ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 37 гр. София, 21.01.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Н. ч. т. д. №3070 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал.З т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „АКБ - Консорциум" ООД срещу определение №2472/03.08.2018г. по ч.гр.д. №2927/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.12.2017г. за частично прекратяване на производството по т.д.№1679/2017г. на СГС, TO, VI - 9 състав, като недопустимо. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.З от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1.Налице ли е правен интерес за предявяване искове за установяване недопустимост на вписването и несъществуване на вписаните обстоятелства по партидата на ответното дружество в конкретния случай, както и евентуално за нищожност на същите вписани обстоятелства, заявени със заявление А5 с вх.№20170323124439, при условие, че последиците при евентуално уважаване на предявените претенции ще имат действие занапред?; 2. Допустими ли са предявените по чл.29 от ЗТР искови претенции с цел установяване правата на ищеца като едноличен собственик на капитала на ответното дружество?; 3. При условие, че бъде уважена някоя от предявените претенции и съответно заличени занапред съответните извършени вписвания по партидата на ответното дружество, ще бъдат ли възстановени правата на ищеца като едноличен собственик на капитала на ответното дружество? 4. При условие, че в конкретния случай е налице липсващо/ невзето решение от страна на ищеца за разпореждане с притежаваните от него акции от капитала на ответното дружество, следва ли да се провежда самостоятелно исково производство за установяване и защита на собствеността на ищеца върху всички акции от капитала на ответното дружество или произнасянето на такъв иск се включва имплицитно в произнасянето по специалния иск за установяване недопустимост на вписването и несъществуването на вписано обстоятелство, като се има предвид, че самият договор за прехвърляне/продажба на акции или самото джиро не се вписва в тьрговския регистър, а се представя с оглед вписване на обстоятелството по отразяване в TP на собствеността и разпределението на капитала? Поддържа, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в TP №1/2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, решение №3 8/24.04.2012г. по т.д.№8/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №87/02.08.201 Зг. по т.д.№68/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. Наред с това поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът „Топлофикация Ямбол" ЕАД поддържа, че частната касационна жалба не следва да бъде допускана до разглеждане, тъй като формулираните в нея основания за допускане на касационно обжалване не отговарят на задължителните изисквания, формулирани в TP №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По същество счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Твърди,че е недопустимо искът по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ да бъде използван с цел оспорване и неизпълнение на договорни задължения между трети страни, като по отношение на действителността на сделката, съдът не следва да се произнася преюдициално, а дори и да го стори, това не би променило съществуващото правно положение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.З т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по т.д.№1679/2017г. на СГС, TO, VI - 9 състав, е образувано по предявени от „АКБ консорциум" АД, гр. София, против „Топлофикация Ямбол" ЕАД искове чл.29 ал.1 предл. първо, второ и трето от ЗТРРЮЛНЦ, съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл.71 и чл.74 от ТЗ. Ищецът е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че вписванията в TP по партидата на „Топлофикация - Ямбол" ЕАД на следните обстоятелства: едноличен собственик на капитала - „Крисел трейдинг" ЕООД; съвет на директорите в състав: К. П. И., В. А. Н. и Г. М. И., изпълнителен директор, представляващ дружеството - К. П. И., седалище и адрес на управление „гр.София, район С.,[жк], ул."Гео Милев" №132 офис №19, за които е извършено вписване №20170329114838, извършено от Агенцията по вписванията на 29.03.2017г., са недопустими или нищожни или представляват вписване на несъществуващи обстоятелства по смисъла на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. При условие, че исковете по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ не бъдат уважени, моли на основание чл.71 и чл.74 от ТЗ да бъдат отменени решенията по протокол без дата от м. март 2017г., с нот. заверка per. №2622/22.03.2017г. на СД на „АКБ Консорциум" АД, действащ като орган, упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на „Топлофикация Ямбол" ЕАД за продажба на всички акции, притежавани от „АКБ консорциум" АД на „Крисел Трейдинг" ЕООД, решението по протокол без дата от м. март 2017г., с нот. заверка per. №2631/22.03.2017г. на „Крисел Трейдинг" ЕООД, като едноличен собственик на капитала на „Топлофикация Ямбол" ЕАД, взето от управителя на ЕООД, както и решенията по протокол без дата от м. март 2017г., с нот. заверка per. №2642/22.03.2017г. на новоизбрания СД на „Топлофикация Ямбол" ЕАД, с което К. П. И. е бил избран за изпълнителен директор и е овластен да представлява ответното дружество. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че всички вписани обстоятелства са резултат от промяната на едноличния собственик на капитала на „Топлофикация Ямбол" ЕАД чрез продажба на всички притежавани от „АКБ Консорциум" АД акции на ответното дружество на „Крисел Трейдинг" ЕООД Ищецът сочи,че на 22.03.2017г. по партидата на „АКБ Консорциум" АД било извършено вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно избор на В. А. Н. и Г. М. И. като представляващи дружеството, без да е взето такова решение за избор от съвета на директорите на дружеството. Легитимирайки се като представляващ дружеството В. Н. сключил договор за покупко - продажба на всички притежавани от „АКБ Консорциум" АД акции на „Крисел Трейдинг" ЕООД. Излага доводи, че представеният в TP при АВ договор за покупко - продажба на акции без дата от м. март 2017г., сключен между „АКБ Консорциум" АД, представлявано от В. А. Н. и „Крисел Трейдинг" ЕООД е недействителен и нищожен, като сключен при пълна липса на съгласие и при липса на представителна власт по отношение на дружеството - ищец и продавач, а също е и с невъзможен предмет, както и е сключен във вреда на представляваното дружество. Поддържа, че липсва съгласие за сключване на договора, тъй като липсвало решение на едноличния собственик на капитала на продавача „АКБ консорциум" АД, чиито права се упражняват от законния му орган - съвета на директорите, както за извършването на продажбата на акциите, така и за овластяване на физическото лице В. Н. да представлява дружеството при тази продажба продажба.С определение №7471 от 12.12.2017г. по т.д.№ 1679/2017г. на СГС, TO, VI - 9 състав, е върната исковата молба в частта по предявените от „АКБ консорциум" АД, гр. София, против „Топлофикация Ямбол" ЕАД, при условията на кумулативност искове с правно основание чл.29 ал.1 предл. второ и трето от ЗТРРЮЛНЦ и при условията на евентуалност - иск с правно основание чл.29 ал.1 предл. първо от ЗТРРЮЛНЦ, като е прекратено производството по делото в тази част. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Софийски апелативен съд е приел, че последиците, които ищецът цели, не биха могли да се реализират чрез иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като дори и при неговото уважаване, решението на съда би имало действие занапред, оспорените вписвания биха били с установен порок, но само от съдебното решение занапред. Приел е, че ищецът цели установяване, че е едноличен собственик на акциите на ответното дружество, което няма как да бъде установено в рамките на производството по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Изтъкнал е, че уважаването на някой от предявените искове не би довело да възстановяване на собствеността на ищеца върху акциите на ответното дружество, тъй като за целта следва да бъде проведено и исково производство за установяване и защита на собствеността върху тези акции, като бъде оспорена сделката между ищеца и третото лице - купувач на тези акции. Изложил е съображения,че постановеното решене по исковете по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ не би формирало СПН по отношение на бъдещото производство. С оглед изложеното, първият, вторият и третият формулирани от касатора „АКБ консорциум" АД, гр. София, правни въпроси се явяват относими към предмета на спора, но не отговарят на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК. Те нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.20 Юг. на ВКС по тълк. дело №1/2009г., ОСГТК, тъй като отговорът им зависи от установената по делото фактическа обстановка, с оглед на което не представляват основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че поставеният четвърти въпрос отговаря на общата предпоставка за достъп до касация, доколкото е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявените установителни искове. По отношение на този въпрос е налице и допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. С представеното от частния касационен жалбоподател решение №87 от 02.08.2013г. по т.д.№68/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., е прието, че когато дружеството се домогва да установи запазването на правата си на едноличен собственик на капитала на друго дружество поради порок на действията по прехвърлянето на дружествените дялове от последното, пелените правни последици биха били постигнати, чрез предявяването на иск за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства - промяна в собствеността върху капитала на ответното дружество и обусловените от нея промени в управлението, представителството, седалището и адреса на дружеството. Поради това касационното обжалване на определение №2472/03.08.2018г. по ч.гр.д. №2927/2018г. на Софийски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК за проверка за съответствието му с практиката на В КС. По поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. Последователно в практиката си / решение №-204 от 06.06.2012г. по т.д.№898/2010г. на ВКС, ТК, И т.о., решение №43 от 15.04.2015г. по т.д.№892/2014г. на ВКС, ТК, II т.о./, ВКС приема, че защитата на правата на съдружника и акционера, чиито членствени права се оспорват, може да се осъществи в производството по чл.71 от ТЗ и чл.74 от ТЗ, без да е необходимо първо да бъде проведено отделно исково производство, в което да бъде разрешен спорът относно принадлежността на дружествените дялове или акциите между съдружника/ акционера и третото лице, което претендира самостоятелни права върху дяловете или акциите. Именно в производството по чл.71 от ТЗ и чл.74 от ТЗ ищецът следва да установи легитимацията си като съдружник, респ. акционер, която е обуславяща за допустимостта на предявения иск. В постановеното по чл.274 ал.З т.1 от ГПК определение №501/21.07.2014г. по т.д.№4716/13г. на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че доколкото на нищожността, като изначален порок на конкретната сделка, по която страна в спора твърди, че поражда определени за нея права, може да се позове всяко лице, дори и инцидентно, щом има какъвто и да е, вкл. евентуален интерес от това, дори и този въпрос да се явява преюдициален, по него съдът е длъжен да се произнесе, независимо от липсата на изрично предявен установителен иск, основан на чл.26 от ЗЗД. Неучастието в процеса на страна по конкретната сделка, чиято нищожност е инцидентно въведена в процеса няма отношение нито към произнасянето на съда по така повдигнатия преюдициален спор, нито към правния интерес на ищеца да установи по реда на чл.71 от ТЗ конкретното оспорвано му въз основа на действието на същата правоотношение. С цитираното от касатора решение №87 от 02.08.2013г. по т.д.№68/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., е изразено аналогично становище и за производството по исковете за пороци на вписването по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. В същото е прието, че дори при нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове, произнасянето по иска за нищожността се включва инцидентно в произнасянето по специалния иск по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./ за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство, поради което самостоятелно произнасяне по иск по чл.26 от ЗЗД с отделен диспозитив е лишено от правен интерес. С оглед отговора на правния въпрос настоящият състав приема, че производството по предявените установителни искове по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е неправилно прекратено. Съобразявайки правилно последиците занапред, които заличаването на вписването на обстоятелствата по партидата на ответното дружество би имало по отношение на трети лица, въззивният съд неправилно е приел, че уважаването на някой от предявените искове по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ не би довело да възстановяване на собствеността на ищеца върху акциите на ответното дружество. Ищецът не претендира възстановяване на собствеността върху акциите от капитала на „Топлофикация Ямбол" ЕАД, а поддържа, че поради нищожност, съответно недействителност на договора за продажба на акциите, никога не е губил собствеността върху тях. Правна последица от уважаването на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е заличаването на вписаните обстоятелства, от което ще следва легитимацията на ищеца като собственик на капитала, съгласно вписването, предхождащо заличените вписвания. Собствениците на капитала на търговското дружество са установими от вписванията в TP - чл.2, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и тези обстоятелства са публични - чл.П от ЗТРРЮЛНЦ. Поради това за ищеца е налице правен интерес от отразяването в търговския регистър на действителното правно положение с оглед твърдението му за запазване на правата върху акциите от капитала на „Топлофикация Ямбол" ЕАД. Относими изцяло към основателността на предявените искове по чл.29 от ЗТРРЛЮНЦ са съображенията в прекратителното определение на първоинстанционния съд относно действието на вписването на лицата В. Н. и Г. И. като представляващи касатора „АКБ консорциум" АД, гр. София, а именно, че до вписването на нов представляващ на 07.04.2017г., по отношение на вписването на В. Н. и Г. И. като представляващи са се породили в пълен обем последиците на вписването, предвидени в ЗТРРЮЛНЦ, включително и общественото доверие във вписаното обстоятелство, дори и ако то не съществува. Предвид изложеното обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ ОТМЕНЯ определение №2472/03.08.2018г. по ч.гр.д.№2927/2018г. на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение от 12.12.2017г. за частично прекратяване на производството по т.д.№1679/2017г. на СГС, TO, VI - 9 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, TO, VI - 9 състав, за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: