5 Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 07.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3783 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 18.03.2013г. по гр.д.№7826/2012г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от Г. И. П. иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 11000лв., частична претенция, представляваща законна лихва за забава за изплащане на определеното парично обезщетение за отчужден имот в размер на 71 787лв. съгласно заповед №РД-40-22/11.07.2006г. на кмета на Столична община за периода от 16.06.2008г. до 18.12.2008г. и върху сумата от 259 520лв., на която е увеличено определеното обезщетение съгласно решение №188/19.12.2008г. по гр.д.№03594/2006г. на СГС за периода от 19.12.2008г. до 25.08.2009г. С определение №449/16.10.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за преценка за валидността и допустимостта му. К. поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че е необходима покана за заплащане на обезщетението, за да се приеме, че общината изпада в забава. Твърди, че при отчуждаване на имот не е необходима покана за заплащане на обезщетението, както и че многократно е канила общината да заплати обезщетението. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск бъде уважен. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба Столична Община изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в представени в проведеното открито съдебно заседание писмени бележки. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за заплащане на обезщетение за забава по реда на чл.86 ЗЗД. С обжалваното решение предявеният от Г. И. П. иск е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че със заповед № РД-40-22/11.07.2006г. на кмета на Столична община е отчужден на основание чл.25, ал.2 вр. чл.21, чл.22 и чл.23 ЗОбС собствен на Г. И. недвижим имот-ПИ №578, кв.46 по плана на м.”С.-Х. С.” с площ от 461кв.м. като в заповедта е определено обезщетение в размер на 71 784лв. и е посочено, че сумата се внася в посочена в заповедта търговска банка и след 08.08.2006г. започва изплащането й. Заповедта е обжалвана от Г. И. и с решение №188/19.12.2008г. по а.х.д.№03594/2006г. СГС, ІІІ-ж състав е изменил размера на обезщетението като го е увеличил на 259 520лв. Обезщетението е изплатено на 18.05.2009г. Прието е, че жалбата срещу заповедта за отчуждаване има суспензивно действие, независимо че с нея заповедта е обжалвана само в частта за оценката на имота и до произнасянето на съда проявлението на разпоредените с нея правни последици е отложено, т.е. ищцата не е загубила собствеността върху имота от 25.07.2006г. Прието е, че от момента на влизане в сила на решение №188/19.12.2008г. по а.х.д.№03594/2006г. административното правоотношение между кмета на СО в качеството му на административен орган и ищцата в качеството й на собственик на отчуждавания имот, се е прекратило и е възникнало друго правоотношение, свързано с предходното, а именно облигационно отношение, съдържанието на което включва правото на собственика на отчуждавания имот на обезщетение и безусловно задължение на общината да го обезщети като изплати в него полза паричната сума, посочена в заповедта за отчуждаване или в съдебното решение. Прието е, че когато в заповедта за отчуждаване е посочен падеж на задължението за обезщетение и заповедта не е обжалвана, от посочената в заповедта дата общината изпада в забава съгласно чл.84 ЗЗД. Ако обаче заповедта е била обжалвана и доколкото жалбата има суспензивно действие по отношение на всички разпоредени с нея правни последици, то посоченият в нея падеж става неприложим и съответно след постановяване на окончателното съдебно решение за определяне размера на обезщетението на основание чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадане на ответника в забава и за дължимостта на претенцията за заплащането на мораторни лихви е необходимо отправянето на покана и доколкото по делото не е установено след постановяване на решение №188/19.12.2008г. по а.х.д.№03594/2006г. Г. И. да е отправила покана до ответника, като отправянето на покана не се твърди и в исковата молба, е прието, че предявеният иск е неоснователен. Настоящият състав на Първо ГО на ГК на ВКС приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Макар заявената претенция да касае задължение на административен орган да изплати своевременно дължимо обезщетение, определено по административен ред и въз основа на административен акт, следва да се приеме, че обезщетението за забавено /неточно/ изпълнение на това задължение може да се претендира и по общия исков ред. По основателността на касационната жалба: Макар и валидно и процесуално допустимо, обжалваното решение е по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.86 ЗЗД, чл.84, ал.2 ЗЗД и чл.29, ал.4 /отм./ ЗОбС/. Неправилно въззивният съд е приел, че за да изпадне общината в забава следва да бъде поканена по реда на чл.84, ал.2 ЗЗД да заплати обезщетението за отчуждаван недвижим имот. На първо място следва да се отбележи, че задължението на общината да заплати съответното обезщетение за имот, който се отчуждава по реда на ЗОбС възниква от момента на влизане в сила на заповедта за отчуждаването му, респ. от момента, в който е определен размерът на дължимото обезщетение, ако заповедта е била обжалвана в тази част. След като решението, с което окончателно е определено дължимото обезщетение е влязло в сила, за общината възниква безусловно задължение да плати посочената в него сума и последваща покана за плащане не е необходима – вземането е определено по размер и съдебно признато. Освен това съгласно чл.29, ал.4 от ЗОбС, която разпоредба е действала към момента на влизане в сила на решение №188/19.12.2008г., постановено по а.х.д.№03594/2006г. и до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество, когато заповедта по чл.25, ал.2 е обжалвана по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, общината превежда по сметка на правоимащия разликата заедно със законната лихва върху нея. Задължението за заплащане на законната лихва върху определеното по съдебен ред обезщетение е изрично предвидено и нормата на чл.29, ал.4 ЗОбС е специална по отношение на установените в ЗЗД правила. Задължението за заплащане на законната лихва следователно възниква от момента на влизане в сила на решението, с което е определено обезщетението без да е необходимо изрично отправяне на покана от лицето, което има правото да го получи, а за определената със заповедта сума-от датата на издаване на заповедта. Неоснователни са доводите на ответника, че разпоредбата на чл.29, ал.4 ЗОбС намира приложение само ако първоначално определеното със заповедта за отчуждаване обезщетение е било платено преди приключване на производството по обжалване на заповедта. Законът не ограничава приложното поле на разпоредбата само до хипотези, при които общината е изпълнила точно задължението си, а именно изплатила е своевременно обезщетението, определено със заповедта. Частичното изплащане на обезщетението, а именно изплащането на сумата, посочена в заповедта, няма за последица придобиване на правото на собственост върху имота от общината, както поддържа ответникът в настоящето производство. Отчуждителният ефект настъпва от момента на изплащане на цялата сума, определена като обезщетение с решението, постановено от административния съд. Поради това не може да бъде възприета тезата, че обезщетение за забава се дължи само ако собствеността върху имота вече е преминала в патримониума на общината. И след като по делото е установено, че определената като обезщетение сума е била изплатена на Г. И. едва на 25.08.2009г., то предявеният иск следва да се приеме за основателен за сумата 11000лв. По реда на чл.293,ал.2 ГПК решението на въззивния съд следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като Столична община бъде осъдена да заплати на Г. И. П. претендираната от нея сума на основание чл.86 ЗЗД както и сумата 2250лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,ГО,ІV-Б въззивен състав, постановено на 18.03.2013г. по гр.д.№ 7826/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Столична Община-гр.София, [улица] да заплати на Г. И. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място] сумата 11000лв. /единадесет хиляди лева/, частична претенция от сумата 29566.69лв., представляваща законна лихва за забава за изплащане на определеното парично обезщетение за отчужден имот в размер на 71 787лв. съгласно заповед № РД-40-22/11.07.2006г. на кмета на Столична Община за периода от 16.06.2008г. до 18.12.2008г. и върху сумата от 259 520лв., на която е увеличено определеното обезщетение съгласно решение №188/19.12.2008г. по а.х.д.№03594/2006г. на Софийски градски съд, за периода от 19.12.2008г. /датата на влизане в сила на решението/ до 25.08.2009г. /датата на изплащане на обезщетението/, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2250лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: