Р Е Ш Е Н И Е № 236 София , 24.11.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Галина Тонева при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 559 /2010 г. Производството по делото е образувано по протест от И. Б., прокурор при Окръжна прокуратура–гр. Велико Търново, против присъда № 19 от 04.02.2016 г.по внохд № 4/2016 г.на Великотърновския окръжен съд. Сочи се в протеста и допълнението към него, че оправдателната присъда по отношение на подсъдимата Й. Д. Д. е постановена в нарушение на закона и процесуалните правила. Изтъква се, че съдът не е спазил процесуалните принципи за формиране на вътрешно убеждение, дефинирани в чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Прокурорът заявява, че окръжният съд е приел за установена фактическа обстановка, която „ кореспондира в съществените факти със събраните по делото доказателства ”, но веднага след това твърди, че съдът превратно и тенденциозно е изтълкувал показанията на свидетелите З., Н., К., Т., Н. и К. и е пренебрегнал тези на И. Д., К. и Т., както и информацията от психологическата и психиатрична експертиза на личността на пострадалия Д.. Нарушение на материалния закон касаторът вижда в отхвърлeните доводи за съставомерно поведение на подсъдимата, която въвела в заблуждение П. Д. и настойника на М. Д. – свидетелката Й. Д., а чрез нея - целия настойнически съвет, вследствие на което им причинила имотна вреда в особено големи размери. С позоваване на касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК прокурорът отправя искане за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото, което поддържа и пред настоящия съд. Подсъдимата и нейният защитник оспорват основателността на протеста, като подчертават, че няма пострадали от действията й, а напротив – собствениците на имотите са облагодетелствани от извършените сделки. Гражданският ищец не изразява становище по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в ределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Великотърновският районен съд с присъда № 105 от 07.12.2015 г. по нохд № 811/2015 г. · признал подсъдимата Й. Д. Д. за виновна в това, че в периода от средата на м. Юни 2012 г. до 12.07.2012 г. в [населено място] и [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у П. Г. Д. от [населено място] – че е необходимо да включи в пълномощно за управление и разпореждане с друг негов имот и правото да се разпорежда със собствените му ½ идеални части от 80,984 дка земеделски земи, за да може да му съдейства при евентуално решение ги продава в бъдеще, и с това му причинила имотна вреда в размер на 32 393,609 лев - големи размери, представляваща пазарната стойност на същите земи, които подсъдимата получила от Г. Й. Г. за продажбата им, след като преди това, използвайки пълномощното, ги дарила на себе си, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, чл. 36 и чл. 54 от НК я осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода ,чието изтърпяване отложил по силата на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. · признал подсъдимата за невинна в това, че в периода от средата на месец юни 2012 г. до 10.07.2012 г. в [населено място] и [населено място] възбудила и поддържала заблуждение у Й. В. Д., а чрез нея и у П. В. Ц., Д. С. Г. и К. Т. М. – настойнически съвет на М. Г. Д., поставена под пълно запрещение и настанена в Дом за възрастни с психични разстройства в [населено място], [община], че нейният брат и съсобственик П. Д. вече е продал на Й. Д. ½ идеални части от 80 ,984 дка земеделски земи и с това причинила на М. Д. имотна вреда в размер на 27 421,60 лева, представляваща разликата между пазарната стойност на имота и данъчната оценка, по която подсъдимата заплатила прехвърления имот на собственицата, поради което я оправдала по обвинението по чл. 211, пр.1 вр. с чл. 209,ал. 1 вр. с чл. 26 от НК. Съдът отхвърлил и предявения от М. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Д. граждански иск за сумата 27 420, 60 лева. В тежест на подсъдимата били възложени сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Велико Търново с присъда № 19 от 04.02.2016 г. по внохд № 4/2016 г. отменил първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част, като оправдал подсъдимата и по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК за измама по отношение на П. Д.. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационният протест е основателен относно оправдателната част на въззивния съдебен акт поради следните съображения: Окръжният съд е постановил новата присъда при съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелства по делото, поради което и в нарушение на закона счел поведението на подсъдимата за несъставомерно по повдигнатото й обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК. Тук е мястото да се отбележи противоречието в касационния протест, в който прокурорът се съгласява с направените фактически изводи като кореспондиращи със събраните по делото доказателства, но в същото време излага подробни доводи за опорочаване на доказателствена оценка на предходните инстанции. Независимо от това, тълкувайки общия контекст на изразената от обвинението позиция, настоящият съдебен състав намира за възможно да обсъди оплакванията от процесуално естество, с които се свързва претенция за отмяна на обжалваната присъда относно действията на подсъдимата по отношение на свидетеля П. Д.. Установената от двете предходни инстанции фактическа обстановка не показва базисни различия. Прието е, че през 2012 г. подсъдимата Й. Д. се занимавала с посредничество при покупко-продажба на земеделски земи без да е регистрирана като търговец. В тази връзка в средата на м.юни, придружена от свидетеля Н., с който живеела заедно, посетила дома на пострадалия П. Д. за да преговаря за продажба на притежаваните от съпругата му – свидетелката И. Д., земи. Предложената цена се харесала на собственицата и тя се съгласила на сделка. П. Д. споделил с подсъдимата, че притежава в съсобственост с болната си сестра – М. Д., къща в [населено място], която иска да продаде. Подсъдимата обещала да уреди въпроса с прехвърляне на дела от сестрата на П. Д., но изтъкнала, че за това се нуждае от пълномощно. На 19.06.2012 г., с активното съдействие на подсъдимата, свидетелката И. Д., чрез пълномощник – И. И., продала земите си на лицето Г. Г.. В същия ден Й. Д. и съжителят й Н. отишли в дома на П. Д., за да получат документи за собствеността на къщата в [населено място]. Д. донесъл папка с книжа, в която били и документи за съсобствени със сестра му М. ниви от около 80 дка. Д. заявил, че не желае продажба на нивите, а жалбоподателката го уверила, че ще се продава само къщата. По-късно, но на същата дата, тя го завела пред помощник нотариус З., където П. Д. подписал предварително изготвено пълномощно, с което подсъдимата получавала широки права по управление и разпореждане с недвижимите му имоти. В него, освен къщата, били включени и възстановените земеделски земи. В същия ден подсъдимата се появила в кметството в [населено място] и подала молба - декларация за наследници на бащата на М. и П. Д.. Техническият сътрудник в кметството – свидетелката Н. К., след като се запознала с представеното пълномощно, установила , че в него са включени всички наследствени имоти – не само къщата, но и нивите. Тя се усъмнила в достоверността на пълномощното и споделила опасенията си с кмета - свидетеля М. Т.. Той разпоредил К. да проведе разговор по телефона с Д.. В него пострадалият уведомил служителката, че е запознат с пълномощното, но ставало въпрос само за къщата, а нивите, макар и вписани, нямало да се продават. К. го предупредила, че може да се стигне до продажба на земеделските земи , но той отговорил, че това няма да стане. Същият разговор Д. провел и с кмета Т., при който уверил и него, че се е разбрал с упълномощеното лице да не се продават нивите, а само къщата. Длъжностните лица от кметството издали на подсъдимата исканите удостоверения, а няколко дни след това Д. се снабдила и с останалите необходими книжа. Веднага щом получила скиците за нивите – на 26.06.2012 г., с пълномощното, подписано от Д., подсъдимата, действайки като негов пълномощник, дарила от негово име на себе си принадлежащата му ½ идеална част от 80 дка наследствени земи . След тази сделка Й. Д. посетила Дома за възрастни с психични разстройства в [населено място], където била настанена другата съсобственица – М. Д., поставена под пълно запрещение. Подсъдимата обяснила на настойника й – свидетелката Й. Д., че е закупила наследствените земи на брата на М. и иска да закупи и нейния дял, а също и дела й от наследствената къща в [населено място]. Д. отговорила, че е необходимо решение на настойническия съвет и разрешение от районния съд в гр. Дряново. На 02.07.2012 г. настойническият съвет в състав - Д., Ц., Г. и М., разгледали предложението на Д. и дали съгласие за продажбата при цена не по-ниска от данъчната и купувач - подсъдимата. Мотивите на съвета били, че запретената не може да ползва имотите, а кандидат- купувачът е собственик на другата ½ идеална част. Съветът наел адвокат, който да защитава интереса на М. Д.. Той поискал и получил от Районния съд в гр. Дряново разрешение за продажбата. На 10.07.2012 г. подсъдимата и свидетелят Н. завели настойника Й. Д. при нотариус в [населено място] и там била изповядана сделка, по силата на която подсъдимата получила ½ идеална част от 80,984 дка земеделски земи за сумата 4 972 лева, които предварително били преведени по сметката на запретената в Банка Д.. На 10.07.2012 г. / а не на 17.07.2012 г., както е отбелязал въззивният съд, повтаряйки грешката на първата инстанция, съзряна от прокурора/ настойникът Й. Д. упълномощила Д. да продаде на когото намери за добре, включително на себе си на цена не по-ниска от данъчната, ¼ идеални части от наследствената къща с двор в [населено място]. На същата дата упълномощената и от двамата наследници подсъдима продала на П. Д. дела на сестра му за сумата 940 лева. Така той придобил целия имот в [населено място]. Сумата 940 лева отново била преведена по сметката на запретеното лице в Банка Д.. По-късно Д. предала нотариалния акт за продажбата на П. Д., а той й възстановил продажната цена от 940 лева заедно с 200 лева за сторени разходи. На 11.07.2012 г. Д. упълномощила свидетеля Г. С. П. да се разпорежда с новопридобитите от нея земеделски земи и той ги продал ( като пълномощник и на купувача) на лицето Г. Й. Г. за сумата 64 787,20 лева, която била преведени на Д.. Г. веднага уведомил земеделската кооперация, стопанисваща нивите, за настъпилата промяна в собствеността, и сключил договор с друг ползвател. През м.август 2012 г. П. Д. отишъл в офиса на кооперацията, за да получи обичайната рента, където разбрал от свидетелката Р. Т., че земята му е продадена. Д. бил силно изненадан и разтревожен от този факт. След това той многократно търсил подсъдимата, но тя била заминала за чужбина, а когато се върнала започнала да се укрива. След консултация с адвокати П. Д. сезирал прокуратурата и оттеглил пълномощното си от Д.. Според извършената по делото психологическа и психиатрична експертиза пострадалият е състояние правилно да възприема фактите по делото и да свидетелства за тях, но се отличава с доверчивост и конформно поведение по отношение на хора, които съумяват да го убедят. На основата на тези факти окръжният съд, за разлика от районния, направил следващите, решаващи за изхода на делото фактически обобщения за отношенията между подсъдимата и П. Д., които настоящата инстанция намира за израз на превратно и незадълбочено тълкуване на доказателствата. Въззивният съдебен състав заключил, че въпреки противоречивите показания на свидетелите, след като П. Д. не е поискал промяна на съдържанието на пълномощното и „по какъвто и да е начин не се противопоставил на разпореждането с притежаваните от него земи”, то той не е бил в неведение за действителните намерения на подсъдимата по отношение на имотите му. Обективно, съдът е приел, че пострадалият се е съгласил Д. да се самонадари или най-малкото се е отнесъл с безразличие към възможността тя да получи безвъзмездно 40 дка ниви с пазарна стойност 32 393,60 лева. В подкрепа на разсъжденията си въззивната инстанция коментирала изненадата на пострадалия, когато научил, че имотите му са отчуждени, допускайки, че тя е възможна реакция на отказа на кооперацията да му изплати рента. Най-сетне въззивната инстанция се е позовала и на показанията на свидетеля К., че „видял случайно Д. да брои пари на непознат възрастен мъж” и чул репликата й, че става дума за 8 000 лева - сума, близка до данъчната оценка на целия имот. Тези пространни цитати от въззивното решение са наложителни, за да се илюстрира незадълбоченото изследване на спорния по делото въпрос за характера и съдържанието на договорните отношения между подсъдимата и свидетеля Д., едва след изясняването на които може да се разтълкува и волята на пострадалия като упълномощител. В тази връзка впечатлява, на първо място, неприемливият процесуален подход на въззивния съдебен състав, който, оправдавайки подсъдимата, борави изцяло с предположения, част от които се конфронтират. Според съдържанието на мотивите към присъдата П. Д. е знаел за безвъзмездни разпоредителни действия на подсъдимата, тъй като не е предприел никакви действия за редакция на съдържанието на пълномощното, но в същото време е получил и пари срещу земите си / според цитирания в мотивите свидетел К./. Съдът не е намерил за нужно да се произнесе по обективността и конкретността на съобщената от този свидетел информация и в крайна сметка не е изразил категорична позиция дали свързва Д. с изплатена от подсъдимата сума от 8 000 лева. Без задълбочен коментар са останали и показанията на свидетеля Т.. Според тях подсъдимата му заявила, че нивите са вписани само поради „стандартна процедура” и нямало „ да ги закача”, а П. Д. поискал съдействие от свидетеля като кмет срещу нежеланата от него продажба като „едва говорел и треперел”. Същата информация се съдържа и в показанията на свидетелките К. и Т., но тя също е убегнала от вниманието на въззивната инстанция. Изводът на съда, че П. Д. е имал ясна представа за действията на подсъдимата по отношение на имота, не държи сметка за данните по делото, които разкриват различен мотив на пострадалия – да консолидира собствеността върху къщата в [населено място] без да се извършва разпореждане със земеделските земи. В мотивите на съда личи избирателност при оценката на доказателствата и разкъсване на причинно-следствена връзка между релевантните обстоятелства, която препятства и дължимата от съда преценка дали са налице измамливи действия от страна на подсъдимата и каква е тяхната характеристика - измама в наказателноправен смисъл или гражданскоправна измама. Изцяло с дидактична цел заслужава да се припомни, че при измама по смисъла на облигационното право деецът цели не имотна облага, а единствено сключване на договор при създадена у насрещната страна невярна представа за неговите елементи. При наказателноправната измама сделката е само средство за постигане на определена цел, свързана с набавяне на имуществена облага. В настоящия казус е инкриминирано поведение на подсъдимата, опорочило волята на пострадалия Д. като упълномощител . Както е известно, учредяването на представителната власт става чрез едностранна правна сделка – упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици настъпват направо за представлявания. От упълномощаването, като юридически факт, се създава правоотношение между упълномощителя и пълномощника. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може чрез пълномощника си да постигне един желана от него цел. Ето защо съдът е бил длъжен да изясни по категоричен начин какъв е бил преследваният от пострадалия правен резултат, за да е в състояние да вземе аргументирано становище по предмета на доказване в рамките на повдигнатото обвинение. Обобщено, вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите е е изградено в отклонение от принципните изисквания за разкриване на обективната истина и вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което формира касационното основание на чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК. Основният фактически извод на съда за съответствие на между съдържанието на пълномощното и волята на пострадалия Д. е опорочен от тези съществени процесуални нарушения, поради което базираната върху него констатация за несъставомерност на изследваната дейност на подсъдимата насочва към нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Обжалваната присъда следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд, при което да се отстранят посочените нарушения на процесуалния и материалния закон . Протестът, насочен към въззивния съдебен акт относно потвърдената първоинстанционната оправдателна присъда, е недопустим по силата на чл.346, т.2 от НПК. Присъдата на окръжния съд е нова единствено в частта, в която първоинстанционната присъда е отменена и подсъдимата е оправдана. Потвърдителният дял, макар и инкорпориран в съдебен акт, наречен присъда, съдържателно не разкрива процесуалните предпоставки, които законодателят е предвидил за касационна проверка в рамките на установения от НПК инстанционен контрол. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.4 във вр. с чл.348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА присъда № 19 от 04.02.2016 г. по внохд № 4/2016 г. по описа на Окръжен съд-гр. Велико Търново в частта, с която е отменена присъда № 105 от 07.12.2015 г. по нохд № 811/2015 г. на Районен съд–гр. Велико Търново и вместо нея е постановена нова, оправдаваща подсъдимата Й. Д. Д. по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК за това, че с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у П. Г. Д., и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.