Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 808_10_dec_290gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 21 София, 02.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 808 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Х. срещу въззивно решение от 23.11.2009 г. по въззивно гр.д. № 900 /2009 г. на С. окръжен съд, г. о., 3 с-в., с което е потвърдено решение от 20.08.2009 г. по гр.д. № 173 /2009 г. на Сливнишкия районен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу [фирма] –[населено място], с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, последният от които с цена 2,574 лева и за посочен период от време и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 03.11.2010 г. по въпрос, за който е прието, че е от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона - основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК: дали неинсулиново зависимият диабет представлява захарна болест, предвидена в чл.1,ал.1,т.6 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, които боледуват от тях, имат особена закрила съгласно чл.333,ал.1 КТ. Касационните оплаквания са бланкетни – твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или е необосновано – сочат се по вид възможните нарушения, предвидени в чл.281,т.3 ГПК, които могат да обусловят неправилност, без да се уточнява в какво се изразяват. Ответникът [фирма] оспорва основателността на жалбата, претендира разноски за касационното производство. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведения въпрос настоящият състав намира, че : В чл.1,ал.1,т.6 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333,ал.1 КТ, издадена на основание на тази разпоредба, между обуславящите закрила в чл.1,т.6 е посочена „захарна болест”, без разграничение и изключване на разновидности и на форми на заболяване. Настоящият състав намира, че въпросът за разновидностите на „захарната болест”, както и на останалите пет вида заболявания, е медицински, както и въпросът, дали проявената конкретна разновидност на предвиденото по вид заболяване обуславя закрила по чл.333,ал.1,т.3 КТ, както е медицински въпросът дали боледуващ работник има нужда от закрила. За разрешаването са необходими специални знания. Затова законодателят е предвидил в чл.333,ал.2 КТ, че за изясняването на последния въпрос е необходимо преди да бъде извършено уволнението, като предпоставка за неговата законност, трябва да се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия (Т.), вместо да се задоволи да задължи работодателя да преценява наличието на болестта въз основа на медицински документи. В Наредба № 5 е установен редът (процедурата), по който се изпълнява правилото : С правилото на чл.3 и чл.2 работодателят е задължен да събере от работника медицински документи в случаите, когато последният попитан твърди, че страда от заболяване, посочено в чл.1 и да ги предостави на Т.. С правилото на чл.4 Т. е задължена да оформи своето мнение в експертно решение за всеки отделен работник в определен срок въз основа на медицинските документи, които са и предоставени, както и въз основа на допълнителни медицински изследвания и преглед, ако такива се налагат за изясняване на здравословното състояние. В експертното решение Т. е задължена да посочи болестта, от която страда работникът, и дава преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд. Затова и общото посочване в чл.1 на Наредба №5 на вида болести не означава, че всички разновидности на тези болести попадат под закрила, а само тези, за които това е прието в решение на Т.. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.3 на Наредба № 5 да поиска медицински документи от работника и е представил тези документи за мнение на Т., което е оформено в експертно лечение, според което констатираното заболяване (неинсулинозависим захарен диабет - захарен диабет, ІІ тип, субкомпенсиран, без КСДС, на перорално лечение), не е от категорията заболявания, описани в подзаконовия нормативен акт Наредба № 5на МНЗ от 1987 г., поради което съдът е приел, че за ответника не е възникнало задължение да отправи до инспекцията по труда писмено искане за разрешение за прекратяване на трудовия договор. Съдът е приел, че основанието за уволнение – намаляване на обема на работа е осъществено и уволнението е извършено законосъобразно, поради което исковете са основателни. По основателността на наведените основания за неправилност: В случая изводът на въззивния съд за мнението на Т., отразено в неговото експертно решение, и за това, че ищецът не страда от болест, предвидена в чл.333,ал.1,т.3 КТ, е напълно обоснован. От това следва, че въззивният съд е приложил правилно императивната правна норма на чл.333,ал.2 вр. чл.1т.3 КТ. Жалбоподателят не е посочил други конкретни пороци на обжалваното решение. От това следва извод, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в касационната инстанция в размер на 150 лева, чието заплащане е удостоверено в представения договор за процесуално представителство, е основателно. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение от 23.11.2009 г. по въззивно гр.д. № 900 /2009 г. на С. окръжен съд, г. о., 3 с-в.. Осъжда М. А. Х. с ЕГН [ЕГН], от[населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.13, да заплати на [фирма] –[населено място], сумата 150 лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.