за разноски по вещта и да се внесе допълнителна държавна такса; ищецът изпълнил указанията; с последващо разпореждане съдът дал последна възможност на ищеца да довнесе държавна такса в размер на 298,72 лева, тъй като един от предявените искове е облигационен, а не вещен; поради неизпълнение на указанията, първоинстанционният съд прекратил производството по иска по чл. 87, ал. 3, вр. чл. 189 ЗЗД; тъй като определението е правилно, въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция; втората частна жалба е недопустима, защото разпореждането не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, отделно от определението за прекратяване. В определението на първата инстанция се сочи, че разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК се отнася само до посочените в нея вещни искове, а не и до облигационните, какъвто е искът с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
К. съд в настоящия си състав приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение чрез препращането към мотивите на първата инстанция, с разрешение, дадено от ВКС в процедурата по чл. 274, ал. 3 ГПК.
С определение № 347 по ч.гр.д. № 308/2011, ІІІ г.о., определение № 466 по ч.т.д. № 364/2012, І т.о., определение № 1070 по ч.т.д. № 700/2011 г., ІІ т.о., определение № 397 по ч.гр.д. № 176/2010, ІV г.о. и др. ВКС приема, че когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя при условията чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, а съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК, когато цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, дължимата държавна такса е ¼ от тази цена, или правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарна цена на вещното право. Като е дал разрешение, противно на даденото от ВКС в посочените определения, въззивният съд е тълкувал закона неправилно.
Частната жалба е основателна по отношение на потвърждаването на определение от 17 април 2012 г., с което е прекратено производството по иска с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и неоснователна по отношение на оставяне без разглеждане на частна жалба против разпореждане за оставяне на исковата молба без движение за довнасяне на дължимата държавна такса.
В случая е предявен иск по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот. Тъй като договорът има за предмет вещни права, то цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК – от данъчната оценка или пазарната цена на вещното право, а по силата на чл. 71, ал. 2 ГПК дължимата държавна такса при тези искове е в размер на ¼ от данъчната оценка. При данъчна оценка на процесния обект в размер на 9957,20 лева, дължимата държавна такса е 99,57 лева. Доказателството за внесена държавна такса е приложено на л. 27 от първоинстанционното дело, поради което следва да се приеме, че обжалваното определение, като неправилно в тази му част трябва да се отмени и делото – да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Неоснователна е жалбата против другата част на определението. Производството по тази част на жалбата е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Правилно въззивният съд е приел, че разпореждането за оставяне на исковата молба без движение не е от категорията на актове по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, които да подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като нито преграждат понататъшното развитие на делото, нито по силата на закона подлежат на отделно обжалване. Ето защо в тази част определението на въззивния съд следва да се потвърди.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 13178 от 10 август 2012 г., постановено по гр.д. № 10625 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в частта му, с която е потвърдено определение без номер от 17 април 2012 г., постановено по гр.д. № 45524 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за прекратяване производството по делото поради невнасяне на дължимата държавна такса.
ОТМЕНЯ определение № 13178 от 10 август 2012 г., постановено по гр.д. № 10625 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в частта му, с която е потвърдено определение без номер от 17 април 2012 г., постановено по гр.д. № 45524 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за прекратяване производството по делото поради невнасяне на дължимата държавна такса и ВРЪЩА делото на районния съд в гр. София за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13178 от 10 август 2012 г., постановено по гр.д. № 10625 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба на Ф. А. Р. от [населено място], против разпореждане от 1 март 2012 г., постановено по гр.д. № 45524 по описа на районния съд в [населено място] за 2011 г. за оставяне на исковата молба без движение за довнасяне на дължимата държавна такса като недопустима.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: