Р Е Ш Е Н И Е № 60195 гр. София, 11.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1033 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. Т. К., против въззивно решение № 84/07.10.2021 г. на Апелативен съд-гр.Пловдив, постановено по ВНОХД № 368/2021 г., с което е била потвърдена присъда №3 от 28.05.2021г. по НОХД №217/2021г. на Хасковския окръжен съд. С първоинстанционната присъда Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Т. К. за виновен в това, че на 04.10.2020г. в [населено място], [община], извършил действия с цел да заблуди и удоволетвори полово желание без съвкупление – свалил дрехите, галил, целувал и захапал половият орган, по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст, а именно: М. Р. И. на пет годишна възраст, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.149, ал.5, т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и чл. 58а, ал.1 от НК му е наложил наказание от 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащането на разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с.з. пред ВКС от защитника на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Явната несправедливост на наказанието според защитата е мотивирана с наличието на несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и на целите предвидени в чл.36 от НК, което налага да бъде извършена редукция на наложеното наказание с няколко години спрямо подсъдимия. В жалбата се твърди, че подсъдимият е показал разкаяние,съдействие за разкриване на обективната истина по делото, и че извършеното деяние е без значителни вредни последици. Подсъдимият е редовно призован, но не се явява, като е заявил писмено, че не желание да участва в съдебното заседание. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Твърденията посочени в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание са неприемливи. Сходни по съдържание възражения са били направени и пред апелативния съд и те са намерили убедителен отговор в обжалваното решение. С оглед процедурата, по която се е развило първоинстанционното производство, правилно са приложени изискванията за индивидуализация съгласно нормата на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК. Индивидуалната тежест и степен на обществена опасност на деянието, подчертава неговата специфика – извършването на блудствени действия спрямо малолетно дете и конкретния характер, по който са извършени, е била добре съпоставена с доказаните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. ВКС намери за неоснователен довода от жалбата, че съобразно техния вид, извършените блудствени действия през светлата част на деня, краткото време на осъществяване на деянието и без значителни последици за пострадалото дете следва да се ценят като смекчаващ отговорността му факт и да обусловят допълнителна редукция на санкцията, което е обсъдено и от въззивния съд. Не е останало извън вниманието на съда и проявеното от подсъдимия отношение към процесното деяние, характеризиращо се с изявена критичност и разкаяние. Въззвиният съд е извършил комплексна оценка на обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на подсъдимия, като относно наложения съответен размер на наказанието е взел предвид както смекчаващите, така и отегчаващите факти, като ги е оценил съобразно действителната им стойност и тежест. Спрямо извършеното от подсъдимия К., като отегчаващи обстоятелства са преценени обремененото му съдебно минало, и по конкретно осъждането му за аналогично по вид престъпление, броя на квалифициращите деянието признаци и описаната по-горе характеристика на блудствените действия, които го характеризират със завишена обществена опасност. На следващо място, определеното наказание от осем години „лишаване от свобода“ отговаря на целите по чл.36 от НК относно генералната и специална превенция. Предходните осъждания с ефективно изтърпяване на наказанията очевидно не са постигнали желаният превъзпитаващ ефект в подсъдимия. В тази насока е от значение отново да се наблегне на генералната превенция, тъй като подобни противозаконни прояви биха били пресечени още в зародиш. Също така би била постигната и специалната превенция, в опит да бъде поправен и превъзпитан наново подсъдимия, в когото е формиран траен престъпен модел на въздействие спрямо възрастово незрели хора, който модел се нуждае от корекция, която явно в предходните случаи не е оказала необходимото влияние върху подсъдимия. С оглед на изложеното, определеното за изтърпяване наказание се явява съобразно с критерия за справедливост, заложен в чл.348, ал.5 от НПК, поради което същото не следва да бъде редуцирано до по-нисък размер. Касационната инстанция намира, че обема, тежестта и съотношението между установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, разгледани самостоятелно и в тяхната съвкупност, съпоставени с индивидуалната тежест на самото деяние не оправдават смекчаване на наложеното наказание. В заключение, наложеното наказание на подсъдимия К. е правилно отмерено и е справедливо индивидуализирано, поради което жалбата му като неоснователна следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 84/07.10.2021 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 368/2021 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: