Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр. София, 04 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Пламен Томов Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 500/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби (саморъчно изготвена от подсъдимия Т. В. М. и такава, подадена от защитника му - адвокат Р. К. от АК – [населено място]) срещу постановената от Благоевградския окръжен съд нова присъда № 435 от 08 февруари 2013 година по внохд № 312/2012 година, след отмяна на присъда № 2000 от 08 май 2012 година на Районен съд – гр. Разлог, по нохд № 70/2012 година по описа на този съд. В касационната жалба на подсъдимия М. се твърди наличие на допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила поради провеждане на съдебното заседание пред този съд от 08. 02. 2013 година в негово отсъствие, при нередовното му, според него, призоваване. В съответствие с това в жалбата се претендира отмяна на постановената нова въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата на защитата на подсъдимия, при формално заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, по същество са оспорени формираните от съда изводи по фактите, което е довело и до неправилни правни изводи и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия М. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Отправеното искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим Т. В. М. не участва лично. Представлява се от защитника си адв. К., която поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и изложени в тяхна подкрепа доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената нова присъда въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда и е признал подсъдимия Т. В. М. за виновен в това, че на 29. 09. 2011 година, в [населено място], Б. област, е управлявал МПС – л. а. „Нисан Т.”, [рег.номер на МПС] , след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1.2 промила, а именно – 2. 20 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, е осъден на „пробация”, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, всяка с продължителност от девет месеца и периодичност два пъти седмично. На основание чл. 343г от НК подсъдимият М. е лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца. Присъдени са и направените по делото разноски. Касационните жалби срещу въззивната присъда са допустими съгл. чл. 346, т. 2 от НПК, а разгледани по същество са неоснователни. Заявените в жалбите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК всъщност се подкрепят с доводи, които са относими по-скоро към обосноваността на фактическите констатации, а тя е извън предмета на касационния контрол. Заявената материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позове само на него, касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна, какъвто не е настоящият случай. Съдържанието на жалбите очевидно сочи на несъгласие на подсъдимия М. и защитника му с оценката по същество, дадена от въззивния съд на доказателствените източници по делото като цяло и изведените в резултат на това факти, послужили като основа за постановяване на осъдителната присъда по чл. 343б, ал. 1 от НК. Като предлага собствена интерпретация на доказателствата по делото, защитата на подсъдимия обосновава тезата за незаконосъобразност на съдебния акт и пледира за недоказаност на обвинението по смисъла на чл. 303 от НПК. Извършената проверка в рамките на възражението за ненадлежност на доказателствената основа на фактическите изводи на съда, не констатира допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Преди всичко, неоснователно е възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото от въззивния съд поради провеждане на съдебното заседание на 08. 02. 2013 година в отсъствие на подсъдимия М., което е нарушило правото му на защита. Личното участие на подсъдимия във въззивното производство не е задължително съгл. чл. 329, ал. 2 от НПК. Необходимо е да е налице само неговото редовно призоваване, а участието му – лично и/или чрез процесуален представител, е въпрос на негова преценка и решение. В случая, призоваването на подсъдимия е надлежно и редовно, което е видно от приложената призовка на л. 47 от въззивното дело. Призовката е връчена на 03. 01. 2013 година, на конкретно посочено в нея лице, обозначило се като „роднина” и поело задължение да я предаде. Така изпълнената процедура удовлетворява изискванията на чл. 180, ал. 2 от НПК. В тази връзка, ВКС няма как да не отрази и констатацията си, че пред въззивната инстанция са проведени шест съдебни заседания, че за всяко от тях подсъдимият е бил редовно призоваван, че се е провеждало въззивно съдебно следствие и че подсъдимият не е участвал лично в нито едно от тези заседания, а е бил представляван от договорен защитник – адвокат К.. Вероятно неудовлетвореността от решението на въззивния съд е предизвикала релевирането на това възражение. Оспорването на съдебния акт в жалбата на защитата на подсъдимия М. всъщност се свежда до направената от съда оценка и отказа да бъдат кредитирани част от гласните доказателствени източници – най-вече показанията на свидетелите М., а те, според защитата, установяват употреба на алкохол от подсъдимия М. (и И. М.), но след предизвиканото от М. ПТП. Твърденията за превратна оценка на съдържанието на показанията на свидетелите И., Р. и Г. М. не намират опора в данните по делото. Тези показания са анализирани детайлно и съобразно останалите доказателства, за което въззивният съд е изложил подробни съображения на с. 4-5 от мотивите на присъдата. Твърдението на свид. Р. М., че е дала на сина си И. и на подсъдимия да пият алкохол след причиненото от подсъдимия М. ПТП, всъщност не се потвърждава от останалите доказателства, вкл. и от съдържанието на показанията на свид. К. и И. (полицейски служители, пристигнали на мястото веднага след произшествието). Не намира потвърждение дори и в показанията на свид. И. М., който заявява, че „... Не мога да кажа какво имаше в шишето... не мога да кажа дали беше алкохол... изпих една глътка ... М. също пи...” (протокол от с. з. от 08. 05. 2012 година, л. 31 от първоинстанционното съдебно дело). И не на последно място, установената по надлежния ред степен на алкохолно опиване на подсъдимия (2.2 промила), по-малко от два часа след произшествието, не позволява да се приеме за достоверна версията за консумиран от подсъдимия алкохол след причиненото от него ПТП. Посочените гласни доказателствени източници не само че не са останали вън от вниманието на съда, но са обсъдени изключително прецизно и детайлно, съпоставени и с други доказателства по делото, а именно: времето на пристигане на мястото на произшествието на свидетелите К. и И. (показания на л. 38 и л. 54 от въззивното дело, справка на л. 4 от ДП, акт на л. 6 от ДП), времето на пристигане на дежурния екип на КАТ (свид. А.) и извършване на пробата на подсъдимия с „Дрегер”, издаването на талона за медицинско изследване (л. 7 от ДП) и отвеждане на подсъдимия от полицейските служители до медицинското звено за вземане на кръвна проба (протокол на л. 8 от ДП). Така извършената оценка на доказателствената съвкупност е дала основание на съда да откаже да кредитира за достоверност показанията на свидетелите М., при надлежно изложени съображения за това и съобразяване и несъмнената им заинтересованост от изхода на процеса като собственици на катастрофиралия автомобил, предоставен за управление на подсъдимия М. от свид. И. М. (стр. 4 – 5 от мотивите на присъдата). Така че, от съдържанието на мотивите на присъдата е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост и това дава възможност да се проследи от страните и от контролната инстанция начинът, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. При така установените факти по делото, законът е приложен правилно, защото съответствието между тях и правната им оценка обуславя законосъобразността на атакуваната въззивна присъда. Доколкото жалбоподателят оспорва ангажирането на отговорността си като цяло, съдът извърши проверка и на тежестта на тази отговорност, при което установи, че наложеното на подсъдимия М. наказание „пробация”, правилно индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК, не разкрива характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. То удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. Размерът на наказанието лишаване от правоуправление е съобразен с конкретната степен на алкохолно опиване на дееца и с идеята за реализиране на превенция в бъдещото му поведение като водач. Така че, отправеното от защитата на жалбоподателя искане за оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, защото касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а от фактите и обстоятелствата, както са установени от предходната съдебна инстанция, не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е неприложима. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Благоевградския окръжен съд нова присъда № 435 от 08 февруари 2013 година, по внохд № 312/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.