4 Р Е Ш Е Н И Е № 425 СОФИЯ 06.01.2011 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 11 май 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева Бонка Дечева при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 969/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от “Г.” ЕООД гр. Х., представлявано от адв. Зл. О., против решение № 9 от 23.01.2009 г. по в. гр.д. № 573/08 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 534 от 05.06.2008 г. по гр.д. № 1424/07 г. на С. районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от “Г.” ЕООД гр. Х. против Ж. Ж. Д. иск за ревандикация на поземлен имот № 2861410 с площ 757 к.м., находящ се в землището на гр. С., селищно образувание “И.”, м. ”Орта синур”. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е определил елементите от фактическия състав на придобивното основание, уредено в чл. 17а ЗППДОбП / отм./, в резултат на което е изследвал обстоятелства, които са ирелевантни за изхода на спора. Освен това неправилно е приложил разпоредбите на ЗС за придобивната давност, които при това нямат действие, тъй като противоречат на Конституцията на РБ. С определение № 208/10 от 09.03.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса дали фактическият състав на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ изисква държавното предприятие да е завзело имота за нуждите, за които е извършено отчуждаването и по въпроса за правното значение на записването на имота в баланса на дружеството с оглед установяването, че е част от имуществото на преобразуваното предприятие, които въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата. Ответницата по касация Ж. Ж. Д. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът “Г.” ЕООД гр. Х. е правоприемник на активите и пасивите на ДП “Р. метали” Б. по баланс към 30.09.1991 г. В периода 1962-1966 г. за нуждите на “Р. метали” Б. на основание чл. 101 от ЗС са били отчуждени частни необработваеми полски имоти в землището на гр. С.. По силата на Разпореждане на МС № 14 от 28.01.1966 г. е бил отчужден недвижим имот - овощна градина от 0.850 кв.м., собственост на К. З.. С А. № 8037 от 24.01.1995 г. били актувани като държавна собственост терени в м.” Д. дол” и “Юрта” с обща площ 44 800 кв.м., заедно с два склада и производствен корпус, предоставени за оперативно управление на М. “М.” с. С., рудник С.. По одобрения през 2002 г. план на новообразуваните имоти в селищно образувание ” И.”, м. ”Орта” в землището на гр. С., теренът съставлява новообразуван имот 0192, кадастрален район 286. През 2006 г. е допълнен кадастралния план на м.”Орта синур” с границите на имоти, попадащи в новообразуван имот № 2860192, част от който е и процесния имот № 2861410 с площ 757 кв.м. С нотариален акт № 132, т.VІІ, нот. дело № 2346/90 г. ответницата Ж. Ж. Д. закупила от З. К. З. /син на К. З./ и неговата съпруга Д. А. З. полски имот с площ 1331 кв.м. в м. ”Д. дол” в землището на гр. С.. За да намери предявеният ревандикационен иск за неоснователен въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал осъществяването на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП / отм./, на който основава правата си. На първо място не било установено отчужденият през 1966 г. от К. З. имот да попада в границите на имота от 44 800 кв.м. по А. № 8037/95 г. Тъй като не фигурирал като отделна партида в счетоводството на “Г.” ЕООД и липсвал заверен баланс за 1991 г. и следващите няколко години, не било установено дали и кога имотът е включен в активите на ищцовото дружество. Освен това до момента на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество с държавно имущество имотът не е бил и фактически завзет от праводателите на ищеца, поради което не би могъл да премине в собственост на дружеството на основание чл. 17а ЗППДОбП / отм./, тъй като никога и по никакъв начин не е бил стопанисван и управляван от преобразуваното държавно предприятие. По въпроса дали фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ изисква преобразуваното държавно предприятие, за нуждите на което е извършено отчуждаване на имота, реално да го владее, за да се счита, че този имот е преминал в собственост на търговското дружество с държавно имущество, настоящият състав намира за правилна практиката, изразена представените с касационната жалба решение № 889 от 21.08.2007 г. по гр.д. № 1114/06 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1079 от 01.12.2005 г. по гр.д. № 511803 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1730 от 19.11.2002 г. по гр.д. № 2110/01 г. на ВКС, ІV г.о., в които имплицитно се съдържа отрицателен отговор на този въпрос, доколкото в тях се акцентира върху факта на предоставяне на имуществото за стопанисване и управление на държавното предприятие, а не върху това дали към момента на преобразуването му в търговско дружество то упражнява фактическа власт върху това имущество. След постановяване на определението за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл. 290 ГПК са постановени решения на ВКС по сходни казуси, в които е потвърдено разбирането, че фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ включва елементите, посочени в самата правна норма - предоставяне на дадено имущество на държавно предприятие за стопанисване и управление и преобразуване и приватизация на това предприятие, както и че упражняването на фактическа власт върху имота е ирелевантно за осъществяването на този придобивен способ. В този смисъл решение № 340 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 1349/09 г. на І г.о., решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 1157/09 г. на І г.о., решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д. № 614/2010 г. на ІІ г.о. Правото на стопанисване и управление е специфично вещно право, което се предоставя и прекратява само от държавата като собственик на имуществото по определен в закона ред чрез компетентните за целта държавни органи. Неупражняването на фактическо владение върху предоставените за стопанисване и управление държавни имоти от държавната организация, на която това право е било предоставено, не води автоматично до изгубването му. По втория въпрос относно правното значение на записването на имота в баланса на дружеството с оглед установяването, че е част от имуществото на преобразуваното предприятие, настоящият състав споделя разбирането, изразено в решение № 1079 от 01.12.2005 г. по гр.д. № 511/03 г. на ВКС, ІV г.о., че това записване няма правопораждащо действие. Счетоводният баланс само отразява стойностно вече предоставеното на държавното предприятие за стопанисване и управление държавно имущество. Той се ползува с посочената в чл. 182 ГПК/ чл. 146 ГПК- отм./ доказателствена сила. Независимо от изложеното, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Въззивният съд е посочил, че дори да се приеме, че ищецът е придобил на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./ правото на собственост върху процесния имот, то предявеният от него ревандикационен иск се явява неоснователен и поради това, че в полза на ответницата е изтекла предвидената в закона придобивна давност. Настоящият състав не споделя тезата за неприложимост на разпоредбите на чл. 79-85 ЗС като заварен закон поради противоречието им с конституционната норма на чл. 17, ал. 3, обявяваща частната собственост за неприкосновена. Правните последици на придобивната давност настъпват след изтичане на определен в закона срок, през който владелецът упражнява явно и непрекъснато фактическа власт върху чуждия имот. Този срок е достатъчно дълъг за да узнае титулярът на правото на собственост за извършеното нарушение и чрез някой от предвидените в закона способи да защити правата си. Законът приема, че ако до изтичане на определения давностен срок собственикът търпи друго лице да владее имота му и не упражнява правото си на защита, тъй мълчаливо се съгласява с настъпването на правните последици от осъществяването на фактическия състав на придобивната давност. Чрез института на придобивната давност правното положение се привежда в съответствие с фактическото. Неоснователен е касационният довод, че ответницата не би могла да придобие правото на собственост на посоченото оригинерно основание, тъй като до влизане в сила на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ процесният имот е бил държавна собственост, а чл. 86 ЗС изключва този придобивен способ по отношение на вещи, държавна собственост, както и поради това, че след изменението на чл. 86 ЗС/ ДВ бр. 33/96 г., в сила от 01.06.1996 г./ не е демонстрирала пред собственика промяната в намерението си да държи имота за себе си. Правото на собственост на държавата върху имотите, предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие, се прекратява от датата на преобразуване на предприятието в еднолично търговско дружество с държавно имущество - в случая, от 1991 г. От този момент имотът не попада в обхвата на чл. 86 ЗС и за него не важи забраната за придобиване по давност. Безспорно е установено по делото, че ответницата владее имота от момента на закупуването му през 1990 г. От 1991 г., когато е прекратено правото на държавна собственост и имотът е преминал в собственост ищцовото дружество до 21.09.2006 г., когато е предявен ревандикационния иск против нея, е изтекъл предвидения в закона 10- годишен давностен срок, необходим за придобиване на правото на собственост. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 23.01.2009 г. по в. гр.д. № 573/08 г. на С. окръжен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :