4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №169 Гр.София, 19.02.2014г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 4520 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 18182/07.10.13г., постановено по ч.гр.д.№ 12856/13г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане от 20.08.13г. по гр.д.№ 8366/13г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.3 ГПК срещу [фирма] и П. П. А.. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационното обжалване. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.418, ал.3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В представения договор с нотариална заверка на подписите по чл.417, т.3 ГПК е предвидено, че задължението на заемателя да върне сумата по договора от 20.07.11г. произтича от изпълнението на насрещно задължение на заемодателя да преведе на трето лице по сметка в банка сумата по заема, с което се погасява задължение на заемателя към това трето лице по предварителен договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа. Изложени са съображения, че представеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение удостоверение от банката не представлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК и не е издадено от длъжника. Поставеният от частния жалбоподател правен въпрос е дали банковото удостоверение, приложено по делото, има характер на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК и във връзка с чл.418, ал.3 ГПК. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като прилага заявления с приложени банкови удостоверения и издадени заповеди за изпълнение. Настоящият състав на ВКС намира, че въведеният с жалбата правен въпрос е от значение за делото предвид на обусловеността на изводите на въззивния съд за изискуемостта на вземането, предмет на заявлението по чл.417, т.3 ГПК, от приетото разрешение за характера на документа, удостоверяващ изпълнението на насрещно задължение от заявителя. От приложените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК документи се установява, че при идентични искания по чл.417, т.3 ГПК съдилищата са постановявали издаването на заповеди за изпълнение, независимо, че приложените банкови удостоверения са с различно съдържание, поради което касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. За да има един документ характер на официален документ по чл.179 ГПК, същият следва да материализира изявление на орган на държавна власт или на друг частноправен субект, на който държавата е предоставила определена удостоверителна функция, като придава на удостоверяването доказателствено значение. По силата на нормата на чл.39 от Закона за платежните услуги и платежните системи банката е длъжна да предостави на получателя информация след изпълнение на платежното нареждане, която включва информация за платеца, за стойността на операцията, вальора и други данни. Банката е задължена да предостави информация и на платеца след получаване на платежното нареждане, съгласно чл.38 ЗПУПС, която включва информация за получателя, за стойността на операцията, за датата на получаване на платежното нареждане и други. Съгласно чл.12, ал.4 и чл.13, ал.1, т.11 от Наредба № 3/16.07.09г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, платежното нареждане се съставя от платеца и съдържа и основание /информация за получателя/. Търговската банка е частноправен субект, поради което класификацията на издаваните от нея документи като официални или частни следва да се преценява съобразно с това доколко удостоверяването на изявленията или на действията, от кръга на посочените в чл.179 ГПК, се включва в регламентираната в специалните нормативни актове удостоверителната функция на банковите документи. Информацията по чл.38 ЗПУПС, предоставена на платеца, възпроизвежда данните от платежното нареждане, като удостоверяването се състои във възпроизвеждане на изявленията, направени пред банката. Информацията по чл.39 ЗПУПС за получателя има удостоверителна функция спрямо лице, което може да не е страна по договора между банката и платеца, или дори получателят да е страна по друг договор с банката, информацията за предприети от трето лице и извършени от банката действия, се предоставя на получателя по силата на възложени функции на банката, а не е само договорно задължение. Изпълнението на платежното нареждане, т.е. заверяването на сметката на получателя със сумата по платежното нареждане на платеца, е действие на банката, чието удостоверяване й е вменено със закон. Удостоверяването на други обстоятелства като основанието за плащането / информацията за получателя според вписаното в платежното нареждане от платеца по чл.13, ал.1, т.11 на Наредба № 3/09г./ представлява възпроизвеждане на изявления на трето лице пред банката. По тези съображения за определянето на едно банково удостоверение като официален или като частен документ е от значение съдържанието на същото. Удостоверяването на заверяване на сметката на получателя е действие, извършено от банката, и има доказателствено значение за превод /плащане/ на посочената сума от сметката на платеца по сметката на получателя. В тази част удостоверяването се извършва от банката по силата на закона, има доказателствено значение за плащането и издаденият документ има характер на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Всички останали удостоверявания в документи, издадени от банка, имат доказателствено значение, но следва да се преценяват като официални или частни документи според съдържащите се в тях изявления. В този смисъл съставът на ВКС отговаря на поставения правен въпрос. По същество на частната жалба. В представеното удостоверение от 23.01.13г., издадено от [фирма], клон Х., е посочено, че на 21.07.11г. от сметка на заявителя / с посочен номер/ е „излъчено платежно нареждане”. Информацията е за референция /номер/, за сумата от 26650 лв. за получателя „Е. България Е.” и основание, отразено с кавички, т.е. възпроизвеждащо основанието по платежното нареждане е „по д-р[ЕИК] 06.07.10г. кл.ном. [ЕГН] от името на ОНИСОЛАР ООД”. При тези данни съдът приема, че в представения документ не е удостоверено заверяване на сметката на получателя с посочената сума, поради което същият не би могъл да се класифицира като официален документ, доказващ изпълнението на насрещно задължение на заявителя съгласно чл.418, ал.3 ГПК. Включеният в удостоверението текст „излъчено платежно нареждане” сочи на предоставена информация по чл.38 ЗПУПС на платеца, поради което удостоверява единствено изявления на платеца и не се ползва с обвързващата доказателствена сила на официалните документи. По тези съображения съдът намира, че заявителят в заповедното производство не е представил доказателства по чл.418, ал.3 ГПК за изискуемост на вземането, поради което същото не подлежи на изпълнение. Отказът за се издаде заповед за изпълнение по чл.417, т.3 ГПК и да се разпореди незабавно изпълнение, както и да се издаде изпълнителен лист е правилен, като обжалваното въззивно определение следва да се остави в сила. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 18182/07.10.13г., постановено по ч.гр.д.№ 12856/13г. от Софийския градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.