Р Е Ш Е Н И Е №. 86 гр.София, 19 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Петя Маринова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 266/2016 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по протест на Апелативна прокуратура-гр.Пловдив и касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци В. К. М. и П. Н. М. ,чрез повереника им адв.С., срещу присъда №14 от 14.12.2015 г., постановена по внохд №44/2015 г.на Апелативен съд- гр.Пловдив. В протеста се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати от апелативния съд съществени процесуални нарушения се аргументира с нарушение на чл.14 от НПК, намерило израз в следното:- неоснователно съдът не е приел експертизата от досъдебното производство, тъй като обстоятелството ,че вещото лице не е виждало контакта и щепсела /снимка №1 от фотоалбума/ не означава ,че те не са се намирали на местопроизшествието и контактът не е послужил за опосредяване захранването на машината;- не обсъждане на всички относими към предмета на доказване източници,а именно показанията на св.Г. К.;- кредитираната от съда петорната експертиза, при изграждане на изводи си, не е съобразила съвкупния обем доказателствени материали в т.ч. показанията на св. М. Т. и на св.Г. К., както и материалите от Инспекцията по труда; - изводът на петорната експертиза , че „таблото, от където машината е била захранена с електрически ток и свързващия кабел до нея са в техническо състояние, отговарящо на изискванията на проекта“ е необоснован,тъй като вещите лица в съдебното заседание са признали ,че със самият проект не са се занимавали, защото не е било тяхна задача.Нещо повече, този извод е в противоречие със заключението на допълнителната електротехническа експертиза, според която разпределителното табло /сн.4 и 5/ и командното табло,/ сн.1, 2 и 3/, чрез което е захранен контакта, предоставил токовземане за машината не са „споменати графично или текстово в проекта“ ; -съдът не е изяснил, нито пък е обсъдил противоречията в изводите между видеотехническата експертиза и петорната експертиза относно идентификацията на лицата, визуализирани на видеозаписа, времето и действията, които те са извършвали; - не е обсъдил намиращите се по делото пълномощни, издадени от подсъдимия,като всички тези пороци са довели до пълна липса на мотиви на въззивното решение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК. На следващо място, в протеста се твърди, че допуснатите съществени процесуални нарушения във връзка с оценката и проверката на доказателствата са довели до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се оспорва извода на съда, че подсъдимият е обвинен за изпълнително деяние , изразяващо се в действие, каквото той не е извършил; че отговорността му се изключва, поради обстоятелството ,че е бил в продължителен болничен преди и по време на деянието ,както и поради липса на специални знания. Акцентира се на това, че поради неосъществени от подсъдимия Ц. организационни и функционални задължение ,след въвеждането на машината HOPPER и цеха в експлоатация, е добавено електротаблото на цеха при наличие на трифазен ток,без да е осигурена ДТЗ,която би спасила пострадалия; че подсъдимият не е изпълнил комплекса от организационни действия по осигуряване на безопасни условия на труд, като частично е предприел такива едва след смъртта на М. .Посочва се ,че подсъдимият е осъществил състава на чл.123 ал.1 от НК,тъй като с бездействието си е допуснал нарушения на инкриминираните му правила от Наредба №7 и Наредба №3. Моли се да бъде отменена оправдателната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, или при преценка за нарушение на чл.243 от НПК-на прокурора или на окръжния съд-Пазарджик. В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци се правят оплаквания за допуснати от апелативната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Посочва се ,че са налице всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК,че подсъдимият Ц. е годен субект ,съобразно разрешенията ,дадени в ТР №2 /1979 г. на Пленума на ВС; че същият е нарушил разпоредбите на чл.191 ал.1,чл.200 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от Наредба №7 и чл.1789,чл.1790 и чл.1796 от Наредба №3, които нарушения са в причинна връзка със съставомерния резултат. Акцентира се на това ,че неправилното приложение на материалния закон от въззивната инстанция, е в резултат на нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата. Оспорва се присъдата и в гражданско –отхвърлителната й част. Моли се да бъде отменена въззивната присъда и делото върнато за ново разглеждане на апелативната инстанция. В допълнението към касационната жалба се твърди ,че са допуснати противоречия в приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка , като са възприети взаимно изключващи се твърдения относно релевантни факти: напр. - че на пострадалия не му е била възлагана задача да почиства машината HOPPER и той по собствена инициатива е започнал да извършва тази дейност ,което е в противоречие с , „че пострадалият до деня на инцидента ежедневно посещавал цеха и изпълнявал възложената му работа,която се определяла на всички работници от св.А. Н.“; че пострадалият противно на Указанията в Инструкцията за работа с машина HOPPER е започнал да я облива обилно с вода, след което я включил в електрическата мрежа, привел в движение възлите и агрегатите й и продължил да облива корпуса й с вода,което е в несъотвествие с приетия факт ,че машината е била спряна .На следващо място се твърди, че въззивната инстанция не е обсъдила или превратно е изтълкувала наличните по делото доказателства, в т.ч. не са обсъдени противоречията между изводите на назначената във въззивното производство съдебно техническа експертиза и останалите доказателствени материали. В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения ,свързани с допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон. Посочва ,че апелативният съд не е изложил съображения за причината, поради която не кредитира експертизата от ДП ,както и че не е обсъдил всички доказателствени източници; че петорната експертиза при изграждане на своите изводи не е взела предвид наличните материали от Инспекцията по труда, че не се е запознала с частта от проекта на сградата, касаеща електрозахранването, като не е обърнала внимание на обстоятелството ,че в проекта няма съответствие между командното и разпределително табло, от където е бил захранен кабелът, който е дал електричество на процесната машина. Приема, че подсъдимият е годен субект на престъплението по чл.123 от НК, както и че деянието е доказано от обективна и субективна страна. Моли да бъде отменена въззивната присъда и делото върнато за ново разглеждане, както и да бъде уважена жалбата на гражданските ищци и частни обвинители. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв.С. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображенията и с направените искания.В допълнение посочва,че поради неправилно приложение на материалния закон в наказателната част, се е стигнало и до неправилно отхвърляне на гражданските искове. Моли да бъде отменен въззивния съдебен акт и делото върнато за ново разглеждане на Апелативен съд-Пловдив. Защитникът на подсъдимия-адв.Н. посочва ,че е останало неясно в какво се изразява повишената опасност при упражняване на дейност от управител на търговско дружество,какъвто е бил подсъдимия. Оспорва заключението на вещото лице за наличието на контакт и ел.табло, като твърди ,че в ДП няма събрани такива данни. Счита ,че Пловдивски апелативен съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като е назначил компетентна експертиза,разпитал е допълнително свидетели и въз основа на всички тези доказателства е изградил вътрешното си убеждение за това,че подсъдимият не е извършил инкриминираното му престъпление.Моли да бъде оставена в сила присъдата на Пловдивски апелативен съд. В последната си дума подсъдимият А. Й. Ц. моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите , релевирани в протеста и касационната жалба, становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: С присъда №4 от 16.01.2015 г.,постановена по нохд №79/2014 г., Пазарджишки окръжен съд е признал подсъдимия А. Й. Ц. за виновен в това, че на 26.07.2012 г. в [населено място], обл.П. е причинил смъртта на Н. П. М. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност и е нарушил разпоредбите на Наредба №7 от 23.09.1999 г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и Наредба №3 от 14.10.2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводни линии,като: -не е изготвил писмени инструкции за използване на работното оборудване-машина HOPPER,в нарушение на чл.166 ал.1 от Наредба №7; -допуснал е поддържането на работното оборудване да се извършва ,когато то не е спряно в нарушение на чл.191 ал.1 от Наредба №7 -не е изпълнил инструкциите на производителя /Инструкция за работа с машина HOPPER/ относно монтажа,експлоатацията и поддържането й в нарушение на чл.194 ал.2 от Наредба №7; -допуснал е машината HOPPER да е токозахранена с открити контакти и щепсели,със степен на защита IP 20 и не е спазил изискванията за устройство на електрическите уредби в нарушение на чл.200 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от Наредба №7; -допуснал е машината HOPPER да е необезопасена чрез добавяне на дефектотокова защита в нарушение на чл.1789,чл.1790 и чл.1796 от Наредба №3,поради което и на основание чл.123 ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода,чието изпълнение е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила,като го е оправдал за това да е нарушил основни правила на трудовото законодателство-КТ и ЗЗБУТ и Наредба РД 07-2 от 16.12.2009 г. и е допуснал пострадалия М. на обекта-площадка в стопански двор в [населено място] на цех за компост на фирма [фирма] без проведен и документиран инструктаж на работното място. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на В. М. и П. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 250 000 лв., за всеки един от тях ,със законната лихва, считано от 26.07.2012 г.до окончателното изплащане на сумите и държавна такса върху уважените граждански искове. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По въззивни жалби,депозирани от защитника на подсъдимия Ц. –адв.Н. и от частните обвинители и граждански ищци В. М. и П. М.,чрез повереника им адв.С. е било образувано внохд №44 по описа на Пловдивски апелативен съд, който с присъда №14 от 14.12.2015 г. е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е признал подсъдимия А. Й. Ц. за невиновен в това ,че на 26.07.2012 г. . в [населено място], обл.П. да е причинил смъртта на Н. П. М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и да е нарушил разпоредбите на Наредба №7 от 23.09.1999 г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване и Наредба №3 от 14.10.2004 г. за устройство на електрическите уредби и електропроводни линии, като: -не е изготвил писмени инструкции за използване на работното оборудване-машина HOPPER,в нарушение на чл.166 ал.1 от Наредба №7; -допуснал е поддържането на работното оборудване да се извършва ,когато то не е спряно в нарушение на чл.191 ал.1 от Наредба №7 -не е изпълнил инструкциите на производителя /Инструкция за работа с машина HOPPER/ относно монтажа,експлоатацията и поддържането й в нарушение на чл.194 ал.2 от Наредба №7; -допуснал е машината HOPPER да е токозахранена с открити контакти и щепсели,със степен на защита IP 20 и не е спазил изискванията за устройство на електрическите уредби в нарушение на чл.200 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от Наредба №7; -допуснал е машината HOPPER да е не обезопасена чрез добавяне на дефектотокова защита в нарушение на чл.1789,чл.1790 и чл.1796 от Наредба №3, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК . С въззивната присъда са отхвърлени предявените от В. М. и П. М. срещу подсъдимия граждански искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 250 000 лв.,ведно със законната лихва, като неоснователни и недоказани. На основание чл.190 ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останал за сметка на държавата. Протестът и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци В. М. и П. М. са ОСНОВАТЕЛНИ,макар и не по всички изложени в тях съображения. За да постанови оправдателната си присъда, апелативната инстанция е приела, че от доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е нарушил инкриминираните му правила от Наредба №7 от 23.09.1999 г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и от Наредба №3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии. Доколкото нормата на чл.123 ал.1 от НК е бланкетна ,за съставомерността на деянието по този текст, е необходимо да се установи, че деецът е допуснал нарушения на определени правила и норми за охрана на безопасността на труда от съответен нормативен или поднормативен акт, както и да се установи наличието на причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.2 от Постановление №2 от 27.09.1979 г. на ПВС, престъплението по чл.123 може да бъдат извършено както от работници,така и от лица с отговорни функции в предприятието или организацията, следователно субекти на престъплението могат да бъдат както преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, така и лицата ,които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно осъществяване. С оглед на тези разрешения, дадени в цитираното Постановление, се налага извод,че принципно подсъдимият би могъл да бъде годен субект на престъплението по чл.123 от НК,доколкото същият е бил управител на дружеството [фирма], което притежавало Екологичен гъбозавод в [населено място], П. област, подобект –Преустройство на съществуващ краварник в цех за компост в парцел IV -11 /ПИ 000480/-„Горен стопански двор“, в който се намирала и работела процесната машина HOPPER за зареждане с компост. Съгласно дружествения договор управителят на дружеството организирал и ръководел дейността му, сключвал и прекратявал трудовите договори с работниците и служителите. Той е и работодател по смисъла на ЗЗБУТ, нормативно задължен да осигурява зравословни и безопасни условия на труд. Няма никакъв спор, че работата и поддръжката на машината Х. е правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. За упражняването на тази дейност се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, като същевременно тази дейност представлява източник на повишена опасност,защото и най-малкото отклонение от правилата за дейността създава опасност за живота и здравето на други лица. Съгласно §1 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд „рабоподател“ е понятието ,определено в §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията“.Ето защо, както правилно е отбелязал и въззивния съд ,подсъдимият Ц. се явява работодател и като такъв има конкретно посочени в Глава Трета от ЗЗБУТ задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Независимо от горната констатация, за преценка отговорността на подсъдимия Ц. в конкретния случай, от значение са и следните установени от въззивната инстанция факти, а именно: че през 2011 г. подсъдимият Ц. е получил инфаркт, поради което е престанал да ходи в цеха в [населено място], като във връзка с това му заболяване са му били издадени 10 броя болнични листове за периода 30.01.2012 г.- 18.11.2012 г.; че независимо от обстоятелството, че с пълномощно от 16.09.2008 г. подсъдимият Ц. е бил възложил на съдружника си св.Р.Ч. само представителни функции, последният на практика е извършвал оперативно управление на цеха до 15.05.2012 г., след което напуснал, без да прехвърля работата си на друго лице; че останалите съдружници- Ш., С. и Л. епизодично посещавали цеха, а в средата на м.юни от Германия се върнал съдружника св.А. Н., който отново пуснал цеха в експлоатация и възлагал задачите на работниците за изпълнение. Всички тези обстоятелства следва да бъдат преценени на базата на инкриминираните на подсъдимия Ц. нарушения. По отношение първото нарушение –„допуснал М. на обекта-площадка в стопански двор в с.Ч. , на цех за компост на фирма [фирма], без проведен и документиран инструктаж на работното място“, подсъдимият е бил оправдан още от първата инстанция, като срещу това решение на съда не е бил подаден съответен протест ,нито пък съответна жалба от частното обвинение и за това този въпрос не е могъл да бъде изобщо разглеждан. Досежно нарушението, формулирано като „допуснал поддържане на работното оборудване , когато то не е спряно“ - чл.191 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за зравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване- „Операциите по поддържането на работното оборудване се извършват,когато то е спряно.Когато това не е възможно,се взимат всички необходими предпазни мерки или операциите по поддържането се изпълняват извън опасните зони“,касационната инстанция намира следното: Посочената норма е обща ,тя не предписва конкретно задължение за конкретно лице. Самото позициониране на коментираната разпоредба в раздел Първи , озаглавен „Общи условия“ на глава Шеста-„Използване на работното оборудване“ от Наредба №7, показва нейния характер. Впрочем тази норма обосновава извода ,че работата по почистване на процесната машина представлява правно регламентирана дейност. Независимо от горното , следва да се отбележи , че за да допусне подсъдимият да се извършва поддържане на работното оборудване , когато то не е спряно, е необходимо да бъде установено или , че същият фактически е допуснал пострадалия на работната площадка, за да извърши поддържане на работно оборудване, когато то е в режим на работа, т.е не е спряно ,или пък да не е провел необходимия инструктаж или подходящо обучение и по този начин да е допуснал неспазване на изискването за извършване на операции по поддръжка на работното оборудване само когато то е спряно.В конкретният случай първата хипотеза не е налице,тъй като подсъдимият не е бил в цеха към момента на злополуката ,нещо повече същият от дълго време преди това не го е посещавал по обективни причини. Що се отнася до втората хипотеза –подсъдимият е бил оправдан за това да е допуснал М. на обекта без проведен и документиран инструктаж на работното място. Част от този инструктаж обхваща работата и поддръжката на работното оборудване, т.е правилната поддръжка на машината HOPPER се явява резултат от провеждането на инструктаж, за което обаче подсъдимият е бил оправдан. От друга страна, независимо ,че подсъдимият не е упълномощил друго лице да извършва оперативно ръководство на цеха, от материалите по делото е видно ,че до средата на м.май 2012 г., св.Р. Ч. е бил оперативен водещ, като всеки ден е ходел там и именно той е лицето,което е провеждало инструктаж на новопостъпилите работници.След напускането на Ч., в периода непосредствено преди датата на смъртта на пострадалия, други лица /част от съдружниците/ фактически са организирали и ръководили дейността. Вярно е ,че съгласно цитираното вече Постановление №2/79 г. на ПВС субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат и лица, които по време на злополуката не са били на работа,поради напускане или поради отпуск, щом като тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда при условие ,че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат. В конкретния случай обаче, пострадалият е започнал работа във време, в което подсъдимият е бил в продължителни болнични и фактическото ръководство на дейността в цеха за компост не се е осъществявала от него , а от други негови съдружници. Ето защо, фактическите ръководители на дейността в цеха са имали задължение да проведат инструктаж на новопостъпилия работник във връзка с правилата за охрана на безопасността на труда. На следващо място преценката на въззивната инстанция за това ,че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.166 ал.1 от Наредба №7 / „Работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо писмени инструкции за използване на работното оборудване“/, като не е изготвил писмени инструкции за използване на работното оборудване-машина HOPPER, е вярна. Изложените от апелативния съд съображения за това,че гласните доказателствени източници сочат ,че към момента на инцидента, на стената в офиса на цеха е била поставена Инструкция на производителя за работа с машината HOPPER,се споделят от настоящият касационен състав. Впрочем нито прокуратурата ,нито частното обвинение поддържат това обвинение. По –нататък, във връзка с инкриминираното нарушение, че подсъдимият не е изпълнил инструкциите на производителя относно монтажа, експлоатацията и поддържането на машината HOPPER, в нарушение на чл.194 ал.2 от Наредба №7 / „Всички операции,извършвани с работно оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж,експлоатация,поддържане,ремонт и демонтаж,се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа.“/ , отразените в мотивите на апелативния съд съображения намират опора в доказателствения материал. Установено е ,че машината е била монтирана от оторизирани специалисти, съгласно инструкцията на завода-производител; преди пускането й в експлоатация тя е била проверена от специализиран орган за контрол,като са били извършени 72 часови проби за изпитването й. Резултатът от тези проби е показал ,че машината отговоря на параметрите по време на изпитването,съобразно данните ,дадени по паспорт от завода производител. Действително по делото няма данни да е извършвано ежедневно обслужване на машината, съобразно т.5 б. „b“ от Инструкция за работа със система от машини за зареждане на тунели и камери с компост-хопер,филинг и транспортни ленти. Но доколкото е установено, че управляващото табло и електрическата инсталация на машината HOPPER е била в нормално техническо състояние, така както е монтирана от завода производител, то липсата на ежедневно й обслужване, не е в причинна връзка с настъпилата злополука,тъй като тя не се дължи на неизправност в машината . Касационната инстанция счита ,че направения извод от въззивния съд , за това ,че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.200 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от Наредба №7, както и на чл.1789,чл.1790 и чл.1796 от Наредба №3 от 2004 г. е преждевременен,тъй като въпроса за спазване на изискванията за устройството на електрическите уредби, е останал неизяснен. По делото са налице два противоположни експертни извода ,на поставената задача- дали съществува съответствие между електрическата част на проекта за изграждане на Екологичен гъбозавод-с.Ч. и разпределителното табло /РТ/ и командното табло /КТ/ ,монтирани на сградата. От заключението на допълнителната електротехническа експертиза,изготвена в хода на първоинстанционното производство е видно ,че РТ и КТ,чрез които е захранен контактът,предоставил токовземане за машината HOPPER в деня на злополуката ,не са споменати /графично или текстово/ в проекта,а в петорната комплексна съдебнотехническа и съдебномедицинска експертиза по писмени данни е отразено , че таблото, от където е захранена с електрически ток машината HOPPER и свързващия кабел до нея са в техническо състояние,отговарящо на изискванията на проекта.В устните си разяснения,направени в съдебното заседание пред Пловдивски апелативен съд, вещите лица от петорната експертиза са посочили ,че при отговора на задача 4 са съобразили техническото състояние на управляващото табло и електрическата инсталация на машината към момента на проведения от тях оглед -15.09.2015 г. ,като не са имали за задача да се запознават с електрическата част на проекта.При това положение въззивният съдебен състав или е следвало да се довери на техническите изводи от допълнителната електротехническа експертиза , или да назначи повторна,която да даде категорично заключение дали към датата на инцидента разпределителното табло и командното табло са били монтирани на цеха ,съобразно електрическата част на изготвения проект.Ако същите не съществуват в този проект, е следвало да бъде изяснено, кога /дали преди или след излизането на подсъдимия Ц. в продължителни болнични/ и от кого те са изпълнени, съществували за тях допълнителен проект ,както и дали е направена отново проверка и контрол на електрическите системи и съоръжения /след тяхното изпълнение/ от акредитиран орган. Изясняването на тези обстоятелства е от изключително важно значение, както предвид установеното ,че ако е имало добавена дефектотокова защита на таблата, машината е щяла да бъде обезопасена и инцидента би могъл да не настъпи, така и с оглед преценката дали подсъдимият е нарушил чл.200 от Наредба №7 ,като не е спазил изискванията за устройството на електрическите уредби. Факт е ,че подсъдимият не е специалист по електрически уредби и това обстоятелство го задължава да предприеме действия за изготвянето на проект от електроспециалисти, а след това и за проверка изпълнението на проекта от акредитиран орган, ако се установи / в случай ,че се установи ,че двете табла не фигурират в първоначалния проект и са изпълнени по-късно/. По-нататък ,за да се прецени дали подсъдимият е допуснал машината HOPPER да не е обезопасена чрез добавяне на дефектотокова защита,в нарушение на чл.1789,чл.1790 и чл.1796 от Наредба №3 е било необходимо изясняването на обстоятелството, дали проектът в част „Електро“ е предвиждал добавянето на такава защита и ако да-къде е следвало да бъде добавена и защо това не е станало.Тук отново има значение и обстоятелството дали РТ и КТ на сградата са допълнително монтирани,дали за тях има проект и дали са били проведени проверки за тяхното правилно и качествено изпълнение.Да се допусне машината HOPPER да не е обезопасена чрез добавяне на дефектотокава защита /ДТЗ/, не означава тази защита да е монтирана върху самата машина. Очевидно е ,че ДТЗ е следвало да бъде добавена върху таблата,защото нейното наличие там би могло да доведе до предотвратяване на съставомерния резултат. Въззивният съд е допуснал редица процесуални нарушения ,като е пропуснал да обсъди част от гласните доказателствени средства /напр.св.К. ,св.Т./, както и да съпостави данните, съдържащи се в тях с изводите, приети от петорната комплексна експертиза ; да обсъди и изясни противоречията в заключенията между петорната експертиза и видеотехническата експертиза относно часовете и действията на лицето, което е заснето на видеофайлът, а също така да установи/ чрез допустими и относими доказателства/ и обстоятелствата по изграждането на РТ и КТ на сградата ,съответствието им с проекта в част „Електро“, времето на изграждането им и причината за липса на ДТЗ, и въз основа на това да направи преценка за наличието или липсата на допуснато нарушение от страна на подсъдимия на чл.200 ал.1 т.1-3 от Наредба №3 и чл.1789, чл.1790 и чл.1796 от Наредба №3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. В допълнение следва да се посочи, че мотивите към въззивната присъда са не особено прецизни и подредени ,което е станало основание и за твърденията на частното обвинение за наличие на противоречия във фактите ,приети от апелативния съд. Внимателния прочит на мотивите сочи , че първоначално съдът е описал възприетата от първата инстанция фактическа обстановка ,като изрично е подчертал ,че с някои нейни фактически констатации не се съгласява, без обаче конкретно да ги е посочил. По-нататък от изложението му става ясно ,че това ,с което той не се съгласява е ,че на пострадалия му е било възложено почистването на машината HOPPER и че към момента, в който Н. М. е започнал измиването на машината, тя не е била изключена от електрическата мрежа.В тази насока е приел различни факти,а именно,че пострадалият самоволно е започнал да мие машината ,като първоначално докато я поливал с вода, тя е била изключена,а в последствие той я е включил в електромрежата, след което е продължил да я облива с водна струя, при което е възникнала утечка и пострадалият М. е бил поразен от електрически ток. На практика посочените от частното обвинение противоречия не касаят установените от въззивната инстанция факти, а са между някои фактически обстоятелства,приети от първата инстанция и такива ,установени от въззивната. Доколкото въззивният съд е втора по ред инстанция по фактите, за същата не съществуват пречки за установяване на нови фактически положения. Във връзка с процедурата по чл.243 от НПК,настоящият съд намира следното: Действително, липсва произнасяне по съществото на жалбата на адв.Н. срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо обв. Ц. за престъпление по чл.123 от НК. С жалбата всъщност е поискана промяна на основанието ,на което е прекратено производството, а именно то да бъде по чл.243 ал.1 т.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Тази жалба е била късно получена в окръжния съд, след като същият вече се е бил произнесъл по жалбата на наследниците на пострадалия. Съдът е уважил жалбата на наследниците на пострадалия, тъй като е намерил ,че прокурорът, прекратил наказателното производство, е допуснал логически грешки при анализа и оценката на доказателствата, поради което е извел неверни фактически изводи, а оттам и неправилно е приложил закона. Отменил е постановлението за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на прокуратурата за правилното приложение на закона. От мотивите към определението на Пазарджишкия окръжен съд е видно, че съдът не приема крайните изводи на прокурора ,че при проведеното разследване не се е доказало от страна на обв.Ц. немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а още по-малко той да е бил в известност за случващото се в цеха на дружеството в [населено място], предвид продължителния отпуск по болест. След като съдът е приел, че Постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилно и необосновано и че материалният закон не е бил приложен правилно, логически следва извода, че хипотезата , претендирана от защитника на А. Ц. за прекратяване на наказателното производство срещу последния ,поради липса на престъпление, е изключена. Съобразно разпоредбата на чл.243 ал.5 т.3 от НПК ,при отмяна на постановлението и връщане на делото на прокурора , указанията на съда по приложението на закона са задължителни, поради което прокурорът не може да бъде упрекнат,че при същите доказателства по делото е внесъл обвинителен акт, тъй като това е станало в изпълнение на задължителните указания на ОС-Пазарджик. Освен това определението на съда,с което е отменено Постановлението на прокурора е подлежало на обжалване пред АС-Пловдив ,но действия в тази насока не са били предприети нито от обвиняемия Ц. ,нито от защитника му-адв.Н.. С оглед изложените дотук съображения,ВКС намира,че са налице основанията по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от АС-Пловдив.Допуснато е процесуално нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК,тъй като съдът не е провел обективно ,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,поради което съществуват съмнения,че е достигната обективната истина. Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №14 от 14.12.2015 г.,постановена по внохд №44/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд ,друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2