Р Е Ш Е Н И Е № 549 София, 05.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията E. Авдева наказателно дело № 489/ 2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искането на осъдения М. Л. Г. за възобновяване на производството по нохд № 30417 по описа за 2010 г.на Районния съд в гр.Монтана. В искането се сочи, че съдебното производство е проведено задочно без участието на адвокат , упълномощен от подсъдимия. В досъдебната фаза обвиняемият бил призован само веднъж .След това, макар да не е напускал постоянния си адрес, той не бил уведомен за съдебното производство , приключило с осъдителна присъда. С тези аргументи и на основание чл.423 от НПК се отправя искане за възобновяване на делото, отмяна на присъдата и ново разглеждане с участието на подсъдимия. Пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането . Прокурорът пледира за неоснователност на претенцията на осъдения . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : М. Л. Г. бил осъден след неприсъствен съдебен процес с присъда от 18.01.2010 г. по нохд № 30417 на Районния съд в гр.Монтана. Присъдата не е обжалвана и влязла в законна сила на 02.02.2010 г. На 26.02.2010 г. осъденият бил задържан за изпълнението й. На 01.07.2010 г. Г. написал молба за преразглеждане на делото т.е. може да се приеме , че вече бил уведомен за постановената задочно присъда. Искането за възобновяване на производството е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по чл.423, ал.1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: М. Л. Г. бил привлечен като обвиняем с постановление на разследващ полицай от 03.06.2009 г.Постановлението било връчено лично на същата дата в 13 часа. По отношение на обвиняемия била взета мярка за неотклонение подписка, в изпълнение на която той се задължил да не напуска своя настоящ и постоянен адрес в с.Долно Белотинци. През същия ден бил проведен и разпит на М. Г., който за протокола съобщил същия адрес. След приключване на досъдебната фаза прокурорът повдигнал обвинение срещу Г. с обвинителен акт, въз основа който Районният съд в гр.Монтана образувал на 26.09.2009 г. наказателно дело от общ характер № 30 417. Определеният по него съдия докладчик с разпореждане от 28.09.2009 г. насрочил делото и разпоредил препис от обвинителния акт и разпореждането да се връчат на подсъдимия , като му се укаже, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.Тези указания били изпълнени .До съобщения от подсъдимия адрес в с.Долно Белотинци била изпратена призовка / в която изрично отново било вписано предупреждението , че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК/. Призовката била придружена от преписи от обвинителния акт и разпореждането на съдията –докладчик. Този комплект книжа бил връчен от инспектор Д. П.- служител в ОЗ”Охрана- М.”, на Д. Л. Г. – брат на подсъдимия, който поел задължението да му ги предаде. Подсъдимият не се явил пред съда без да сочи уважителни причини. Били насрочени още три съдебни заседания в които подсъдимият също не присъствал. Призовките се връщали без да му бъдат връчени,тъй като на известния по делото адрес той не бил открит. Според приложените по делото докладни записки от служители на ОЗ”Охрана” там живеел брат му Д. , който след първата призовка отказвал да получи други съдебни книжа , заявявайки, че не поддържа връзка с брат си М. , който работел по Самоковско. Съдът положил усилия да издири подсъдимия и отправил запитване до общинската служба за гражданска регистрация , от която получил отговор , че единственият адрес на подсъдимия е в с.Долно Белотинци. В съдебния протокол от 18.01.2010 г. е отбелязан и неуспешният опит на съдебната администрация да открие подсъдимия на съобщения от него в досъдебната фаза мобилен телефонен номер.След като се уверил , че подсъдимият не може да бъде намерен на посочения от него адрес съдебният състав се позовал на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, дал ход на делото в негово отсъствие, назначил му служебен защитник и постановил осъдителна присъда . Тези данни от досието на делото опровергават твърдението на искателя, че не знаел за започналото наказателно производство и не бил призован за него, макар да живеел в с.Долно Белотинци и да не се укривал. Преди всичко трябва да се отбележи, че връчването на съдебните книжа на пълнолетен член от семейството на подсъдимия, когато поеме задължението да ги предаде, е възможност за уведомяване, предвидена в чл. 180 , ал.2 от НПК. Жалбоподателят не твърди , че получените от брат му документи не са му предадени. Неговата позиция е различна - той поддържа в искането и в допълнително представените бележки , че не е напускал адреса в с.Долно Белотинци и това било известно на местните органи на реда. Точно обратното се установява от цитираните по-горе факти. След първото връчване обвиняемият бил неоткриваем както по данни на общинските служители, така и на близките му /вж. призовката на л.40 и докладната записка на л. 32 от делото /. Ето защо настоящият съд намира , че по отношение на осъдения е била изпълнена процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК – било му е съобщено за насрочването на съдебно заседание, както и за възможността делото да се разгледа и реши в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Въпреки това подсъдимият не се явил без уважителна причина, което дава основание да се приеме , че той се е отказал от правото на лично участие в процеса след като е получил достатъчно информация за последиците от тази позиция. Не са налице предпоставките за възобновяване на делото,поради което и съгласно чл. 423, ал.1 от НПК искането на осъденият следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Л. Г. за възобновяване на производството по нохд № 30417 по описа за 2010 г. на Районния съд в гр.Монтана. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.