Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр. София, 12 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 751/ 2012 година Производството е образувано по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Осъденият Е. М. А. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 425 от 21.10.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 67/2009г. на Горнооряховския районен съд.Твърди се, че присъдата е постановена в негово отсъствие и с това било ограничено правото му на защита. В съдебното заседание осъденият и назначения му служебен защитник поддържат искането като се твърди, че осъденият научил за постановената присъда в чужбина, при задържането му с оглед изпълнението й, без да е бил призоваван за нито едно съдебно заседание, макар да не се бил укривал. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага то да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени становищата на страните, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, по разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Горнооряховският районен съд с присъда № 425 от 21.10.2009г. по н.о.х.д.№ 67/ 2009г. е признал подсъдимия Е. М. А. за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1 т.2 , вр. чл.18, ал.1 чл.55, ал.1 т.1 от НК и го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим . Видно от материалите по наказателното дело то е образувано по повод обвинителен акт срещу Е. М. А., Б. А. М. и С. Я. У. за престъпление по чл.196, ал.1 т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.5, чл.18, ал.1 от НК.С разпореждане на съдията- докладчик от 28.01.2009г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.03.2009г., потвърдени са взетите мерки за неотклонение, разпоредено връчване на препис от обвинителния акт.Видно от приложената на л.15 от наказателното дело призовка Е. А. е уведомен за насроченото съдебно заседание и е получил препис от обвинителния акт.В призовката е посочена възможността делото да се разгледа в отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269 от НПК.От протокола на съдебното заседание, проведено на 11.03.2009г./л.120 / е видно, че подсъдимият Е. А. се е явил лично и е направил искане делото да се отложи за друга дата.Обосновал това си искане с намерение да ангажира защитник лично, като изрично посочел, че не желае да му се назначава служебен такъв.Съдът уважил направеното искане, отложил делото за 14.04.2009г. за която дата подсъдимите били уведомени .Въпреки редовното уведомяване на тази дата подсъдимият А. не се явил, което и станало причина за промяна на мярката за неотклонение в по-тежка.Постановено било призоваването му от всички известни по делото адреси и след изчерпване на предвидените от закона възможности и при назначен служебен защитник в съдебно заседание на 21.10.2009г.делото било разгледано в отсъствие на А. и постановена атакуваната сега присъда. При тези фактически данни безспорно е, че А. е знаел за наказателното дело, участвал е в производството, включително и в съдебната му фаза.При получаването на обвинителния акт е бил запознат с възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, при спазване на предпоставките по чл.269 от НПК.В първото по делото съдебно заседание именно за да се даде възможност на А. да организира по най- добрия за него начин защитата си съдът е уважил искането за отлагане на делото, като го е уведомил в самото заседание за датата за следващото такова.При тези данни неверни са възраженията както на защитата, така и на осъдения, че той не е знаел за делото, че е очаквал призовка.Тези твърдения не могат да бъдат приети като друго освен защитна теза, която обаче е опровергана от несъмнени доказателства по делото- протоколите от съдебните заседания, процесуалните действия на съда по издирването на подсъдимия. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело, тъй като осъденият не е участвал на съдебното производството е знаел за него и по своя воля се е укрил от съдебните органи, напускайки страната ни . Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. М. А. за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 425 от 21.10.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 67/ 2009г. на Горнооряховския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: