РЕШЕНИЕ №634 гр. С., 19.10. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав: П. ТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: С. Д. Б. Ц. при участието на секретаря Р. С., като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1330 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно рещение № 454/06.07.2009 г. по гр. дело № 377/2009 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 26/14.03.2009 г. по гр. дело № 68/2008 г. на Пирдопския районен съд (ПРС), в частите му, с които: на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ю. С. С., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със заповед № 101/19.02.2008 г. на изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът е възстановен на предишната му работа на длъжност „подземен доставчик взривни материали"; и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ касаторът е осъден да му заплати сумата 470.56 лв., представляваща обезщетение ho чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането му без работа поради незаконното уволнение за времето 26.02.2008 г. - 10.03.2008 г. и сумата 1 883,94 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за работата на по-ниско платена работа поради незаконното уволнение за времето 10.03.2008 г. - 25.08.2008 г., заедно със законна лихва върху обезщетенията, считано от 29.02.2008 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 635.41 лв. - разноски, а на държавата, по сметка на ПРС - сумата 154.18 лв. -държавна такса и сумата 244 лв. - разноски. К. навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В жалбата и в писмеин бележки излага подробни доводи в тази насока и моли съда да отмени въззивното решение и да отхвърли исковете, както и да му присъди разноските по делото. Ответникът по касационната жалба Ю. С. С. оспорва същата, като в отговора си излага подробни съображения за нейната неоснователност. С определение № 254/15.03.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по правните въпроси, обуславящи изхода на спора, а именно: в производството по оспорване законността на уволнението извършено на основание чл. 328, an. 1, т. 12 от КТ, може ли съдът да извърши собствена проверка на причината, поради която за страната е настъпила обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, когато тази причина е установена от оторизиран орган и документирана по делото, в случая - с писмо, изходящо от органите на МВР по даване довереност за контрол и работа с взривни материали на лица по списък, работещи при жалбоподателя, след извършена от тях проверка, или съдът е длъжен да се съобрази с доказателствената сила на представения документ; както и отразява ли се на законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ отпадането на причината, поради която работникът е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, след заповедта за уволнението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да уважи исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, въззивният съд е приел, че не се е осъществило материалноправното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, защото към момента на уволнението му за ищеца не съществувала забрана за достъп до взривни вещества, липса на правоспособност за работа с такива и съответно -невъзможност за изпълнение на трудовите му задължения. В тази връзка е прието, че спорното по делото писмо № 1124/21.01.2008 г. на Окръжна дирекция (ОД) „Полиция"-С. не представлява административен акт, с който на ищеца да е отказано издаване на разрешение за работа с взривни вещества, или забрана за работа с такива и този акт не е бил отменен след уволнението. Посочено е още, че в случая е налице само следващо уволнението, снемане на данните за воденото срещу ищеца следствено дело от 1993 г. от информационните масиви на Националната следствена служба, които данни са посочени като основание за изложеното в писмото, което се опровергавало от данните за неосъждане на ищеца, закрепени в свидетелството за съдимост. Решението е неправилно. Посочените по-горе правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с константна практика на ВКС - решение № 218/17.03.2010 г. по гр. дело № 984/2009 г. на ВКС, Ш-то гр. отд. и решение от 13.07.2010 г. по гр. дело № 1336/2009 г. на ВКС, Ш-то гр. отд., постановени по реда на чл. 290 от ГПК - по същите правни въпроси и по повод същото писмо № 1124/21.01.2008 г. на ОД „Полиция"-С.. По правило законността на уволнението се оценява с оглед наличие основанието за уволнение към момента на извършването му, а не с оглед настъпили впоследствие обстоятелства. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното потестативно право на уволнение е възникнало и е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е формулирано общо. В настоящия случай ищецът е заемал длъжността „подземен доставчик взривни материали", при която взривните работи са неразделна част от технологията на работа в рудника на касатора. С оглед заеманата длъжност, ищецът е притежавал правоспособност за взривник - задължително изискване на чл. 60 от Правилника по безопасността на труда при взривни работи (П.). Придобиването на правоспособност е уредено в „Инструкция -Приложение № 1 към чл. 4 от П.. В чл. 11, ал. 1 от Инструкцията е постановено, че „за придобиване на правоспособност и за презаверка на свидетелствата за правоспособност се изисква разрешение от органите на МВР и медицинско свидетелство". Преди да извърши процесното уволнение, касаторът е поискал от ОД „Полиция" - С., предвид предстояща актуализация на списъка на лицата, които ще бъдат ангажирани с дейности и/или ще имат достъп до взривни вещества, и с оглед чл. 9, ал. 2, т. 15 и чл. 34, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и чл. 83 от П., извършване на проверка и отговор дали лица (работници и служители) по списък отговарят на изискванията за работа и/или достъп до взривни вещества. В отговор е получено писмото № 1124/21.01.2008 год. на ОД „Полиция" С., с което е отказан достъп до работа с взривни материали на лица по списък, в който ищецът е посочен под № 160. Позовавайки се на това писмо, което не е оспорено по делото, касаторът е издал процесната заповед № 101/19.02.2008 г. за прекратяване на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ на трудовото правоотношение с ищеца, като заповедта е връчена на последния на 25.02.2008 г. П. право на уволнение е възникнало и е упражнено законосъобразно от касатора-работодател. Към датата на уволнението ищецът не е получил довереност за контрол и работа с взривни материали от органите на МВР - причина поставяща страните по трудовото правоотношение в обективна невъзможност за реално изпълнение на трудовия договор. Извън компетентността на работодателя е да проверява причините, поради които е отказан достъп на ищеца до работа с взривни вещества. Фактическата и правна забрана е наложена от оторизиран орган, което задължава работодателя да се съобрази с нея. Свалянето на ищеца от информационния масив на Национална следствена служба, поради настъпила реалибитация по право по повод негово осъждане (която се сочи и в исковата молба), след издаване на заповедта за прекратяването на трудовия договор, не може да повлияе върху законността на уволнението, тъй като правно релевантният момент, към който се преценява законността, е издаването на заповедта, а към този момент за ищеца е била налице забрана за достъп до взривни вещества. Тази забрана поставя страните по трудовия договор в обективна невъзможност за реалното му изпълнение, при която за работодателя е възникнала законовата възможност едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Така дадените разрешения на спорните въпроси и в посочената константна практика на ВКС, обуславят извод за неправилност на обжалваното въззивно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново решение, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ се отхвърлят като неоснователни. На основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от касатора - ответник по исковете, разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер 1 284.18 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 454/06.07.2009 г. по гр. дело № 377/2009 г. на Софийския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю. С. С. срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ; ОСЪЖДА Ю. С. С., с адрес: [населено място], [улица], да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], област С., сумата 1 284.18 лв. (хиляда двеста осемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки) -разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.