Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 10 април 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 193 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, ал.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв. Ж. Ж., в качеството му на защитник на подсъдимия Н. И., против въззивна присъда № 17/07.12.2023 г., постановена по внохд № 20233000600322/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна. По отношение наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК в допълнението към нея не са изложени конкретни доводи в тяхна подкрепа, а е изразено личното недоволство от постановения съдебен акт. Според защитника, за разлика от първоинстанционната, атакуваната въззивна присъда е незаконосъобразна, необоснована, постановена изцяло на база на въззивния протест и мотивирана единствено въз основа на назначената в съдебно заседание пред окръжния съд петорна автотехническа експертиза. Без необходимата конкретика, се твърди, че контролираният съд не е осъществил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и не е взел решение по вътрешно убеждение, обосновано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Изложени са съображения, че по никакъв начин не било безспорно установено, че управляваният от подсъдимия автомобил е навлязъл в лентата на насрещно движение, а дори и да е сторил това, по най-бързия начин се е прибрал в своята, още повече, че пострадалият, без да нарушава правилата за движение е могъл да спре, като намали скоростта или да завие вдясно по лентата за престрояване за местността „Дълбока“, а не да навлиза в платното на подсъдимия, където с последвалия удар между двата автомобила е причинил смъртта си. Претендира да се отмени осъдителната присъда и подсъдимият да се оправдае по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание подсъдимият Н. И. и упълномощеният защитник адв.Ж. поддържат жалбата и пледират тя да се уважи. Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да се остави в сила. Частните обвинители В. Г. М. и Д. М., повереникът адв.Д. Д., частните обвинители С. М. - лично и като законен представител на малолетния М. М., повереникът адв.А. Б., частният обвинител В. А. М. и повереникът адв.М. С., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 260 000/28.03.2023 г., постановена от Окръжен съд - Добрич по нохд № 170/2020 г. подсъдимият Н. Д. И. с ЕГН [ЕГН] е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнато по чл.343, ал.1, б.„В“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК обвинение. На основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. По протест на прокурор от ОП - Добрич и жалба на частните обвинители В. Г. М., Д. М. и на С. М. - лично и като законен представител на малолетния М. М. е образувано внохд № 20233000600322/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановения съдебен акт, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, т.2 от НПК е отменена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда и е произнесена нова, с която подсъдимият Н. И. е признат за виновен в това, че на 18.09.2017 г., на път № 901, километър 34, между с. Българево и гр. Каварна, при управление на МПС - л.а. „М. П.“ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Д. М. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„В“, пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, както и три години лишаване от право да управлява МПС. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, като е постановил връщането на двамата автомобила, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи в размер на 11 694,05 лв. в полза на ОД на МВР - Добрич и 5 668,83 лв. в полза на ОС - Добрич. В касационното производство, за разлика от въззивното, се проверява атакувания съдебен акт по наведените в иницииращия процесуален документ основания, съобразно изложените конкретни доводите, които ги подкрепят. Възпроизведените в жалбата факти и обстоятелства, възприети от въззивния съд, трудно биха могли да послужат за проверка на материално правната и процесуалната законосъобразност на атакуваната въззивна присъда, а по-скоро разкриват претенции за необоснованост, което не е сред посочените в чл.348, ал.1 от НПК основания. Поначало касационната инстанция не разполага с правомощия да приема нови фактически положения на основата на събраните по делото доказателствени материали, извън хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, поради което неизпълнимо се явява и единственото искане в жалбата за оправдаването на подсъдимия, което би могло да се удовлетвори само ако приетата за установена фактическа обстановка не обуславя съставомерно поведение, какъвто настоящият случай не е. Изложените в жалбата съображения са свързани по-скоро с желанието на защитата да се възприеме предложената оценка на доказателствената съвкупност, но не защото са очертани някакви пороци в аналитичната дейност на въззивната инстанция, а защото не се споделят направените от контролираната инстанция правни изводи. В тази връзка следва само да се отбележи, че въззивният състав е изложил изключително прецизни мотиви относно всяко съставомерно обстоятелство и свързаните с него факти, като подробно е разисквал кои са доказателствените източници, възприети в основата на формираната му воля. Няма доказателства или доказателствени средства, които да не са обсъдени, да е омаловажено тяхното значение или някое от тях да не е ценено според действителното му съдържание. Следва да се посочи, че въззивният съд е възприел напълно идентична с установената от първоинстанционния фактическа обстановка, но съдебните състави са достигнали до различни правни изводи относно първопричината за възникване на пътнотранспортното произшествие и приноса на пострадалия за него. С основание контролираният съд е приел, че установеното по категоричен начин навлизане в насрещната лента на управлявания от подсъдимия автомобил „М. П.“, което се дължи на загубата на контрол върху превозното средство, следствие боравенето на водача с телефона, е в основата на причинно следствения процес. Действително поведението на пострадалия М. също е било незаконосъобразно - той е управлявал т.а. „*****“ със скорост от 120 км./ч. /която величина е претърпяла промяна от първоначалното до последното експертно заключение - от разрешената в случая от 90 км./ч. до възприетата от 120 км./ч./, включително и с оглед установеното наличие, /а не следи от употреба/, на амфетамини и метамфитамини в кръвта му, т.е. психоактивните вещества са приети от починалия в близко време преди да започне да шофира, но ако подсъдимият не е бил навлязъл в неговата лента, той би продължил да се движи безпрепятствено по нея, макар и с превишена скорост, макар и под въздействието на забранените субстанции. В случая, при възприетата от инстанциите по същество фактология, рисковата ситуация първоначално е предизвикана от подсъдимия, въпреки че непосредствено след това, чрез завъртане на волана, той е успял да върне автомобила в собствената си лента за движение. В резултат на навлизането на подсъдимия в лявата лента, пострадалият е отговорил с идентични действия, като е напуснал своята лента за движение и преминал в насрещната за него, където е станало пътнотранспортното произшествие. Макар, така предприетата от пострадалия спасителна маневра, следствие внезапно възникналата пряка и непосредствена опасност на пътя, да е неправомерна, тъй като сблъсъкът би могъл да се предотврати, чрез спиране, като преди това М. е следвало да запази праволинейното си движение в собствената си лента, без да навлиза в насрещната, не води до отпадане на причинно -следствената връзка, в чиято основа е поставена първоначалното неправомерно поведение на подсъдимия. При това положение напълно основателно въззивния съд е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като независимо един от друг, както подсъдимият, така и пострадалият са допринесли за настъпването на обществено опасните последици. В този смисъл изложените от страна на въззивния съд съображения относно признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение почиват на вярно разбиране на закона, изведени са в съгласие с трайно установената съдебна практика и изцяло се споделят от настоящия състав. В касационната жалба не е изразено дори и несъгласие относно вида, размера и начина на изпълнение на индивидуализираната при условията на чл.55 от НК комплексна санкция, поради което и ВКС не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивната присъда следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 17/07.12.2023 г., постановена по внохд № 20233000600322/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: