Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                            №  269                                                         Гр.София, 19 май  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  четиринадесети май,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 191/10 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.422, ал.2,т.5 вр.чл. 420, ал.2 вр.чл.419, ал.1 НПК. С присъда от 29.10.09 г., постановена от РС-София /СРС/, НО,21 състав по Н. О. Х. Д.12500/08 г.по описа на същия съд и състав, осъденият П. И. А. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.198, ал.1,пр.1 НК и вр.чл.54 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от четири години,търпимо в затвор при първоначален общ режим. На основание чл.25 вр.чл.23 НК е определено общо най-тежко наказание измежду определените по други две дела на СРС, като е наложено лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно в затвор при общ режим. С решение № 290/26.02.10 г., постановено от СГС, НО, 8 въззивен състав по В. Н. О. Х. Д.5036/09 г., горецитираната присъда е изменена, като изтърпяването на определеното общо от групираните наказания, на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение и е определен първоначален общ режим и изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. По отношение на наложените четири години лишаване от свобода по настоящото осъждане е постановено наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Постъпило е искане от осъдения П. И. А. с дата 22.03.10 г. /препратено от Главния прокурор на Републиката, до когото е било отправено/, в което са изложени множество процесуални нарушения, осъществени в хода на наказателното производство. Моли се производството да бъде възобновено, като бъдат отменени както решението на СГС, така и присъдата на СРС, и делото да бъде върнато на досъдебното производство за събиране на допълнителен доказателствен материал. В съдебно заседание пред ВКС се поддържа искането с отразените в него доводи. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на претенцията. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:   Искането за възобновяване на наказателното производство от страна на осъдения А. е процесуално допустимо като постъпило в рамките на изискуемия се по закон шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата. Погледнато по същество, то е неоснователно. Обобщено казано, основното оплакване на осъдения е свързано с нарушение от страна на съдебните инстанции на нормите на чл.13, 15,18,304 и чл.314 НПК. Набляга се на обстоятелството, че незаконосъобразно са приобщени към ценимата маса доказателствени средства, следващо да бъдат счетени за негодни и изключени от обсъждане; което от своя страна е довело до изопачаване на фактите и порок във волята на съда. При това нарушенията на процедурните правила са допуснати още в хода на досъдебното производство. Това вероятно е причината осъденият да желае връщане на делото на предсъдебна фаза. Макар и двете инстанции по фактите и правото да са изложили подробни съображения по решаването на казуса, на основа на доказателствата и вътрешното им убеждение, и тази инстанция да се солидаризира с приетото от тях, трябва да се вземе отношение по въздигнатите пред ВКС оспорвания на определени обстоятелства, явяващи се важими за крайния изход на спора. Първо, на л.10 от досъдебното производство е приложен протокол за разпознаване от 03.10.07 г.,което процесуално действие е проведено между 17.20 и 17.30 ч. Разпитът на пострадалата, по което време тя е направила уточнения за спецификите на ограбилото я лице, приложен на л.3 от ДП, е с дата 03.10.07 г. и е проведен между 16.40 и 17.00 ч. Следователно, правилата на чл.170 НПК са спазени, макар и характеристиките на извършителя да не са изложени обстойно от Кенанова. Както е известно, едно лице следва да бъде привлечено като обвиняем, едва след като срещу него са събрани доказателства, уличаващи го в извършване на вмененото му престъпление. Характерен за грабежите способ за набиране на доказателства е процесуално-следственото действие РАЗПОЗНАВАНЕ. В хода на същото по конкретното производство, пострадалата е разпознала дееца. И това е станало база той да бъде привлечен в качеството му на обвиняем с постановление с дата 03.10.07 г., което му е предявено в19.50 ч.,а разпитът му в това процесуално качество е започнал след това и е приключил в 20.15 ч. /л.11-13 от ДП/. Ето защо не може да бъде счетен за основателен доводът по искането