Р Е Ш Е Н И Е № 305/2016 гр. София 20.02.2017 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 14 ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 1745 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Ф. А. Г., чрез адв.С. Н. срещу решение № 32/25.01.2016 г. по в.гр.дело № 3/2016 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 149/28.10.2015 г. по гр.дело № 196/2015 г. на Златоградския районен съд в частта, с която са уважени предявените искове от Ф. А. Г. от [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 9 585.72 лв. и вместо отменената част предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за сумата 9 585.72 лв. и за периода от време от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2015 г. до окончателното изплащане са отхвърлени. Поддържаното основание за неправилност на решението е нарушение на материалния закон. Според жалбоподателката въззивното решение на Смолянския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ е неправилно. Поддържа, че с отмяна на административен акт, какъвто е решението за допускане на предварително изпълнение на решението за избор за избор на кмет се заличават с обратна сила последиците от изпълнението на този административен акт, като се възстановява предишното положение. Сочи, че както е признато и от ответника с отговора на исковата молба решението за отмяна на индивидуален или общ административен акт има конститутивно действие, което се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения. Според жалбоподателката в конкретния случай всички действия на Р. Р., извършени като кмет, между които е и издаването на процесната заповед могат да са законосъобразни но само спрямо момента, в който са извършени. След определението на ВАС от 20.05.2015 г., с което е отменено допуснатото предварително изпълнение заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да отпадне с обратна сила, тъй като нейното издаване е било обусловено от отменения акт. Сочи, че е незаконосъобразен извода на въззивния съд, че определението от 20.05.2015 г. по адм.д. № 5414/2015 г. на ВАС има действие от деня на влизане на съдебния акт и същият би могъл да има обратно действие, само в случай на изрично обявена нищожност. Позовава се на разпоредбата на чл.60,ал.6 от АПК, според която ако предварителното изпълнение бъде отменено административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. Поддържа, че чл.195,ал.1 АПК предвижда действие занапред само на съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт, каквато не е настоящата хипотеза. Счита, че по силата на посочените разпоредби на АПК конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на административен акт- в случая административен акт, с който се допуска предварително изпълнение се изразява в отпадането с обратна сила на разпореденото с акта поведение. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което се уважат предявените искове. В писмен отговор ответникът по жалбата [община], представлявана от кмета на общината и чрез адв. И. А. е изразил становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че обжалваното решение е съобразено със закона и доказателствата по делото. Правилно според ответника по жалбата въззивният съд е приел, че решенията на общинските съвети са общи административни актове, че отмяната на тези решения от съда има действие занапред, след влизане в сила на съдебното решение. Поддържа също, че когато кмета на [община] Р. е издал процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е действал в качеството на избран и положил клетва кмет на общината, че към датата на издаването на заповедта за уволнение липсва влязъл в сила съдебен акт, с който да е отменен изборът на Р. Р. като кмет на общината, че определението на ВАС, с което е отменено решението на Общинския съвет за предварително изпълнение на решението за избор на кмет има действие занапред. С определение № 654/19.09.2016 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос за действието във времето на влязло в сила решени/определение на Върховен административен съд, с което е отменен общ административен акт – отпадат ли с обратна сила правните последици, настъпили от този общ административен акт или съдебното решение/определение, с което общият административен акт е отменен има действие само занапред. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата Ф. А. Г. със заповед № 41/24.04.2015 г. на Кмета на [община] на основание чл.39,ал.5 ЗМСМА, за възстановяване на заеманата длъжност до уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за сумата 9585.72 лв. От фактическа страна е прието за установено, че с трудов договор № 31/08.12.2014 г. ищцата Ф. Г. е назначена на длъжността „заместник кмет на [община]”, на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ във вр. с чл.39 и чл.44,ал.1,т.3 от ЗМСМА, считано от 08.12.2014г. за неопределено време с основно месечно възнаграждение в размер на 1650 лв. Със Заповед № 41/24.04.2015 г. на кмета на [община] Р. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, считано от 24.04.2015 г. като е разпоредено да й бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизплатен годишен отпуск за два дни за 2014 и за 9 дни за 2015 г. Заповедта е връчена на 22.05.2015г., при отказ за получаване от ищцата, удостоверен с подписи на трима свидетели. Прието е за безспорно обстоятелството, че собственото име на ищцата е променено от Ф. във Ф., като в представените по делото доказателства фигурира с едно и също ЕГН. Съдът е приел, че с протоколно определение от 31.03.2015 г. по ч.н.д. № 79/2014 г. на СмОС е взета на основание чл. 69, ал. 2, вр. ал. 1 НПК мярка за процесуална принуда отстраняване на обвиняемия по ДП № 117/2014 г. по описа на Д., пр.пр. № 18065/2014 г. по описа на СГП С. С. Б. от длъжността Кмет на [община]. Определението е обжалвано и е потвърдено с Определение № 158/16.04.2015 г. по в.н.ч.д. № 119/2015 г. на П., влязло в сила на 16.04.2015г. С Определение № 763/06.07.2015 г. по ч.н.д. № 46/2015 г. по описа на СмОС е оставено без уважение искането на С. Б. за отмяна на взетата мярка за процесуална принуда-отстраняване от длъжността кмет на [община]. С Определение № 337/16.07.2015г. по в.ч.н.д. № 304/2015г. по описа на П. са отменени определението и мярката за процесуална принуда отстраняване от длъжността кмет на [община], наложена на С. Б.. Прието е, че след вземането на мярката за процесуална принуда "Отстраняване от длъжността кмет на [община]” на С. Б. Общински съвет Н. на проведено извънредно заседание на 17.04.2015 г. е взел решение № 618 по протокол № 55/17.04.2015 г., с което на основание чл. 42, ал. 5 ЗМСМА е избран за кмет на [община] Р. Р.. На същото заседание със следващо решение № 619, на основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на решение № 618 с цел да се защитят особено важни обществени интереси. Съдът е посочил, че допуснатото с решение № 619 предварително изпълнение на решение № 618 е обжалвано от ищцата в качеството й на заместник кмет на [община]. С Определение № 60/20.04.2015г. постановено по адм.д. № 86/2015г. по описа на АС-Смолян жалбата й е отхвърлена. С Определение № 5826/20.05.2015 г. , постановено по адм. дело 5414/2015г. на ВАС, I о. е отменено определение № 60/20.04.2015 г. на АС-Смолян и е отменено решение № 619 от 17.04.2015 г. на общински съвет Н. за допускане на предварително изпълнение на Решение № 618/17.04.2015 г. на общински съвет Н.. С Решение № 83/09.06.2015 г. , постановено по адм.д. № 87/2015 г. на Административен съд Смолян е отменено решение № 618 по протокол № 55 на общинския съвет Н., с което на основание чл. 42, ал. 5 ЗМСМА е избран за кмет на [община] Р.. Прието е, че решението е обжалвано и е висящо пред пред ВАС, че след направена служебна справка е установено, че е образувано под № 8966/2015г. и е насрочено за 18.05.2016 г. Въз основа на удостоверение № 94-00-2914/30.09.2015 г., издадено от [община] е прието за установено, че за м. март 2015 г. ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1 650 лв., а за м. април 2015 г. – 1 155 лв., както и 57,75 лв. обезщетение за временна неработоспособност. Прието е за ноторно известно и безспорно по делото обстоятелството,че на местните избори, проведени през 2011 г. за кмет на [община] е избран С. С. Б.. Прието е също за безспорно установено, че ищцата е назначена от кмета Б. и е работила по трудов договор за неопределен срок на длъжността „заместник кмет“, считано от 08.12.2014г. Посочил е, че не се оспорва обстоятелството, че трудовото й правоотношение е прекратено без предизвестие със Заповед № 41/24.04.2015г. на основание чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, считано от същата дата. Въззивният съд е приел, че спорният въпрос между страните е дали издалият заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата новоизбран кмет Р. Р. е притежавал компетентност да издаде оспорената заповед. Преценено е за основателно възражението в жалбата, че преценката на съда не следва да се свежда до законосъобразността на избора на Р. Р. за кмет, което е от компетентността на Административен съд-Смолян, а дали към момента на издаване на заповедта за уволнение лицето е заемало длъжността кмет на [община] и е било встъпило в длъжност. Съдът е посочил, че според съдебната теория и практика решенията на общинските съвети са общи административни актове. Позовал се е на разпоредбите на чл.180,ал.1 от АПК, според които оспорването не спира действието на общия администратевен акт. Прието е, че решения № 618 и 619 са приети от Общински съвет-Н. на 17.04.2015г. Решение № 619, с което е допуснато предварително изпълнение е обжалвано на 20.04.2015г. от ищцата и с определение № 60/20.04.2015г. жалбата й е оставена без уважение. Прието е също, че постановеното определение, както и решение № 619 са отменени с Определение № 5826/20.05.2015 г., постановено по адм. д. 5414/2015г. на ВАС, I о. , считано от 20.05.2015г. Формиран е извод, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, издадена на 24.04.2015г. от новоизбрания кмет е издадена в периода от време от избирането му за кмет и допускане на предварително изпълнение на това решение до отмяната на допуснатото предварително изпълнение на 20.05.2015г. Въззивният съд е извел извод, че съдебният акт за отмяна на административен акт, каквото е решение № 619 на общински съвет Н. има действие от деня на влизането му в сила /в случая Определение № 5826 е влязло в сила на 20.05.2015г./ и няма обратно действие, че правните последици възникнали до този момент от действието на административния акт се запазват и правоотношенията следва да се уредят съобразно него. Според съда изключение от това правило има само при нищожност на административния акт, тъй като обявяването на нищожността има обратно действие от момента на издаването на акта, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение за прогласяването й. С оглед на това, че отмяната поражда действие само занапред въззивният съд е формирал извод, че възникналите при действието на административния акт правоотношения преди неговата отмяна се считат за законосъобразни. Преценени са за необосновани изводите на районния съд, че избраният за кмет Р. Р. не е могъл да встъпи в длъжност и да изпълнява функциите на кмет, тъй като решението за избора му за кмет № 618/17.04.2015г. е обжалвано и делото е висящо пред ВАС, а освен това е отменено допуснатото предварително изпълнение. Позовал се е на разпоредбите на чл.38,ал.4 от ЗМСМА, съгласно които правомощията на кмета възникват от полагането на клетва. Посочил е, че след направена служебна справка е установено, че на извънредно заседание на общински съвет Н. проведено на 22.04.2015г. Р. Р. е положил клетва като новоизбран кмет. Изведен е извод, че от този момент-22.04.2015г. до 20.05.2015г., когато е отменено решение № 619 на общинския съвет за допускане предварително изпълнение на решение № 618, избраният за кмет Р. Р. законосъобразно е упражнявал правомощията на кмет на [община], че след като в този период е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата същата заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Прието е, че оспорването съгласно чл.180,ал.1 от АПК не спира действието на общ административен акт, каквото е решението за избор № 618, поради което с подаването на жалба срещу него не е спряно изпълнението му, че отмяната му от АС-Смолян с постановеното по адм.дело № 87/2015г. Решение № 83/09.06.2015г. ирелевантна, тъй като във времето е извършена след издаването на обжалваната заповед за уволнение, че решението няма обратно действие, тъй като с него не е прогласена нищожност на обжалваното решение на Общинския съвет № 618. Въззивният съд е приел, че обжалваната Заповед № 41/24.04.2015г. е издадена от Р. Р. в качеството му на кмет на [община], положил клетва и встъпил в длъжност към момента на издаването. С оглед на това е направил извода, че заповедта е издадена от компетентен орган и е законосъобразна. Според съда ирелевантно е обстоятелството, че впоследствие решението за избор на кмет е отменено и делото е висящо в касационната инстанция, като е посочил, че в случая релевантен е само момента на издаване на обжалваната заповед и компетентността на издалия я орган към този момент. При тези съображения е формиран извод, че предявеният от ищцата главен иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, че са неоснователни и предявените акцесорни искове по чл.344,ал.1,т.2 и 3 от КТ. По правния въпрос: Правната уредба на действието във времето на решенията по оспорени административни актове е дадена в чл.177, ал.1 АПК, чл.183 АПК и чл.195, ал.1 АПК. Съгласно разпоредбите на чл. 177, ал.1 АПК, уреждащи хипотезите, в които съдът се е произнесъл по оспорен индивидуален административен акт решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. При оспорен общ административен акт според чл.183 АПК решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички. Според чл. 195,ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Анализа на цитираните разпоредби от АПК налага извода, че установеното правило за действие във времето на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен индивидуален или общ административен акт е, че това решение има обратно действие, като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения. Отмяната на незаконосъобразните административни актове – индивидуални и общи с влязло в сила решение действа от момента на тяхното издаване, тъй като само съответстващите на изискванията на чл.146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални и общи административни актове са годни да породят целените от административния орган, техен издател, правни последици. В чл.195,ал.1 АПК е предвидено изключение от правилото, според което действие занапред има само съдебно решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. Като взема предвид изложеното съдът намира, че отговорът на правният въпрос е – влязлото в сила решение/определение на Върховен административен съд, с което е отменен общ административен акт има обратно действие – т.е. конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяната на общия административен акт настъпва с обратна сила. С отмяна на общия административен акт с обратна сила се отменят и правните последици, настъпили от този административен акт. Изводите се отнасят и за отмяна на индивидуален административен акт с влязло в сила съдебно решение/определение. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът преценява, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно. Фактите по делото, приети за установени от въззивния съд са основани на събраните по делото доказателства и са признати от ответника – [община] с отговора по исковата молба. Неправилни са правните изводи на въззивния съд, с които е приел, че издалият заповедта кмет на [община] Р. за прекратяване трудовия договор на ищцата е притежавал компетентност да я издаде. Решението на Общински съвет Н. № 618 от 17.04.2015 г. за избор на Р. Р. за кмет на [община] представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,ал.1 АПК. Такъв акт е и решение № 619/17.04.2015 г. на Общински съвет Н., с което е допуснато предварително изпълнение на решението за избор на кмет на [община]. Трудовият договор на ищцата Ф. Г. е прекратен със заповед № 41/24.04.2015 г., считано от 24.04.2015 г. на основание чл.39,ал.5 ЗМСМА, като същата е подписана от кмета на [община] Р. – факти, признати от ответника с отговора по исковата молба. Безспорно установено е по делото, че с влязло в сила определение № 5826/20.05.2015 г., постановено по адм.дело № 5414/2015 г. на Върховен административен съд, Първо отделение е отменено определение № 60/20.04.2015 г. на Административен съд [населено място] по адм.дело № 86/2015 г. и вместо това е отменено решение № 619/17.04.2015 г. на Общински съвет Н. за допускане на предварително изпълнение на решение № 618/17.04.2015 г. на същият общински съвет. Допуснатото предварително изпълнение на решението на Общински съвет Н. за избор на Р. Р. за кмет е отменено на 20.05.2015 г. - след прекратяване трудовия договор на ищцата. Влязлото в сила определение на Върховният административен съд за отмяна на допуснатото предварително изпълнение има обратно действие, като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения. Това означава, че с обратна сила съдебният акт отменя и последиците от решение № 619/17.04.2015 г. на Общински съвет Н., включително и действията на Р. Р. в качеството на кмет по прекратяване трудовия договор на ищцата Ф. Г.. Следователно заповедта за прекратяване трудовия договор на ищцата е незаконосъобразна, тъй като Р. Р. към момента на постановяването й, съответно към момента на прекратяване трудовия договор на ищцата не е заемал длъжността – кмет на [община], съответно не е притежавал компетентността да я издаде, поради това, че предварителното изпълнение на решението на [община] за избора му за кмет № 619/17.04.2015 г. е отменено с влязло в сила определение на Върховен административен съд и решението за избор на кмет № 618/17.04.2015 г. е било обжалвано пред същия съд. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 е основателен. Основателен е и искът за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност – „заместник кмет на [община]”. Съдът намира за основателен и искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ. По делото е установено, че след прекратяване на трудовия договор ищцата е останала без работа до 19.10.2015 г. – до приключване на съдебното дирене пред районния съд, което е в причинна връзка с незаконното уволнение. Дължимото обезщетение от ответника за оставане без работа е в размер на сумата 9585.72 лв. и за периода от време от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г. Искът е основателен за посочената сума и период от време, заедно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането. В останалата част до пълния размер от 9 900 лв. и за периода от време от 19.10.2015 г. до 25.10.2015 г. искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ е отхвърлен от първоинстанционния съд и в тази част решението, като необжалвано е влязло в сила. Неправилно въззивният съд по жалба на ответника е потвърдил решението на Златоградския районен съд в отхвърлената част на иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ. В тази част решението не е обжалвано от ответника. С оглед на това въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3КТ е недопустимо и в тази част същото следва да се обезсили, а производството по делото в същата част да се прекрати. При тези съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ до размер на сумата 9 585.72 лв. и за периода от време от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г. и вместо отменената част исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ за сумата 9 585.72 лв. и за периода от време от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г. са отхвърлени. Вместо отменената част предявените искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ за сумата 9 585.72 лв. и за периода от време от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2015 г. до окончателното изплащане следва да се уважат. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателката-ищца следва да се присъди сумата 1742.86 лв. разноски по делото за първа и въззивна инстанция за адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно уважената част на предявените искове. Жалбоподателката не е представила доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция и поради това такива не следва да се присъждат. Ответникът по исковете следва да заплати по сметка на ВКС сумата 383.43 лв. държавна такса. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Обезсилва решение № 32/25.01.2016 г. по в.гр.дело № 3/2016 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 149/28.10.2015 г. по гр.дело № 196/2015 г. на Златоградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Ф. А. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] срещу [община] иск за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението с правно основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за разликата над уважения размер от 9 585.72 лв. до предявения размер от 9 900 лв. и за периода от 19.10.2015 г. до 25.10.2015 г. и прекратява производството по делото в тази част. Отменя решение № 32/25.01.2016 г. по в.гр.дело № 3/2016 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 149/28.10.2015 г. по гр.дело № 196/2015 г. на Златоградския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Ф. А. Г., ЕГН [ЕГН] срещу [община] искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ за сумата 9 585.72 лв. и за периода от време от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която е осъдена [община] да заплати на Ф. А. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 890.48 лв., и в частта, с която е осъдена [община] да заплати по сметка на Районен съд [населено място] държавна такса в размер на 483.43 лв. и вместо отменената част са отхвърлени предявените искове от Ф. А. Г. срещу [община] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 41/24.04.2015 г. на основание чл.39,ал.5 ЗМСМА, с която е прекратено трудовото й правоотношение, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението „заместник кмет на [община]” и за осъждане на [община] да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г. в размер на 9 585.72 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2015 г. до окончателното изплащане и е осъдена Ф. А. Г. да заплати на [община] сумата 1073.56 лв. разноски по делото и вместо отменената част постановява Признава за незаконно уволнението на Ф. А. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], извършено със заповед № 41/24.04.2015 г. на кмета на [община] на основание чл.39,ал.5 ЗМСМА. Отменя като незаконосъобразна Заповед № 41/24.04.2015 г. на кмета на [община], с която на основание чл.39,ал.5 ЗМСМА е прекратено трудовото правоотношение на Ф. А. Г. с посочен адрес и ЕГН. Възстановява Ф. А. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] на длъжността, заемана преди уволнението „заместник кмет на [община]”. Осъжда [община], [населено място], [улица] да заплати на Ф. А. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] сумата 9 585.72 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от време от 25.04.2015 г. до 19.10.2015 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 22.07.2015 г. до окончателното изплащане, както и да й заплати сумата 1742.86 лв. разноски по делото за първата и въззивна инстанция. Осъжда [община], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на РБългария сумата 383.43 лв. държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: