2 Р Е Ш Е Н И Е № 243 [населено място], 25.05.2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в заседание на трети май, две хиляди и единадесета година в състав: Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1300 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 2035 / 2009г., с което Окръжен съд Варна е уважил иск с правно основание чл.21, ал.1 СК/отм/. С определение от ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по материалноправен въпрос за възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество когото бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с договор, в който като купувачи са посочени и двамата съпрузи. Жалбоподателят – М. Ю. Д., моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът Д. Г. Д. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 01.08.2009г. по гр.д.№7370/2008г. на РС Варна, е признал за установено, че Д. Г. е изключителен собственик на апартамент в [населено място], придобит по време на брака му с М. Ю.. Съдът е приел за установено, че договорът за покупка на апартамента е сключен с К. на [община] на 19.12.2007г., на основание чл.47, ал.1, т.3 ЗОбС, за сумата 13 802,60 лева и като купувачи са посочени двамата съпрузи. Прието е също така, че сумата, представляваща цена по договора, е заплатена по банков път на 25.09.2007г., като вносната бележка е на името на майката на ответника Р. В.. Установено е било, че бракът между страните, сключен на 20.12.1995г., е прекратен с решение от 09.07.2008г. по гр.д.№389/2008г. на ОС-Варна и при наличие на доказателства, че ответникът по жалба е теглил кредит на 20.09.2007г. в размер на 19 200 лева, който е общо на съпрузите задължение съобразно чл.25 СК/отм/, съдът е приел, че е оборена изцяло презумцията за общност на придобитото по време на брака, тъй като апартаментът е заплатен изцяло с пари подарени на мъжа от неговата майка. При тези данни по делото Върховният касационен съд намира, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, когото бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с договор, в който като купувачи са посочени и двамата съпрузи, в противоречие с постоянната и задължителната практика на ВКС намерила израз в решения постановени по реда на чл.290 ГПК - решение от 05.08.2010г. по гр.д.№1136/2009г. на ВКС и решение от 12.01.2011г. по гр.д.№1150/2009г. на ВКС. В същата е прието, че когато придобивното основание на придобитото по време на брака на съпрузите имущество е договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи като страна по сделката и за покупната цена е вписана сумата, платена напълно и в брой, съобразно разпоредбата на чл. 183 и сл. ЗЗД правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, при липсата на други уговорка по договора. Договорът за покупко-продажба е консенсуален и транслативният / вещноправен ефект/ на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците по нея. След като двамата съпрузи са участници по договора, то вещното право /собствеността на процесния апартамент/ е придобито от двамата купувачите. Обстоятелството, че единият съпруг е дал средства, които имат личен, извънсемеен характер не създава възможност за придобиване право на собственост на лично основание / доколкото не е налице скрито упълномощаване, симулация, / поради липса на законова основа за това- чл.183 и сл. ЗЗД. Законовата презумпция на чл. 30, ал.2 ЗС за равенство на дяловете, когато купувачите са по-вече от едно лице и в договора не е упоменато друго относно правата, е оборима, но при налично споразумение относно дяловете. С оглед дадения отговор на поставения въпрос от значение за спора Върховният касационен съд ,състав на четвърто г.о. на ВКС намира, че обжалваното решение следва да се отмени и с оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК, като настоящата инстанция постанови решение по съществото на спора. Установено е по делото, че процесният недвижим имот – апартамент №78, [жилищен адрес] вход 3, етаж 5, в ЖК Вл.В.”, [населено място], заедно с прилежащото избено помещение №78 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, е придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен с договор по реда на чл.47, ал.1,т.3 ЗОбС на името на двамата съпрузи – Д. и М. Д. за сумата 13 802,60 лева, платени напълно и в брой чрез превод в [фирма], направен от Р. И.. При тези данни неправилно въззивния съд е приел за установена трансформация на лични средства на единия съпруг-ищеца Д. Д. в процесния апартамент, придобит по време на брака на името на двамата съпрузи. Въззивният съд е приел за установено, че всички платени суми са били лични на съпруга – ищец, като подарени му от неговата майка, но това обстоятелство не създава възможност за придобиване право на собственост на лично основание поради липса на законово основание за това – чл.183 и сл. ЗЗД, а и с оглед данните за изтеглен от него кредит към момента на покупката, в размер от 19 200 лева. Въззивният съд при преценка на доказателствата е достигнал до неправилния извод, че в разглеждания случай презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, предвидена в чл.19, ал.3 СК /отм./ е оборена от ищеца. В случая с оглед на безспорното обстоятелство, че жилището е закупено за нужди на семейството, на името на двамата съпрузи, не може да се приеме за установено, че придобития по време на брака апартамент, е индивидуална собственост на мъжа. В договора като страна при покупката е вписана и съпругата, т.е. мъжът е приел, че и тя има принос в придобиването. Дори и в случаите, когато всички платени суми са били лични на единия съпруг, е налице хипотезата на дарение в полза на другия съпруг-купувач и без отмяна на сделката на основание чл.105 СК от 1985г./отм./, не може да се приеме за оборена презумпцията на чл.19, ал.1 СК/отм./ за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и доколкото изрично не е уговорено нещо друго с договора или с изрично съглашение, придобитият дял от другия съпруг-ответницата по иска следва да бъде зачетен в пълен обем. След като имотът е придобит на името на двамата бивши съпрузи по време на брака им, съгласно чл.19 СК/отм./ същият е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, а според чл.27 СК/отм./ техните права в съсобствеността са равни. По изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.21, ал.1 СК 1985г./отм./ е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода по спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по жалба следва да заплати на жалбоподателката сумата 2267 лева разноски по делото. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 2035 / 2009г. на Окръжен съд Варна и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д. срещу М. Ю. Д. иск за признаване за установено по отношение на последната, че придобития по време на брака им на името на двамата апартамент №78, [жилищен адрес] вход 3, етаж 5, в[жк], [населено място], заедно с прилежащото избено помещение №78 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, е изключителна собственост на Д. Г. Д.. ОСЪЖДА Д. Г. Д. да заплати на М. Ю. Д. сумата 2267 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: