Р Е Ш Е Н И Е № 423 София, 25 октомври 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1239/2013 година Производството по делото е по реда на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на осъдените Н. С. С. и С. Н. С. за възобновяване на производството по НОХД № 774/2012 г. по описа на Районен съд – Карлово. В искането на осъдения Н. С. се сочи, че е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, довело до неправилното му осъждане, налагащо отмяна на осъдителните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. Поддържа се и довод за явна несправедливост на наложеното наказание. В искането на осъдения С. С. също се поддържат основанията по чл. 348, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитата на осъдените лица поддържат исканията за възобновяване по съображенията, изложени в тях. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност и на двете искания за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : Районният съд – Карлово с присъда № 3/10.01.2013 г. по НОХД № 774/2012 г. осъдил подсъдимите Н. С. и С. С., както следва : - подсъдимия Н. С. на основание чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на една година лишаване от свобода; на основание чл. 325, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б” във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода; на основание чл. 144, ал.2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.3 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на една година и четири месеца лишаване от свобода; на основание чл. 144, ал.3 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.3 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода; на основание чл. 144, ал.3 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.3 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода; на основание чл. 320а във вр. с чл. 330, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 58а, ал.1 от НК на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено общо наказание, а именно две години лишаване от свобода, увеличено с шест месеца по реда на чл. 24 от НК. - подсъдимия С. С. на основание чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на една година лишаване от свобода; на основание чл. 325, ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода; на основание чл. 144, ал.2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на една година и четири месеца лишаване от свобода; на основание чл. 144, ал.3 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода; на основание чл. 144, ал.3 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода; на основание чл. 320а във вр. с чл. 330, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 58а, ал.1 от НК на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено общо наказание, а именно две години лишаване от свобода, увеличено с шест месеца по реда на чл. 24 от НК. Окръжният съд – Пловдив с решение № 113/18.04.2013 г. по ВНОХД № 219/2013 г. изменил първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия Н. С. относно престъплението по чл. 325, ал.4 от НК да е извършено при условията на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК. В останалата част е потвърдил присъдата. Исканията за възобновяване са допустими и основателни, макар и не по всичко изложено в тях. Наказателното производство пред районния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след като подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласили да не се събират доказателства по тях. Вярно е, че подсъдим, който е признал фактите по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, не може да спори по тях. В конкретния случай отразените факти в обвинителния акт по отношение на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК се свеждат до следното : „...След това обвиняемият С. С. отишъл до двора, взел едно паве и с него счупил задното стъкло на лекия автомобил...В това време обвиняемият С. С., след като си тръгнали полицаите, първо с керемида, а след това и с брадва, която взел от двора на къщата, изпочупил всички стъкла на автомобила. Обвиняемият Н. С. стоял отстрани и насърчавал сина си да удря по автомобила..” (виж обвинителен акт, л. 5 от делото). Първоинстанционният съд, в мотивите към постановената присъда, по отношение на това престъпно посегателство е приел следното : ..С. С. взел едно паве и счупил задното обзорно стъкло на автомобила....Тъй като не намерили бензин взели (двамата С., бел. ВКС) брадва и керемида, с които счупили предното обзорно стъкло и страничните стъкла на автомобила..”(мотиви л. 73 и л. 74 от делото). При така приетите от съда факти, е направено и крайното заключение, че „..деянието двамата подсъдими са извършили в съучастие като съизвършители, тъй като и двамата са участвали при изпълнението на фактическия му състав..” – л. 76 от делото. Посочените цитати илюстрират, че в двата процесуални акта приетите факти, относно действията на подсъдимия Н. С., са различни. Признаването на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт неминуемо е свързано с възможността подсъдимият да се защитава по тях и да оспори приложимостта на материалния закон, посочен от прокурора. Известно е, че при провеждането на съкратено съдебно следствие съдът приема за установени фактите, описани в обвинителния акт, но е свободен да им даде друга правна оценка. Изменението на фактите, както е сторено от районния съд, така че да съвпаднат с формулираното от прокурора обвинение по чл. 216, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК (съизвършителска дейност на подсъдимите), води до ограничаване правото на защита на подсъдимия Н. С.. На следващо място, първоинстанционният съдебен акт е оскъден на съображения с какви именно действия се е изразило подбудителството на подсъдимия Н. С. за престъпленията по чл. 144, ал. 3 от НК. От обективна страна подбудителството е склоняване, въздействие върху психиката на извършителя по начин, че у последния възниква решение за извършване на престъплението. До началото на склоняването деецът няма оформено решение за извършване на престъпното деяние и умисълът у него възниква именно като следствие от въздействието на подбудителя. В приетата от първата инстанция фактология единственото което е споменато в тази връзка е : „..Докато подсъдимият С. С. крещял, неговият баща подсъдимият Н. С. повтарял думите на сина си и го окуражавал да заплашва и обижда..” – л. 73 от делото; и на л. 74 от делото, отразявайки развитието на инцидента „..заплахите срещу П. и С. не спрели, като вече в тях били намесени и дъщерите им..”. Това обаче съвсем не е достатъчно. Съдът е бил длъжен в рамките на признатите факти по обвинителния акт, отразили хронологията на събитията и участието на подсъдимите в тях, да изясни с кои действия подбудителят е създал целеното от него решение у дееца, съответно дали в тези рамки се откриват белезите на съучастие под формата на подбудителство за Н. С. или сочат на друга форма. Въззивният съд, сезиран с жалба на двамата подсъдими, не е отстранил процесуалните недостатъци на проверявания съдебен акт. Вярно е, че с въззивните си жалби подсъдимите са оспорвали справедливостта на наложеното наказание, но това не освобождава втората инстанция от задължението да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните (чл. 314, ал.1 от НПК). Окръжният съд е приел, че не са налице основанията по чл. 335, ал. 2 от НПК, поради което е бил длъжен да отстрани допуснатите нарушения и непълноти, засягащи решението на първостепенния съд, по въпросите от кръга на чл. 301, ал.1, т. т. 1- 3 от НПК. В мотивите на въззивното решение посочените по-горе пороци са възпроизведени, а това указва на формално извършена проверка както относно процесуалната издържаност на проверявания съдебен акт, така за правилното приложение на закона. Накрая, съгласно чл. 54 от НК съдът определя наказание в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК. Свързано с конкретния случай, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 21, ал.1 и ал.2 от НК. В тази връзка, констатациите за процесуалната и материалноправната неиздържаност на съдебните актове имат пряко отношение и към справедливостта на наложеното наказание, доколкото има неяснотата по въпроса какъв е характерът на съучастието на Н. С.. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна на въззивния съдебен състав и ново разглеждане на делото във втората инстанция. Останалите доводи на осъдените лица не могат да получат сега отговор с оглед изхода на делото в тази инстанция. При новото разглеждане на същото съдът следва да се съобрази с посочените нарушения, които да бъдат отстранени със способите на НПК, като вземе предвид и това, че настоящето производство е било инициирано от осъдените лица. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 113/18.04.2013 г., постановено по ВНОХД № 219/2013 г. от Окръжен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.