за допускане на съществено нарушение на процесуалните нарушения поради факта,че към момента на разпознаването А. не е имал защитник. Тогава той не е притежавал качеството на обвиняем, за да следва да бъде обгрижвано правото му на защита чрез присъствие на упълномощен или служебен защитник. Второ, видно от самия протокол за разпознаване, на поемните лица са разяснени правата им в това тяхно процесуално качество и с полагане на подписа си под протокола, те удостоверяват яснота по положението си. Така че позоваването на обратното като процесуално нарушение, е несъстоятелно. Освен това няма данни поемните лица са неграмотни или хора с увреждания, на които е било нужно да са прочете протоколът /второто възражение досежно тези лица, отправено от страна на осъдения/. Достатъчно е това, че те, наред с присъствалите на разпознаването, разпознаващият и дознателят са се подписали на протокола за разпознаване след текста, удостоверяващ, че лично са прочели протокола. Трето, А. възразява, че е бил съпоставен редом с лица от малцинствен произход, които очевидно били три, за разлика от твърденията на пострадалата. “Циганският” произход на останалите мъже, поставени за разпознаване от страна на органа на досъдебното производство, не може да определи изначално негодност на обсъжданото доказателствено средство. Позоваване на различна етническа принадлежност на съпоставяните с евентуалния бъдещ обвиняем лица, се явява самоцелно, при неоспорена със сериозни аргументи сходимост /каквато се изисква по нормата на чл.171,ал.2 НПК/ и респективно недоказана ярка несходимост между тях. Четвърто и най-важно сред аргументите по искането, се явява атакуването на свидетелската годност на потърпевшата жена. Очевидно е по материалите по делото,че в хода на производството не са забелязани елементи на изказвания или държане на пострадалата, които да дават повод на решаващия към определения процесуален момент орган да се съмнява в менталното състояние на Кенанова до степен, че да има необходимост от назначаване на експертно заключение на основание чл.144,ал.2,т.5 НПК. Процесуални искания в такава насока не са правени, включително и от осъдения и неговата защита. “Слабоумието” на жената бива сериозно атакувано едва пред ВКС. Такъв фактор би могло да бъде наличен, но не и с единствено основание възрастов показател. Обстоятелството, че пострадалата е доста възрастен човек и многократно се оплаквала, че е ограбвана, не е от характер на обективно ниво да се възприема съмнение за нейна невменяемост. От една страна възрастта на жената й дава предимството на живота да прецени, че лицата, които са й предоставени да разгледа в полицията на снимки /за да насочи органа по разследване към типа мъж-извършител/ са “деца” и “звезди”. Те й се струват красиви, независимо че са част от криминалния контингент, именно понеже са млади. Това определение на потърпевшата не я прави негодна да дава достоверни показания. На фона на нейната възраст разликата между максимум 18 годишен извършител, както е казала в съдебно заседание пред СРС и 7-8 години повече от 18 годишна възраст /както е казала в недопустимите за четене показания от досъдебното производство, които обаче са станали основа за насочване към извършителя с оглед разпознаване/, е по-скоро трудно забележима. От друга страна, Кенанова свидетелства, че, общо казано, е имала слабост да носи златни накити, поради която причина и е била грабена неколкократно. Все в контекста на обсъжданото, ВКС се съгласява с изложените от решаващите съдилища съображения за достоверност на показанията на потърпевшата и на облягане на съдебния акт на направеното в хода на досъдебното производство разпознаване. И Кенанова, и поемните лица, са категорични, че възрастната жена е разпознала извършителя на грабежа сред предоставените й за разпознаване лица. При това тя не само, че не е била насочвана от органа на досъдебното производство, но е била обект на изрична молба да не разпознава конкретно лице, ако не е сигурна. Видно от протокола за разпознаване от досъдебното производство, Кенанова е дала няколко идентифициращи елемента, по които е познала А. Същевременно, изключително коректно в съдебно заседание пред СРС тя изразява несигурност по отношение на него, вече в качеството му на подсъдим. Заявява обаче твърдата си убеденост, че пред дознателя е разпознала извършителя. За категоричността на нейното действие в крайна сметка свидетелстват и поемните лица. Според поемно лице П. , този, когото жената била разпознала, не бил подсъдимият. Което не е възможно да отговаря на процесуалната действителност, не само защото самият деец не отрича присъствието си при разпознаването, спорейки за неговата годност, но и защото в протокола фигурира А. като присъствувал и разпознат, а П. не е отразил никакви възражения при подписването на това писмено доказателствено средство. Ето защо ВКС намира, че липсва предпоставка за назначаване на психиатрична експертиза относно свидетелска годност на пострадалата и необходимост от отмяна на атакуваните съдебни актове след възобновяване на наказателното производство и връщане на делото на досъдебна фаза за осъществяване на такова процесуално-следствено действие. Пето, Кенанова не била установила,че е собственик на отнетия й златен накит и като доказателства в тази насока съдилищата били осмислили само информацията, съдържаща се в показанията й и оценителната експертиза на бижуто, изготвена по нейно описание. Като оставим настрана, че за да е налице грабеж, отнемането чрез употреба на принуда трябва да е от владение на трето лице, без значение дали то е собственик на вещта или не, дълготрайната съдебна практика е установила стандарт, по който се приема за доказан предметът на престъпно посегателство. За да се възприеме за налично, че отнетото движимо имущество е било във владението на ограбеното лице, не би било излишно да има писмени доказателства за придобиване на вещта или свидетели, които да удостоверят това обстоятелство или основанието за владеене и държане. Но не може да се изисква обезателно. Нито законът,нито самият живот предпоставят подобно доказване. Затова изключително важно е доколко надеждни и правдоподобни се струват на решаващия съд показанията на пострадалото лице в случаи като обсъждания. Отделен е въпросът, че в процесния казус пострадалата е дала да се разбере откъде и по какъв начин е придобила златния накит, без за може да предостави документ. Органът на досъдебно производство не е продължил веригата от действия за откриване на предишния собственик, владелец или държател, а в хода на съдебното производство вече е било прекалено късно. Затова, възприемайки свидетелката като благонадеждна, решаващите съдилища са се доверили на нейните думи и за характеристиката на отнетата й вещ. Всичко казано дотук дава повод на касационната инстанция да прецени, че липсва основание за извличане на процесуално нарушение от категорията на чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК, което да стане основа за уважаване на искането за възобновяване на наказателното производство. Тъй като, както вече бе споменато, искането е било насочено към Главния прокурор на Републиката, който да поиска възобновяване на наказателното производство, наличие на основанието по чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание- само е маркирано и е отбелязано, че размерът е висок. От една страна мотивацията на тази теза не е развита с подробности, а от друга- по съдържанието на искането си личи,че се има предвид завишеност на наказанието, предвид негодността на доказателствения материал. Развиване на коментираното основание не се осъществява и в съдебно заседание пред ВКС, поради което последният не намира за нужно да го подложи на обсъждане. Още повече, предвид констатацията, изложена по-горе, за липса на порок при формиране на съдебната воля въз основа на законосъобразно събран и правилно интерпретиран доказателствен материал и определяне на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, изцяло при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. За осъдения е постигнат максимално благоприятен резултат при определяне на дължимите режими на изтърпяване на определените му наказания. Несъгласието от страна на върховната съдебна инстанция по наказателни дела с правилността на определения общ режим относно приведеното в изпълнение наказание на основание чл.68,ал.1 НК и въобще с позицията на СГС за приложение разпоредбата на чл.68 НК, очевидно според СГС следваща задължителното и при кумулация приложение на чл.66,ал.1 НК, не се налага да бъде аргументирано, тъй като не е в полза на осъденото лице. В този смисъл не се съзират основания за приложение на чл.425, ал.1,т.3 НПК.   Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н. О. Х. Д.12500/08 г. по описа на СРС, НО,21 състав, В. Н. О. Х. Д.5036/09 г.по описа на СГС,НО,8 въззивен състав П. И. А. за възобновяване на посоченото водено срещу него наказателно производство.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/